Определение № 236 от 24.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Пловдив, 24.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.ова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300503304 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на Г. К. И.,ЕГН-********** чрез пълномощника му адв.Ст.Ш. против определение № 10915/05.09.24г.,постановено по гр.д.№ 3306/24г.по описа на ПдРС,23-ти гр.с.,с което е върната искова молба вх.№ 20443/22.02.24г.,подадена от Г. К.

И. против С. Г. Г.,ЕГН-********** в частта по отношение на предявения иск за разваляне на сключения между страните договор за строителство от 02.11.2023г. и е прекратено производството по делото в тази му част на осн.чл.130 от ГПК.

Жалбоподателят намира определението за незаконосъобразно по изложени в частната жалба съображения и иска отмяната му.

Ответникът по частната жалба-С. Г. Г. не е изразила становище по същата.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени от жалбоподателя и доказателствата по делото,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд са предявени от Г. К. И. против С. Г. Г. обективно съединени искове с правно основание чл.87,ал.1 от ЗЗД и чл.266,ал.1 във вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор за стоителство от 02.11.2023г.в неизпълнената му част и осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 5626лв.,представляваща възнаграждение за изпълнената част от договора,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане 1 на вземането.

С разпореждане от 11.07.24г.ПдРС е оставил без движение исковата молба с указания ищеца да мотивира правния си интерес от предявяване на иск за разваляне на посочения „договор за поръчка“от 02.11.23г. в неизпълнената му част,като изрично е посочил,че ищецът следва да съобрази,че развалянето е способ за едностранно прекратяване на двустранен договор,като правото да се развали/прекрати двустранен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно,а по съдебен ред се развалят само договори,с които се прехвърлят,учредяват,признават или прекратяват вещни права върху недв.имоти,какъвто процесният договор не е.Дадени са и други указания във връзка с констатирането на нередовности на исковата молба.

С уточнителна молба,депозирана на 05.08.24г.ищецът отстранява част от нередовностите,но не изпълнява указанията на съда да посочи какъв е правният му интерес да предяви иск за разваляне на процесния договор,(който е договор за изработка,както правилно го е квалифицирал районния съд,а не договор за поръчка,както твърди ищеца),при положение,че този договор не е от тези,които подлежат на разваляне по съдебен ред-по чл.87,ал.3 от ЗЗД.Излагат се съждения в уточнителната молба,че в случая договорът бил двустранен и възмезден,без да се уточнява каква е връзката на този характер на договора с правния интерес от предявяване на иск за разваляне на договор,който подлежи на разваляне по реда на чл.87,ал.1 и 2 от ЗЗД,а не по съдебен ред.Същите съображения се релевират и в частната жалба.

С атакуваното определение първостепенния съд е приел,че предявеният иск е с правно основание чл.87,ал.1 от ЗЗД и се явява недопустим,като се позовава на постановките на тълкувателно решение № 142-6/11.11.1954г. на ОСГК на ВС.

Изводите на районния съд са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция.

Според чл.87,ал.3 от ЗЗД на разваляне по съдебен ред подлежат договорите,с които се прехвърлят,учредяват,признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти.Всички останали двустранни договори съгл.чл.87,ал.1 и ал.2 от ЗЗД при неизпълнение от страна на длъжника на задължението му поради причина,за която той отговаря,могат да бъдат развалени от кредитора,като се даде на длъжника подходящ срок за изпълнение (ал.1)или без да се даде срок за изпълнение (ал.2) при посочените в разпоредбата условия.И в двата случая развалянето на договора при неизпълнение подлежи на страните по договора и се упражнява извънсъдебно.Целта на законодателя е улесняване на развалянето на договорите при неизпълнение и ускоряване на последиците от неизпълнението.В случая предмет на иска за разваляне е договор за изработка,който попада в приложното поле на чл.87,ал.1 от ЗЗД.

Според цитираното и от ПдРС Тълкувателно решение № 142-6/11.11.1954г.на ВС, изправният кредитор по двустранен договор,който може да се развали при условието на чл.87,ал.1 от ЗЗД с едностранно предупреждение,(какъвто е и настоящият случай),няма правен интерес да води иск по съдебен ред за същото и такъв иск следва да бъде отхвърлен 2 като процесуално недопустим.

Поради изложеното правилно районният съд е намерил иска за разваляне на договора за изработка за недопустим и е върнал исковата молба,съответно е прекратил производството по делото досежно този иск.Обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Останалите доводи,изложени в частната жалба-за неосигуряване на материали и достъп и за неизпълнение на съвместни задължения са неотносими към производството по чл.274 от ГПК и касаят съществото на спора по гр.д.№3306/24г.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение

3306/24г.по описа на ПдРС,23-ти гр.с.

№

10915/05.09.24г.,постановено по гр.д.№

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3