Решение № 4018 от 09.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4018 гр. Пловдив, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330108695 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК.

Ищцата В. Л. Д. твърди, че възоснова на влязла в сила заповед за изпълнение срещу нея бил издаден изпълнителен лист за главница от 5755,18 лв. на основание договор за потребителска карта от 26.08.2010 г., 564,85 лв. договорна лихва за времето от 26.09.2010г. до 19.12.2011г. и 177,23 лв. наказателни лихви за времето от 26.10.2010 г. до 19.12.2011 г., както и деловодни разноски в размер на 531,90 лв. По издадения изпълнителен лист с взискател „***“ АД било образувано изп. д. ***/***г. на ***.

Поддържа, че на ***г. взискателят поискал извършване на опис на движими вещи, а на ***г. по изп. дело била постъпила молба от "ЕОС Матрикс" ЕООД - с която било поискано конституирането му като взискател, възоснова на договор за цесия. Новият взискател бил конституиран от съдебния изпълнител на ***г. С постановление от ***г. на *** производството било прекратено на осн. чл.433, ал.1 т.8 ГПК. След прекратяването взискателят подал нова молба за принудително изпълнение от ***г. По нея било образувал ново изп.д. № *** г. на ***. Ищцата поддържа, че към този момент вземанията срещу нея са били погасени по давност, тъй като предходното дело било перемирано на ***г. поради което считано от датата на последното изпълнително действия по него - искането за опис от ***г. бил изтекъл давностния срок за вземането.

Искането е да се признае за установено, че сумата, предмет на изпълнителното дело, не се дължи.

1

Ответникът "ЕОС Матрикс" ЕООД счита, че предявеният иск е неоснователен.

Позовава се на спиране на давността до постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013г., като поддържа, че след тази дата тя не е изтекла. Освен това счита, че давността е многократно прекъсвана в хода на изпълнението.

Съдът намери за установено следното:

Възоснова на влязла в сила заповед за изпълнение №***г. по ч.гр.д. ***г. на ПРС срещу ищцата бил издаден в полза на "***" АД изп. лист за сумите: 5755,18 лв. главница по договор за потребителска карта от 26.08.2010г.; 564,85 лв. - договорна лихва за периода 26.09.2010г. - 19.01.2011г.; 177,23 лв. -наказателни лихви за периода 26.10.2010г. -19.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2012г. и 531,90 лв. деловодни разноски / лист 54 и 55/ .

На ***г. по искане на взискателя е било образувано изпълнително дело №***г. на *** /лист 6/. На 20.07.2012г. на ищцата Д. била връчена призовка за доброволно изпълнение / лист 7/ . С молба вх. № ***/***г. взискателят "*** " АД поискал извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника / лист 8/ .

С молба от ***г. ответникът "ЕОС Матрикс" ЕООД подал молба за конституирането му като взискател, легитимирайки се с договор за цесия от ***г., сключен между него и "***" АД /лист 9 и 60/ . С разпореждане на съдебния изпълнител от ***г. "ЕОС Матрикс" ЕООД бил конституиран в качеството на взискател по изпълнителното дело.

Не се спори по делото и се установява от отбелязванията върху изпълнителния лист, че изп.д. №***г. на *** е било прекратено на ***г. на осн. чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.

Отбелязано е също така, че последното изпълнително действие по това дело е било предприето на ***г.

Установява се, че в последствие на ***г. "ЕОС Матрикс" ЕООД подало до *** молба за образуване на изпълнително дело възоснова на същия изпълнителен лист / лист 53/. По нея било образувано изп. дело *** на ***. С молбата си взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, след извършване на съответни справки. На ***г. съдебният изпълнител наложил запор върху банковите сметки на ищцата Д. в "***" АД и "***" АД /лист 105/ . Запорното съобщение до "***" АД е получен на ***г. С писмо от ***г. "***" АД признала наличието на запорираното вземане срещу длъжника, като е извършила превод на част от сумата /11036,08 лв./ по сметка на съдебния изпълнител / лист 121 - 123/ . На ***г. по силата на обезпечителна заповед №***, издадена по настоящото гр.д. 8695/2022г. на ПРС производството по изпълнителното дело на *** е било спряно.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като може да се позовава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене, в производството в което е издадено изпълнителното основание.

2

Съдът намира, че вземанията предмет на изпълнителния лист са установени с влязъл в сила съдебен акт - заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Съгласно чл. 117, ал.

2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая въпросната разпоредба подлежи на корективно тълкуване, тъй като е приета преди възстановяването на заповедното производство с действуващия ГПК. С оглед настоящата уредба на заповедното производство, според която безспорните вземания се ползват с изпълнителна сила, следва да се приеме, че по отношение на срока на давност влязлата в сила заповед за изпълнение има значение на съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал.2 ЗЗД. Следователно и вземането по влязла в сила заповед за изпълнение се погасява всякога в срок от пет години, независимо от характера си. Това е така, защото с оглед систематичното място на разпоредбата на чл.

117, ал.2 ЗЗД и нейния предмет тя визира изпълнителната сила на съдебния акт /който към момента на приемане на разпоредбата е влязло в сила съдебно решение/, а не силата на пресъдено нещо, с която съдебен акт, подлежащ на принудително изпълнение може и да не се ползва.

Предвид изложеното съдът намира, че давността за предявените за събиране по изп. дело вземания е пет години.

В случая се установи, че за събиране на вземането по изпълнителния лист са били образувани последователно две изпълнителни производства при един и същи частен съдебен изпълнител. Първото от тях - №***г. е било прекратено по силата на закона, на осн. чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК.

Според указанията дадени т.10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС ОСГТК, давността в изпълнителното производство се прекъсва с поискването от взискателя или предприемането от съдебния изпълнител на което да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Такива действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Не съставляват изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Тези действия не прекъсват давността, а освен това предприемането им не е изпълнително действие по смисъла на чл.433, ал.1 т.8 ГПК.

По образуваното №***г. са били предприемани изпълнителни действия, като последното от тях е от ***г. Това обстоятелство съдът намира за установено от отбелязването върху изпълнителния лист, което има характер на официален документ 3 по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК. Следователно поради прекъсването на давността, считано от***. е започнал да тече нов давностен срок, който не е бил изтекъл към ***г.

- датата на образуване на изп.д. изп. дело ***г. по описа на ***. Установява, се че по това изпълнително дело давността също е била прекъсната. Това е така, защото прекъсването се счита за настъпило с предприемането на конкретното изпълнително действие в рамките на изпълнителния способ от компетентния орган по изпълнението.

Такова действие има наложения запор от ***г.

Предвид изложеното съдът счита, че към датата на завеждане на настоящия иск 13.06.2022г. давността за вземането, предмет на принудителното изпълнение срещу ищеца не е изтекла и то не е погасено.

Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Независимо от изхода на на делото на ответника не се следва присъждане на разноски, тъй като той не е направил искане за присъждане на такива, нито е представил доказателства за извършването им.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на В. Л. Д. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ж.к. *** бл. №***, вх.***, ет.***, ап.*** против "ЕОС Матрикс" ЕООД ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков- Казанджията №4-6 относно признаване на установено, на осн. чл.439, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи, поради погасяване по давност, сумите: 5755,18 лв. главница по договор за потребителска карта от ***г.; 564,85 лв. - договорна лихва за периода 26.09.2010г. 19.01.2011г.; 177,23 лв. -наказателни лихви за периода 26.10.2010г. -19.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2012г. и 531,90 лв. деловодни разноски за чието събиране е образувано изп. дело №***г. по описа на ***.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4