Решение № 260633 от 21.02.2022, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАТЯ ХАСЪМСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

МАЯ МИХАЙЛОВА при секретаря Маргарита Д., като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 8534 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на

Р.Б.Д., действащ лично и със съгласието на своята майка Е.В.Д., срещу Решение №134607/29.06.2020 г., постановено по гр. дело № 66235/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 80-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от Р.Б.Д., действащ лично и със съгласието на неговата майка Е.В.Д., срещу баща му Б.Б.Д., иск с правна квалификация чл. 150, пр.1 и пр. 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК - за увеличаване на определената му с Решение от 26.09.2018 г., постановено по гр.д. № 78126/2017 г. на Софийския районен съд, 91 състав, влязло в сила на 26.09.2018г., месечна издръжка от 200 (двеста) лева на 300 (триста) лева, като неоснователен и е оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски, като неоснователно.

Във въззивната жалба се сочи, че решението се обжалва изцяло, като се излагат доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се излагат съображения.

Моли се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното такова и да се постанови решение, с което да бъде изменена издръжката, определена с решение от 26.09.2018г. постановено по гр.д.

№78126/2017г. по описа на СРС, като се осъди ответникът да заплаща на Р.Б.Д. месечна издръжка в размер на по 300 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното ѝ изплащане или до настъпване на законова причина за изменението или отпадането на издръжката.

Претендира разноски за първоинстанционното и въззивно производство.

Въззиваемата страна Б.Б.Д. оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

С Решение №134607/29.06.2020 г., постановено по гр. дело № 66235/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 80-ти състав, е отхвърлен предявеният от Р.Б.Д., действащ лично и със съгласието на неговата майка Е.В.Д., срещу баща му Б.Б.Д., иск с правна квалификация чл. 150, пр.1 и пр. 3, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК - за увеличаване на определената му с решение от 26.09.2018 г., постановено по гр.д. № 78126/2017 г. на Софийския районен съд, 91 състав, влязло в сила на 26.09.2018г., месечна издръжка от 200 (двеста) лева на 300 (триста) лева, като неоснователен и е оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски, като неоснователно.

Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението в обжалваната част са неоснователни.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

По делото липсват доказателства за възможностите на ответника да дава месечна издръжка на ищеца в претендирания размер, необходима за покриване на увеличените му нужди, въпреки указанията на първоинстанционния съд в доклада по чл. 312, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че въззивникът не е доказал и пред въззивната инстанция материални възможности (наличие на доходи и имущество) на въззиваемия да заплаща месечна издръжка на ищеца в претендирания размер.

От представените пред въззивната инстанция справки - данни за осигуряването на въззиваемия от НАП и НОИ се установява, че средномесечният му осигурителен доход за 2020 г. е в размер на 448.41 лв., а за 2021 г. – 719.92 лв.

Доводите във въззивната жалба, че ответникът е съсобственик на недвижим имот в град София са неоснователни, доколкото, видно от диспозитива на съдебното решение от 15.09.2016 г., постановено по гр. дело № 1380/2002 г. по описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, с което се изнася на публична продан недвижимия имот, въззиваемият притежава едва 1/20 ид. част от него.

Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата инстанция, поради което не намира за необходимо да преповтаря тази доказателства и изводи.

Първоинстанционното решение е правилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззивникът няма право на разноски.

Въззиваемият не е заявил такава претенция поради което съдът не се произнася по този въпрос с решението си.

Така мотивиран, Софийският градски съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА

Решение №134607/29.06.2020 г., постановено по гр. дело № 66235/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 80-ти състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.Б.Д., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Е.В.Д., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.