Решение № 564 от 05.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. П., 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330203626 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. А. Р., ЕГН: **********, с адрес: с. Р, общ. П, обл. П., ул. ** № * срещу Наказателно постановление № 25-1030003437/05.06.2025 г., издадено от Р.К.П. – Началник група в ОДМВР - П., сектор „Пътна полиция“ П., с което на основание чл. 175, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за 3 (три) месеца за нарушение по чл. 6, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят твърди на мястото на извършване на деянието да не е имало поставени пътни знаци или маркировка, сигнализиращи на водачите за въведената временна организация на движението. Поддържа преминаването през процесния пътен участък да не е било контролирано или регулирано от полицейски служители. Твърди още деянието да е извършено през първия ден от действието на правилата на временната организация на движението, когато все още да е липсвало изпълнение на мерките за въвеждането на този режим.

Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. Л. К., с пълномощно по делото, като и двамата поддържат жалбата. Повереникът пледира деянието да е несъставомерно по правната норма, под която е подведено, тъй като да не е налице неизпълнение от страна на жалбоподателя 1 на нареждане на контролните органи. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 73322/01.07.2025 г. взема становище при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Поддържа жалбоподателят като правоспособен водач на МПС да е бил длъжен да е наясно с указанията на пътните знаци и маркировка и да съобразява поведението си с техните предписания. Размерът на наказанието намира за правилно определен и за неподлежащ на намаляване под предвидения му в закона най-нисък предел. Счита, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на нарушение. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Н. А. Р., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 16.06.2025 г., установено от приложената към него разписка, а жалбата е подадена чрез сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – П. на следващия ден – 17.06.2025 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

За времето от 08:00 ч. на 09.05.2025 г. до 08:00 ч. на 11.05.2025 г. със Заповед с рег. № 53-00-917/08.05.2025 г. на директора на Областно пътно управление – П. била въведена временна организация на движението в участъка от км 108+000 до км 119+000 на автомагистрала № А1 „Тракия“, като движението в дясното платно, което било за посоката от гр. С. към гр. Б., изцяло било спряно в този участък от пътя. Докато траела въведената временна организация, придвижването в посоката от гр. С. към гр. Б. се осъществявало в една лента, която била обособена от лявото платно, за да осигури двупосочно движение в този участък от автомагистралата. Лентата за насрещно движение в лявото платно била обособена и очертана чрез разделянето и преграждането на платното с ограничителни табели С4.

На 10.05.2025 г. около 09:51 ч. в общ. М. жалбоподателят Н. А. Р. управлявал товарен автомобил „Опел Мока Х“ с рег. № ********** по автомагистрала А1 „Тракия“. Жалбоподателят първо преминал през с. Ц. и оттам навлязъл на автомагистралата през пътен възел, находящ се на 112-я километър. Това място към датата на деянието попадало в обхвата на 2 въведената със заповедта на директора на ОПУ гр. П. временна организация на движението. За сигнализиране на водачите и останалите участници в движението на въведените временни правила от изпълнителя на строителномонтажните работи, след съгласуване с Агенция „Пътна инфраструктура“ и сектор „Пътна полиция“ – П., били поставени пътни знаци Г2, указващи „движение само надясно след знака“, заедно с ограничителните табели С4, които били използвани за разделяне на лявото платно от автомагистралата за обособяване на ленти за движение в двете насрещни посоки. Маршрутът на жалбоподателя Р. бил в посоката от гр. С. към гр. Б.. При преминаването през пътния възел обаче входът към автомагистралата в тази посока бил затворен.

Затова жалбоподателят, следвайки указанията на приложение за навигация, навлязъл на магистрала „Тракия“ през входна точка, предназначена за насрещната посока – към гр. С.. Пътният знак Г2: „Движение само надясно след знака“ бил поставен при преминаването от пътния възел за навлизането на автомагистралата, тъй като мястото попадало в обхвата на въведената временна организация на движението. След като навлязъл на автомагистралата жалбоподателят Р. осъзнал, че се движил в погрешната посока и се отдалечавал от крайната си дестинация. Затова независимо от поставения пътен знак Г2 той извършил маневра завиване наляво, с която обърнал посоката на движение. Маневрата изпълнил, като завил наляво между ограничителните табели, които очертавали и разделяли лявото платно на автомагистралата за осигуряване на двупосочно движение.

През това време свидетелите П. Д. Д. и Д. Х. И. – мл. автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - П., изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение на автомагистрала А1 „Тракия“. Двамата полицейски служители забелязали изпълнената от жалбоподателя маневра завиване наляво между ограничителните табели С4. Те разпоредели на водача да ги съпроводи с автомобила си до безопасно място за извършване на проверката, извън стеснения участък от пътя. Жалбоподателят Р. изпълнил указанията на контролните органи и заедно със служебния автомобил на МВР, в който били свидетелите Д. и И., се придвижил до км 121 от магистралата, който попадал извън обхвата на въведената със заповедта на директора на ОПУ – П. временна организация.

В хода на проверката свид. Д. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1396071 от 10.05.2025 г. срещу жалбоподателя Р., в негово присъствие и в присъствието на свид. И.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на 3 събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От показанията на свидетелите П. Д. Д. и Д. Х. И. се установяват точното място на извършване на маневрата от жалбоподателя, за която е съставен АУАН – на км 112 от автомагистрала „Тракия“ и причината проверката да бъде завършена на друго място – поради стесненото пътно платно в този участък от пътя. Доказва се и видът на наличните към този момент пътни знаци, сред които е имало поставен знак, указващ на водачите движение само надясно след знака. Свидетелят Д. изяснява: „Имаше поставен знак, който указва на водачите, че трябва да се завие само надясно, а господинът направи ляв завой. Самата бализа също имаше стрелка, която указва накъде да се завие“.

От показанията на двамата свидетели се установява още, че тези пътни знаци са били поставени на основание заповед от Агенция „Пътна инфраструктура“ за въведена временна организация за движението в този участък от пътя. С доверие се ползват показанията на свидетелите Д. и И. и досежно вида на извършената от жалбоподателя маневра, който е изпълнил завиване наляво между ограничителните табели, с които е било очертано двупосочно движение в лявото платно на автомагистралата. Показанията на двамата свидетели получават вяра, тъй като в тях те възпроизвеждат обстоятелства, които са възприели непосредствено като очевидци. Между възприятията им няма съществени противоречия, които да разколебават достоверността им, а напротив те са взаимно кореспондиращи си и така служат за проверка едни на други. В отделни части – относно въведената временна организация на движението, свидетелските показания намират подкрепа и в писмените доказателства.

От Заповед с рег. № 53-00-917/08.05.2025 г. на директора на Областно пътно управление – П. (лист 18-19 от делото) се установява, че за провеждането на дейности, свързани с превантивно поддържане на автомагистрала № А1 „Тракия“ за времето от 08:00 ч. на 09.05.2025 г. до 08:00 ч. на 11.05.2025 г. е въведена временна организация на движението, съгласно която изцяло е затворено за движение дясното платно на автомагистрала в посока от гр. С. към гр. Б. в участъка от км 108+000 до км 119+000 и е обособено двупосочно движение в лявото платно на пътя с една лента за посоката от гр. С. към гр. Б.. Установява се още, че на изпълнителя на строително-монтажните работи е указано да постави необходимата сигнализация за въведената временна организация на движението.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Н. А. Р. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава издадено СУМПС с № 286049936, валидно до 05.05.2033 г. и с налични 39 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.

4

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Р..

При служебно дължимата проверка за законосъобразност на наказателното постановление съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН, даващи основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.

Фактическата обстановка е правилно установена в наказателното постановление, като констатациите на наказващия орган относно случилото се в обективната действителност са обосновани, т.е. съответстват на събраните по делото доказателства. По приложението на материалния закон съдът приема за доказано, че от обективна страна на 10.05.2025 г. около 09:51 часа в община М., на км 112 от автомагистрала № А1 „Тракия“ жалбоподателят Р. е управлявал товарен автомобил „Опел Мока Х“ с рег. № **********, движейки се в посока гр. С. и при въведена временна организация на движението с поставени пътни знаци Г2: „движение само надясно след знака“ и ограничителни табели С4 е извършил маневра завиване наляво в посока гр. Б., с което не е спазил предписанието на пътния знак Г2. Обстоятелствата относно времето, мястото на извършване на деянието и самоличността на водача са несъмнено установени по делото, а и безспорни между страните.