Решение № 2627 от 30.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2627 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20211100509315 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника В. С. С. срещу решение от 27.04.2021 г. по гр.д. №10167/2021 г. на Софийския районен съд, 76 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателя кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.150 ЗЕ ЗС и чл.86 ЗЗД за сумата от 1991,34 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2020 г. до окончателното изплащане, и сумата от 288,95 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. - 13.10.2020 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е недопустимо, неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и необосновано. Сочи, че ищецът не е носител на активната легитимация по отношения на вземанията на дялово разпределение и лихва за забава върху него. Поддържа, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по своевременно релевираното възражение за изтекла погасителна давност, както и неправилно е приел за доказан размерът на сумите за дялово разпределение и изпадането му забава по отношение вземанията за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата.

Третото лице-помагач „МХ Елвеко” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният установителен иск за главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, поради което е влязло в законна сила в тази му част.

1

Във въззивното производство с определение, постановено в о.с.з., проведено на 08.11.2023 г., на основание чл.227 ГПК като ответници по делото са конституирани Г. А. С., В. А. С., Е. Н.а К., Ф. Н. Д. и В. Н.а Г..

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователни са твърденията на въззивника за недопустимост на процесното първоинстанционно решение в частта относно присъдените главница за дялово разпределение и лихва за забава върху него, тъй като ищецът не е носител на активната легитимация по отношения на тези вземания.

Наличието или липсата на активната материално правна легитимация се отразява на правилността на съдебното решение, но не и на неговата допустимост.

Решението обаче е частично неправилно по следните съображения:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответниците за заплащане на доставена топлинна енергия, за цена на услугата „дялово разпределение“ съответно за периода мес.05.2017 г. - мес.04.2019 г. и мес.09.2017 г. – мес.04.2019 г., за имот, находящ се в гр.

София, жк. ****, и съответните мораторни лихви върху главниците за периода 15.09.2018 г.

- 13.10.2020 г. и 31.10.2017 г. – 13.10.2020 г.

Ответникът В. С. С. в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове, като твърди, че не е в облигационни правоотношения с ищеца, както и че не е живяла в имота през процесния период. Оспорва и да са реално потребени претендираните количества топлинна енергия. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да докаже и че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната сума.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.

Настоящият съдебен състав намира за установен фактът, че за процесния период мес.05.2017 г. – мес.04.2019 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент №55, находящ се в гр. София, жк. ****, с абонатен №76918.

От приетите по делото СТЕ и ССчЕ, които съдът кредитира напълно, се установява, че за процесния период мес.05.2019 г. – мес.04.2019 г. дължимата от ответника сума за топлинна енергия възлиза на 1942,01 лв., която сума не е заплатена, а неплатените суми за дялово разпределение – на 49,33 лв. Общият размер на законната лихва върху сумите на месечните главници за ТЕ възлиза на сумата от 293,90 лв. за периода 15.09.2018 г. 13.10.2020 г., а върху сумата за дялово разпределение – на 10,59 лв. за периода 01.11.2017 г.

– 13.10.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за периода мес.05.2017 г. – мес.04.2019 г. ответникът не е заплатил потребената топлоенергия, цената на която, съгласно приетите по делото СТЕ и ССчЕ, възлиза на сумата от 1942,01 лв., а за дялово разпределение – на 49,33 2 л в . Съгласно чл.61 ал.1 Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между потребителите в сграда в режим на ЕС се извършва възмездно.

Съгласно чл.22 ал.2 ОУ, клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. В настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото е установено, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач отчети на уредите/.

Поради изложеното, съдът приема, че исковете са основателни съответно за сумата от 1942,01 лв. – топлинна енергия, и за сумата от 49,33 лв. – дялово разпределение.

Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично основателно.

Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е тригодишна.

Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., м есечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата разпоредба след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на чл.33 ал.1 предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая най-старото задължение на ответника е станало изискуемо на 16.07.2017 г., но в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл.3 т.2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с пар.13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), поради което към момента на предявяване на иска /21.10.2020 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ е изтекъл тригодишният срок за вземанията за цената на доставената топлинна енергия за мес.05.2017 г., които са в размер на сумата от 25,74 лв.

Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за главницата за топлинна енергия е частично основателен до размера на сумата от 1916,27 лв.

Вземанията за услугата „дялово разпределение“ не са погасени по давност, тъй като към момента на предявяване на иска /21.10.2020 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ не е изтекъл тригодишният срок за вземанията, поради което искът се явява изцяло основателен.

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг, който в случая е в размер на сумата от 1916,27 лв. – топлинна енергия, и забава за погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Разпоредбата на чл.33 ал.1 ОУ/2016 г. предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно ал.4 на същата разпоредба, лихва за забава се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако на се заплатени в срока по ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. не се дължи лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по чл.32 ал.1. От всичко това следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на 45-дневния срок от издаване на фактурата по чл.32 ал.2.

Възражението за погасяване по давност на дълга за лихва е частично основателно.

3

Вземанията за обезщетение за забава върху вземанията за мас.05.2018 г. са погасени по давност, с оглед разпоредбата на чл.119 ЗЗД. За непогасената по давност част от вземанията ответникът дължи обезщетение за забава в плащането на отделните месечни суми за главница, общият размер на което е 274,52 лв., до който размер предявеният иск е основателен.

По отношение лихвата за забава върху вземанията за дялово разпределение, доколкото липсва предвиден срок за плащането им и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД, за изпадането в забава от страна на длъжника е необходимо изрично отправяне на покана, за каквато липсват представени доказателства, поради което предявеният иск е изцяло неоснователен.

Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която са уважени исковете за цена на потребена топлинна енергия за разликата над сумата от 1916,27 лв. до пълния присъден размер от 1991,34 лв. и за периода 01.05.2017 г. – 31.05.2017 г., и за лихвата за забава за разликата над сумата от 274,52 лв. до пълния присъден размер от 288,95 лв. Решението следва да се отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното производство за разликата над сумата от 91,83 лв. и за исковото производство пред СРС за разликата над сумата от 703,90 лв.