Решение № 425 от 14.08.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Дупница, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20261510102851 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на В. С. З. срещу „Кеш Пойнт България“ ЕООД.

Ищцата твърди, че с ответника сключили договор за обезпечен потребителски кредит № 1338530 от 07.07.2025г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 800 лв., с посочен ГПР в размер на 56,62 %. Поддържа, че в договора не се съдържа информация за начина, по който е формиран ГПР, като намира, че неправилно в същия не е включена и дължимата неустойка за непредоставено обезпечение. Изтъква, че договорът е недействителен и поради това, че не е посочен лихвен процент на ден. Намира, че противоречието на договора с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК водят до нищожност на целия договор за кредит. Моли да бъде признато за установено, че процесният договор е нищожен.

Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Счита, че договорът бил напълно погасен, поради което ищцата нямала правен интерес да предявява установителен иск. Поддържа, че били спазени изискваниятa за посочване на ГПР.

Противопоставя се и на виждането на ищеца за нищожност на целия договор за кредит при неправилно посочване на размера на ГПР. Изтъква, че във формулата на ГПР не следвало да се включват разходите при неизпълнение на договора за кредит. Смята за неоснователно и становището за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, както и клаузата за неустойка. Отрича да е нищожна и клаузата, в която е предвидена неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Моли за отхвърляне на 1 предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявеният установителен иск за нищожност е по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 24 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В тежест на всяка от страните е да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения договор за кредит, наличието на предвидена в договора клауза с твърдяното от ищеца съдържание, обстоятелствата, въз основа на които твърди противоречие на клаузата с императивна разпоредба на закона. В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е уговорена индивидуално, респ. наличието на валидно основание за уговарянето й.

В случая от приложените доказателства (л. 5-15) е видно, че между страните е имало сключен договор за обезпечен потребителски кредит № 1338530 от 07.07.2025г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 800 лв., с посочен ГПР в размер на 56,62 % и фиксиран лихвен процент в размер на 46 %. Не е оспорено и това, че съгласно договора ищцата се задължава да предостави обезпечение по договора, като при неизпълнение на това задължение в нейна тежест възниква задължение да заплати неустойка в размер на 1088,68 лв. (чл. 7, ал. 5).

Основният спор между се свежда до това дали процесният договор е нищожен, по който въпрос съдът намира следното:

Съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът е длъжен служебно да установи нищожността на правна сделка и да не зачете правните й последици в случаите, в които нарушаване на императивна правна норма е установимо при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Служебното задължение за съда да следи за наличието на неравноправна клауза следва и от чл. 7, ал. 3 ГПК.

В случая, от съдържанието на процесния договор е видно, че получаването на заема е било обусловено от предоставянето на обезпечение, отговарящо на изискванията на заемодателя. Характерът на задължението (осигуряване на поръчител, отговарящ на предвидените критерии или безусловна банкова гаранция), множеството специфични критерии, на които следва да отговарят обезпеченията (изпълнението на част от които, подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на множество документи, вкл. официални такива), прекомерно краткия срок за изпълнение на това задължение, предвиждането на неустойка в необоснован размер (1088,68 лв.), навеждат на извода, че в случая, чрез уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. При това положение, следва да се приеме, че уговорената неустойка следва да бъде включена при изчисляване на ГПР, тъй като попада в обхвата на „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

В случая в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 56,62 %, като 2 при включването на посочената неустойка (равняваща се на 1088,68 лв. при кредит в размер на 800 лв.) действителният ГПР очевидно многократно надвишава посочения в договора за кредит.

В актуалната съдебна практика се приема, че неточното посочване на ГПР има същата последица, както и непосочването му – недействителност на договора за потребителски кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024г. на ВКС по т.д. № 1646/2022г., II т.о., както и цитираната там практика на Съда на ЕС, в т.ч. Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С714/22).

При това положение, предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая процесният договор не отговаря и на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на размера на лихвения процент на ден, а неспазването му също влече недействителност на договора за кредит (чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК). В тази връзка следва да се подчертае изрично, че по отношение на минималното съдържание на договора са предвидени две различни изисквания – за посочване на лихвения процент по кредита (т. 9) и за посочване на размера на лихвения процент на ден (т. 20). В актуалната съдебна практика се приема, че предоставянето на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК (посочване на лихвения процент на ден) позволява на потребителя да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност (лихвен процент на ден х главница х брой дни), която следва да заплати през „срока за размисъл“ по чл. 29, ал. 1 ЗПК, като по този начин прецени дали да отстъпи от договора без негативни за него последици. Поради това неизпълнението на това изискване не може да се смята изпълнено чрез посочване единствено на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за лихвен процент по кредита. В този смисъл напр. Решение № 59 от 20.05.2024г. на ВКС по т.д. № 2695/2022г., II т.о.

При този изход на спора право на разноски има ищцата за следните суми: 44,32 евро – държавна такса. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на адвокат Д. Д. Г. от АК-Ловеч следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна адвокатска помощ в размер на 230 евро, в което е съобразено и регистрацията по ЗДДС.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения установителен иск от В. С. З., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК: 207079835, седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 нищожността на договор за обезпечен потребителски кредит № 1338530 от 07.07.2025г.

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ЕООД, ЕИК: 207079835, седалище и адрес на 3 управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на В. С. З., ЕГН: **********, с адрес: *** сторените по делото разноски, а именно: 44,32 ЕВРО – държавна такса.

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ЕООД, ЕИК: 207079835, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Д. Г. от АК-Ловеч сумата от 230 ЕВРО - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4