Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 16.01.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 462/2022
Вид
Решение № 20
Подписан
16.01.2023
В сила
23.02.2023
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 341, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 341, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за собствеността
  • чл. 98 · Закон за собствеността
  • чл.108, ал.2, т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 203 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Перник, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Въззивно гражданско дело № 20221700500462 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. с чл. 341 и сл. от ГПК.

С Решение № 567/26.05.2022г., постановено по гр. д. № 6176/2021г. по описа на РС – гр. Перник, първоинстанционният съд е ДОПУСНАЛ на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да се извърши делба между В. Т. Г. и Д. Т. Н. на съсобствени между съделителите имоти, представляващи:

1./ дворно застроено място с идентификатор № ***, с площ 618 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ с административен адрес: *** и построените в нея сгради;

2./ сутеренния етаж от жилищната сграда с идентификатор *** със застроена площ 59 кв. м.;

3./ сграда с идентификатор ***, със застроена площ 19 кв. м. и предназначение: хангар, депо, гараж-1 етаж;

4./ сграда с идентификатор ***, със застроена площ 47 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда-1 етаж, при следните КВОТИ: ½ (една втора) идеални части за В. Т. Г., ½ (една втора) идеални части за Д. Т. Н..

Предявения иск за извършване на делба между В. Т. Г. и Д. Т. Н. за сграда с идентификатор ***, със застроена площ 17 кв.м. и предназначение: хангар, депо, гараж, построена в дворно застроено място с идентификатор № ***, с 1 площ 618 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ с административен адрес: *** е отхвърлен.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Д. Т. Н., чрез адв.

А. П., против Решение № 567 от 26.05.2022г., постановено по гр.д. № 6176 по описа на Районен съд - Перник за 2021г., в частите, с които е допусната съдебна делба между В. Т. Г. и Д. Т. Н. при делбени квоти от по ½ ид.част за всеки от съделителите върху следните недвижими имоти: 1./сутеренен етаж от жилищна сграда с идентификатор *** и със з.п. 59 кв.м., 2./сграда с идентификатор ***, със з.п. 19 кв.м. и предназначение хангар, депо, гараж – 1 етаж и 3./сграда с идентификатор ***, със з.п. 47 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда – 1 етаж.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, поради което неправилно е допуснал до делба посочените имоти, както и неправилно е определил делбените квоти на съделителите по отношение на тези имоти. Позовава се на допуснати съществени процесуални нарушения, като съдът неоснователно не е уважил своевременно направени доказателствени искания. Счита, че по отношение на посочените във въззивната жалба имоти в негова полза е възникнала изключителна собственост въз основа на отстъпено му право на строеж, както и въз основа на изтекла придобивна давност и наследство. Поради изложеното моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде оставен без уважение предявеният иск за допускане на делба на горепосочените недвижими имоти. Алтернативно, моли имотите да бъдат допуснати до делба при делбени квоти от 19/24 ид.части за съделителя Д. Т. Н. и 5/24 ид.части за съделителя В. Т. Г.. Отправено е искане за събирането на нови писмени доказателства – нотариално заверена собственоръчна декларация от лице, недопуснато до разпит от първоинстанционния съд, както и са направени доказателствени искания за извършване на оглед на имотите, посочени в жалбата и за допускане на съдебно-техническа експертиза с поставени в жалбата въпроси.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице, страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че e сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза на делбения процес са съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска. Първоинстанционният съд е приел, че между В. Т. Г. и Д. Т. Н. е възникнало и съществува състояние на съсобственост по отношение на 1./ дворно застроено място с идентификатор № ***, с площ 618 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ с административен адрес: ***, 2./ сутеренния етаж от жилищната сграда с идентификатор *** със застроена площ 59 кв. м., 3./ сграда с идентификатор ***, със застроена площ 19 кв. м. и предназначение: хангар, 2 депо, гараж-1 етаж; и 4./ сграда с идентификатор ***, със застроена площ 47 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда-1 етаж.

Пред въззивната инстанция е изслушана и приета съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице А. Ц., което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, от което се установява, че по кадастрална карта /в момента / самостоятелните обекти в сграда с идентификатор *** след осъществено и узаконено през 1994г. преустройство са: 1./Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** - СОС ***, ***, вид собств. Частна, тип Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, бр. нива 1, площ по документ 59 кв. м, съотв. ид. части от общите части, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК; 2./Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** - СОС ***, ***, вид собств. Частна, тип Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, бр. нива 1, площ по документ 103. кв. м,, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК. На база Нотариален акт № ***,том ***, дело №1041/88 от 15.08.1988г. за отстъпено право на строеж строителните книжа и разрешение за строеж № 10 /01.02.1989г. на имената на Т.М. Н. и Д.

Т. Н. за „Двуетажна двуфамилна жилищна сграда“ в парцел *** , кв.***,***, по одобрен проект на 17.01.1989г. от арх.П.О. е разрешено строителство /учредено/ за етаж и гараж от към границите на н-ци на Г.В. със ЗП около 100м 2 от жил.сграда. В последствие 1994г. има издаден акт за узаконяване 121/08.11.1994г. - преустройство на приземен етаж и постройка до улицата в „Кафе -Аперитив“ с площ 36,75 м 2 на името на Д. Т. Н.. Отстъпеното право на строеж по Нотариален акт №**, том ***, дело №1041/88 от 15.08.1988г. е за първия етаж на жилищната сграда с площ 103м2 и отговаря на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Обекта „Кафе -Аперитив“ включващо гаража в самата къща /на сутеренен етаж по проект/ и пристройката към улицата/, нанесена като гараж с идентификатор *** / с площ 19м2 на КК не е нанесен като самостоятелен обект. Частта от сутерена незасегната от преустройството 1994г. в „Кафе- Аперитив е с площ 67,66м2 ./с включено вътрешно стълбище/. Преустроената част от сградата /гараж/ и пристройката пред него узаконени като „Кафе-Аперитив“ 1994г. отговарят на самостоятелен обект в сграда“ за търговска дейност. „Площта по документи за узаконяване 1994г. е 36,75 м2 , а измерено на място е 41,80 м 2 . По одобрен проект 1989г. за къщата, сутеренния етаж се е състоял от два гаража с лице към улицата, две малки мазета, коридор, стълбище и ПРУпротивоядрено укритие. На място сега единият гараж и южното мазе е част от „КафеАперитив“, втория гараж и ПРУ са стаи. Северното мазе е санитарен възел. Сутеренния етаж не е отговарял на самостоятелен обект-жилищен. Можело е двата гаража да се обособят в самостоятелни обекти. Мазетата и ПРУ не са самостоятелни обекти в сграда.

След преустройството на част от сутерена и сегашен гараж по КК с идентификатор *** те са едно функционално цяло. Общ обем, като само санитарния възел към него е отделен. „Кафе-Аперитива“ към настоящия момент не функционира, като такова.

Квадратурата му е 41,80м2 /измерена на място/. Изготвена е скица върху която е нанесен обекта „Кафе-Аперитив“ по КК на гр.Перник -червен цвят. Този обект отговаря на самостоятелен обект за търговска дейност. Гаража/сегашен по КК/ с идентификатор *** може да се отдели от основната сграда /жилищната/ с иззиждане на стена.

Преди време отделянето е било с вратите на гаража в сградата. Сега те са премахнати и помещението е общо. Преустройството не е съществено. Отстрани гаража с идентификатор *** си има вход за хора, а отпред гаражни врати. На място сграда с идентификатор *** представлява Селскостопанска сграда за склад, навес и гледане на животни. Първоначално е била е площ около 1/3 от сегашната видно от стари скици на имота. Според в.л. е правено пристрояване в посока север по дължина на имота. За 3 това пристрояване не са представени строителни книжа и жалбоподателя твърди, че няма.

Производството за съдебна делба започва с подаване на искова молба до районния съд, с която сънаследникът /съсобственикът/ упражнява своето субективно потестативно право да иска делба на съсобствената вещ - чл. 341, ал. 1 ГПК. В исковата молба, въз основа на която се образува производство за съдебна делба, трябва да се опишат подробно имуществата, чиято делба се иска, за да може това да се отрази в диспозитива на решението по допускане на делбата. Освен предявилия иска за делба, всеки от останалите сънаследници /съсобственици/ може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти - чл. 341, ал. 2 ГПК.

Съдебната практика приема, че когато предмет на делба е застроен поземлен имот, находящите се в имота постройки, които представляват самостоятелен обект на правото на собственост, подлежат на делба заедно с дворното място, т. е. включват се в предмета на делбеното производство, освен ако в исковата молба изрично не е посочено, че се предявява иск за делба само на дворното място без построените в него сгради. Постройките, които нямат самостоятелен характер и не представляват самостоятелен обект на правото на собственост, а са подобрения, се делят винаги заедно с дворното място, независимо дали такова изрично искане се съдържа в исковата молба - чл. 92 ЗС.

За да бъде обект на правна сделка, респ. – на делба, който и да е недвижим имот следва да отговаря на строителните правила и норми за отделен такъв – било то гараж, жилище, ателие или др. В случая т. нар. сугеренен етаж от жилищна сграда по одобрен проект 1989г. за къщата, се е състоял от два гаража с лице към улицата, две малки мазета, коридор, стълбище и ПРУ- противоядрено укритие. На място сега единият гараж и южното мазе е част от „Кафе-Аперитив“, втория гараж и ПРУ са стаи. Северното мазе е санитарен възел. Отделните мазета и ПРУ, така и самият етаж, на който се намират, не могат да бъдат самостоятелни обекти на правна сделка, т. к. по своята същност складовите помещения представляват принадлежност към жилището /чл. 37 ЗС/ и поради това следват собствеността на главната вещ /чл. 98 ЗС/. Каквито и да е помещения освен гаражи, изградени в подземен или полуподземен етаж от жилищна сграда, според действащите строителни правила и норми нямат самостоятелен статут и следват собствеността на главната вещ, поради което и не могат да бъдат самостоятелен обект на правна сделка.