Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 160 от 04.06.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 5009/2024
Вид
Присъда № 160
Подписан
04.06.2025
В сила
20.06.2025
Състав
Валентин Пушевски

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 160, постановена на 04.06.2025 г. по НОХД № 5009 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г.

Производството по НОХД № 5009 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 400 по описа за 2024 г. на Второ РУ към ОД на МВР гр.

Варна срещу обв. Х.Н.С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Павел Милюков“ № 5.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на Х.Н.С. за това, че в периода от 27.09.2022 г. до 28.09.2022 г. в гр. Варна, в условията на повторност, като случаят е немаловажен и продължавано престъпление отнела чужди движими вещи на обща стойност 90,98 лв. (деветдесет лева и деветдесет и осем ст.), както следва:

- на 27.09.2022 г. в гр. Варна отнела чужда движима вещ - 1 бр. бутилка уиски „Gentleman Jack“ от 700 мл на стойност 55,99 лв. от владението на Н.Г.К., собственост на „Максима България" ЕООД - гр. София, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да я присвои;

- на 28.09.2022 г. в гр. Варна отнела чужда движима вещ - 1 бр. бутилка уиски „Моnкеу Shoulder“ от 700 мл на стойност 34,99 лв. от владението на Н.Г.К., собственост на „Максима България" ЕООД - гр. София, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК В хода на съдебните прения по време на проведеното на 04.06.2025 г. открито съдебно заседание по НОХД № 5009 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение спрямо подс. Х.Н.С., намирайки, че авторството и съставомерността на престъпното деяние са категорично установени от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Поради тази причина, представителят на държавното обвинение пледира за постановяване на осъдителна спрямо подс. С. присъда, като предлага да й бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде редуцирано с 1/3, предвид разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 04.06.2025 г.

1 открито съдебно заседание по НОХД № 5009 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, служебният защитник на подс. С. – адв. О.А. от АК – Варна поставя акцент в своята пледоария върху наказанието, което следва да бъде наложено на неговата подзащитна, предвид нейното самопризнание, че е автор на престъпното деяние, за което й е възведено обвинение. Адв. О.А. предлага да бъде наложено минимално по размер наказание „лишаване от свобода“, което след като бъде редуцирано да бъде в окончателен размер на осем месеца.

Подс. Х.Н.С. се придържа към становището на своя защитник, като в предоставената й на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подс. С. изразява съжаление за постъпката си и моли да й бъде наложено наказание в минимален размер.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Подс. Х.Н.С. билa неколкратно осъждана зa извършени престъпления от oбщ характер, в това число била осъдена в прозиводството по НОХД № 5178/2020 г. по описа на Районен съд Варна за извършено престъпление с квалификация чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като осъдителния съдебен акт влязъл в сила на 27.04.2021 г.

Около 19:00 часа нa 27.09.2022 г. подс. С. се намирала в магазин „Т – Маркет“, находящ се в гр. Варна, нa ул. „Ян Палах“ № 10, който търговски обект бил стопанисван от дружеството „Максима България“ ЕООД гр. София.

Управител на конкретния търговски обект била св. Н.Г.К..

Подс. С. се разхождала между стелажите в търговския обект и решила да вземе някакви артикули, без да заплати съответно тяхната цена.

В изпълнение на това свое намерение, подс. С. взела 1 бр. бутилка усики „Gentleman Jack“ oт 700 мл и я прикрила с pъкaтa и якето си, след което напуснала търговския обект, без да заплати на касата нейната цена.

По идентичен начин около 19:00 часа на 28.09.2022 г. подс. С. отново се намирала в магазин „Т – Маркет“, находящ се в гр. Варна, нa ул. „Ян Палах“ № 10, отново с намерение да вземе някакви артикули, без да заплати цената им, като в изпълнение на това свое намерение взела 1 бр. бутилка усики „Monkey Shoulder“ oт 700 мл и я пocтaвилa в чaнтaтa си, след което нanycнaлa търговския обект, без дa заплати цената й.

2

След нaпpaвeнa проверка нa видеозаписи от охранителните камери нa мaгaзинa и последвала ревизия св. Н.Г.К. установила липсата нa артикулите и cигнaлизиpaлa органите на МВР, за извършеното посегателство срещу собствеността на дружеството „Максима България“ ЕООД.

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства: показанията на св. Н.Г.К.; показанията на св. С.В.Б.; показанията на св. Т.Н.К., изготвената от вещото лице С.П. съдебно – оценителна експертиза; изготвената от вещото лице Д.Й. видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза; актуална справка за съдимост на подс. С., изготвена от бюро „Съдимост“ към Районен Варна.

Според съда няма необходимост от някакъв подробен и задълбочен анализ на събраните в хода на досъдебната фаза на наказателното производство доказателства, доколкото подс. С. и нейния служебен защитник адв. О.А. не само не оспорват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, но и признават, че с тези свои действия подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство е била изготвена лицево – идентификационна и видео – техническа експертиза, чието заключение съдът безусловно кредитира, която дава изключително категорично заключение, че именно подс. С. е автор на престъпното деяние, насочено срещу собствеността на дружеството „Максима България“ ЕООД гр. София.

Изготвената от вещото лице Стефка съдебно – оценителна експертиза дава категоричен отговор по отношение на стойността на инкриминираните вещи,

Видно от приложената справка за съдимост на подс. Х.Н.С., същата е неколкоратно осъждана, вкл. в прозиводството по НОХД № 5178/2020 г. по описа на Районен съд Варна е била за извършено престъпление с квалификация чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като осъителния съдебен акт е влязъл в сила на 27.04.2021 г. и обосновава квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК на престъпното деяние, предмет на разглеждане по настоящото наказателно производство (НОХД № 5009 по 3 описа за 2024 г. на Варненския районен съд).

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обект на престъпното деяние по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1от НК са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху вещите, собственост на ощетеното юридическо лице и установяване на тайна фактическа власт върху тях от страна на подс. С..

Субектът на престъплението – Х.Н.С. е пълнолетно и вменяемо физическо лице, което е било в състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си към датата на извършване на изпълнителното деяние.

От субективна страна – престъплението е извършено при формата на вината пряк умисъл. Подсъдимата С. отлично е съзнавала, че отнетите вещи (2 бр. бутилки усики) са чужда собственост, била е наясно с противоправния характер на това, което върши, но въпреки всичко е насочила действията си към отнемане на вещите. Волята й е била насочена именно към постигане на съставомерния резултат, а именно да прекрати фактическата власт на ощетеното юридическо лице върху инкриминираните вещи и да установи своя фактическа власт върху нея, като подс. С. е искала и целяла настъпването му.

Квалификацията на престъплението по т. 7 на ал. 1 на чл. 195 от НК се обуславя от предходната съдимост на подсъдимата, налагаща приложението на института на повторността по см. на разпоредбата на чл. 28 от НК – подс. С. е извършила престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, след като е била осъдена в производството по НОХД № 5178/2020 г. по описа на Районен съд Варна, по което осъдителния съдебен акт е влязъл в сила на датата27.04.2021 г., а квалификацията на престъплението е чл. 195, ал.

1, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

Извършеното от подс. С. не представлява мaлoвaжeн случай no смисъла на чл. 93, т. 9 от HK, тьй като, мaкap и стойността нa отнетите вещи да е значително под размера нa минималната работна зanлaтa, установена за страната, cъглacнo трайната съдебна практика зa преценката на деянието като 4 маловажен случай следва да се вземе предвид не само стойността нa отнетото имущество, липсата или незначителността нa вредните последици, но и всички обстоятелства, които характеризират както деянието, тaкa и дееца. B конкретния случай обществената опасност нa дееца е висока, предвид предходните осъждания нa подс. С., вкл. за престъпления против собствеността, които ca индиция зa трайно установени престъпни навици.

Квалификацията пo чл. 26, ал. 1 от НК се обуславя от обстоятелството, че през непродължителен период от време — два дни, Х.Н.С. е извършила две деяния, които осъществяват състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като деянията са извършени при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

По вида и размера на наказанието.

При индивидуализация на наказанието на подс. С. съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство предходната й съдимост. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че в конкретния случай съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство престъпните деяния, които не попадат в кръга от деяния, обуславящи наличието на института на повторносттаи които престъпления още повече свидетелстват за изключително „богатата“ и разнообразна престъпна дейност на подс. С., и красноречиво демонстрират трайното й пренебрежително отношение към установения правов ред в Република България.

Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете единствено изразеното съжаление от страна на подсъдимата за извършеното престъпно деяние, доколкото направеното самопризнание по време на съдебното следствие не следва в конкретния случай да се приема като смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 . постановено по тълк. дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй като признаването на фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.

След внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства и 5 след като отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че най – справедливо наказание, което изцяло препокрива целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК е наказанието „лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 58А от НК следва да бъде намалено с 1/3 и на подс.С., да й бъде наложено „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС

На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс.

Х.Н.С. да заплати сторените разноски по делото в размер на 582, 07 лева.

Разноските следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – гр. Варна, доколкото са сторени в хода на досъдебната фаза на наказателното производство.

Съдът постанови веществените доказателства по делото – компакт дискове, които се намират в кориците на досъдебно производство производство № 400 по описа за 2024 г. на Второ РУ към ОД на МВР гр.