Определение № 3188 от 13.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3188 гр. София, 13.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно частно наказателно дело № 20251100606293 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXII вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал.

2 НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. А. Д. чрез нейния повереник – адв. С.Н., срещу протоколно определение от 16.09.2025 г. по НОХД № 4625/2025 г. по описа на СРС, НО, 134-ти състав, с което е отказано конституирането на жалбоподателката като частен обвинител по делото.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че са били налице всички материално и процесуалноправни предпоставки за конституиране на жалбоподателката като частен обвинител по делото, а съдът като е отказал да го стори, е нарушил правата й на пострадал от престъплението и същата е лишена от възможността да вземе участие в съдебния процес. Моли се атакуваното определение да бъде отменено.

Софийски градски съд, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:

Производството по НОХД № 4625/2025 г. по описа на СРС е образувано въз основа на внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. посл., б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

Подсъдимият е обвинен за това, че при шофиране на лек автомобил е нарушил правилата от Закона за движение по пътищата (чл. 119, ал. 1), като неправилно не пропуснал пресичащата пътното платно в този момент на обозначена пешеходна пътека М. А. Д., в следствие на което реализирал ПТП и по непредпазливост причинил на Д. средна телесна повреда, изразяваща се в 1 счупване на ребра, довело до трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни.

Пострадалата М. А. Д. чрез своя повереник е депозирала пред СРС писмена молба от 29.04.2025 г., с която моли да бъде конституирана като частен обвинител в образуваното съдебно производство. Със същата е изразила и своето становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.

На 16.09.2025 г. е проведено разпоредително заседание, на което е адв.

С.Н. в качеството й на повереник на пострадалата поддържа от нейно име подадената молба за конституиране като частен обвинител. След обсъждане на останалите въпроси в разпоредителното заседание, съставът на Софийски районен съд се е произнесъл по искането за конституиране на М. Д. като частен обвинител в процеса, като е намерил същото за неоснователно на формално основание – счел е, че така подадената молба не отговаря на изискванията на чл. 77, ал. 2 НПК, тъй като не съдържа обстоятелствата, на които се основава. Първоинстанционният съд е приел, че в депозираната молба не са посочени фактически основания, въз основа на които е направено искането за конституиране, и които да съвпадат с рамките на обвинението, като се посочва, че в молбата не било конкретизирано кога, къде и от кого са причинени на пострадалата твърдените от нея неимуществени вреди. С тези мотиви първоинстанционният съд е отказал да конституира М. Д. като частен обвинител. Срещу така постановеното определение е разглежданата в настоящото производство частна жалба.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения седемдневен срок от произнасяне на определението, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на гл. XXII НПК.

Съставът на Софийски градски съд намира така подадената частна жалба за основателна. По отношение на жалбоподателката М. А. Д. са налице всички изискуеми от закона предпоставки за конституирането й като частен обвинител по делото. Същата е посочена като пострадало лице от инкриминираното деяние, като съгласно описаното както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в заключителната, М. Д. е претърпяла неимуществени вреди – елемент от състава на престъплението, за което е повдигнатото обвинение, а именно наранявания, характеризиращи се като средна телесна повреда, като се твърди тези увреждания да са настъпили вследствие на процесното ПТП, преследвано по общия ред. Молбата на М. Д. за конституирането й като частен обвинител е депозирана писмено преди датата на проведеното разпоредително заседание, с оглед на което срокът по чл. 77, ал. 3 НПК е бил спазен.

Настоящата инстанция не споделя приетото от първоинстанционния съд, 2 че молбата на М. Д. не отговаря на изискването на чл. 77, ал. 2 НПК, тъй като не били посочени обстоятелствата, на които се основава. Молбата за конституиране като частен обвинител, съгласно чл. 77, ал. 1 НПК може да бъде направена както писмено, така и устно, в открито съдебно заседание и закрепена в протокола от него, като същата е достатъчно да съдържа ясно и недвусмислено желание от страна на пострадалото лице да вземе участие в конкретното съдебно производство в качеството на частен обвинител. Именно в тази насока е било и направеното от жалбоподателката искане с подадената на 29.04.2025 г. писмена молба, поддържана от повереника й в разпоредителното заседание. Конкретно са посочени както номера на делото, така и лицето, от което изхожда молбата – М. Д.. Последната съвпада с посочената като пострадала от деянието, за което е повдигнатото обвинение.

Правният интерес от конституирането й е обоснован с твърдение, че е претърпяла значителни неимуществени вреди в резултат на ПТП, което пък съвпада с предмета на наказателното дело, по което е подадена молбата.

Съображенията на първата инстанция, че липсва конкретно описание на настъпилото ПТП и последвалите от него неимуществени вреди, са неоснователни и въз основа на тях не може да бъде отказано конституирането на пострадалата като частен обвинител. Виждането на първоинстанционния съд представлява доведен до крайност формализъм, в следствие на който неоснователно се ограничава законустановено право на пострадалото лице, поради което не се споделя от въззивната инстанция. От съдържанието на молбата за конституиране, разгледана в светлината на предмета на воденото дело, е без съмнение, че пострадалата твърди претърпени неимуществени вреди именно от процесното ПТП, въпреки че не го е конкретизирала по време и място, поради което желае да вземе участие като страна в съдебното производство, което е достатъчно за уважаване на така направеното искане. В случая с посочване на делото, до което се отнася депозираната молба, жалбоподателката имплицитно е посочила и обстоятелствата, на които същата се основава, като те съвпадат с посочените от държавното обвинение.

В чл. 15 НПК е залегнал принципът на правото на защита, отнасящ се до лицата, които учатсват в процеса в защита на свои материални права. Същият се изразява в предоставена и осигурена от закона възможност за гражданите активно да участват в наказателния процес в защита на своите права. Една от предвидените гаранции за спазването на този принцип е предвиденото в чл.

15, ал. 3 задължение на органите в наказателния процес да разясняват на лицата техните права и да им осигуряват възможност за упражняването им. С оглед на горното, при породилото се съмнение у първоинстанционния съд относно ПТП-то, от което жалбоподателката сочи, че е претърпяла неимуществени вреди, СРС е следвало да поиска конкретизиране на твърденията в нейната молба, а не автоматично да приема последната за нередовна. Доколкото, както беше споменато по-горе, молбата може да бъде направена и устно в съдебно заседание, то и нейните недостатъци, в случай че съдът констатира такива, биха могли да бъдат отстранени по същия път, като 3 по този начин първоинстанционният съд би осигурил спазването на основания принцип на правото на защита в наказателния процес. Въпреки наличието на тази възможност, напротив, първоинстанционният съд е нарушил правото на защита на един от субектите в наказателното производство, като неправилно е отказал да конституира пострадалата като частен обвинител с постановеното в открито съдебно заседание от 16.09.2025 г. протоколно определение. С оглед на изложеното, последното следва да бъде отменено като неправилно.

Воден от горното, на основание чл. 345, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 2 НПК, Софийски градски съд, НО, XVI въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.09.2025 г. по НОХД № 4625/2025 г. по описа на СРС, НО, 134-ти състав, с което е отказано конституирането на М. А. Д. като частен обвинител в наказателното производство.

КОНСТИТУИРА пострадалата М. А. Д. като частен обвинител в наказателното производство.

ВРЪЩ А делото на Софийски районен съд, НО, 134-ти състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4