Решение № 114 от 26.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20251001000031 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по: въззивна жалба от 27.09.2024 г. на ищеца „Метал Форм Про“ ЕООД и по въззивна жалба от 26.08.2024 г. на трето лице помагач „Трансмобил“ ЕООД срещу решението от 18.07.2024 г. по т. д. № 852/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-12 състав, в частта, с която на осн. чл. 694, ал. 2 ТЗ е признато за установено, че ищецът има вземане от ответника „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/ за сумата 249 523,20 лв., дължима на осн. чл. 59 ЗЗД и заплатена от „Еловица 1895“ АД на „Хидропонт М“ ЕООД по изп. дело № 202007350400926 на ЧСИ И. И., рег. № *** на КЧСИ; частна жалба от 28.10.2024 г. на синдика на „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу определението от 20.09.2024 г., постановено по същото дело, с което ответникът е осъден да заплати държавна такса в размер на 2 495,23 лв.

Жалбоподателят – ищец „Метал Форм Про“ ЕООД обжалва решението в частта от мотивите, с която е искът е квалифициран по чл. 59 ЗЗД. Твърди се, че искът бил по чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, предпоставка за уважаването на който е добросъвестността на длъжника.

Жалбоподателят „Трансмобил“ ЕООД обжалва решението в частта, с която искът е уважен. Твърди, че придобитото от ищеца по реда на чл. 510 ГПК вземане е следвало да се предяви в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, което не е било сторено, като същият не е встъпил и в арбитражното производство по арб. дело № 284/2015 г. на Арбитражния съд при БТПП. Твърди, че с плащането на 30.10.2020 г. в полза на „Хидропонт М“ ЕООД не е възникнало ново вземане в полза на ищеца, поради което не съществува възможност то да се предяви по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ. Вземането било погасено по давност, доколкото от датата на принудителната цесия /23.08.2016 г./ до подаване на молбата за предявяване /31.01.2023 г./ са изминали повече от 5 години. Поддържа се, че била нарушена забраната по чл. 637, ал. 6 ТЗ. Не били налице и предпоставките на чл. 59 ЗЗД, тъй като за събраната сума 1 в полза на „Хидропонт М“ ЕООД по изпълнителното производство съществувало основание – влязлото в сила арбитражно решение, с което са присъдени суми по договор за изработка.

Твърди се и, че липсвала идентичност между вземането на ищеца по принудителната цесия и това по арбитражното решение. Твърди се, че самото арбитражно решение установявало кредитора на вземането, който не е ищецът. Претендира разноски.

В частната жалба по чл. 248 ГПК синдикът на „Хидропонт М“ ЕООД оспорва присъдената в тежест на дружеството държавна такса по чл. 694, ал. 7 ТЗ.

Всеки от жалбоподателите оспорва жалбата на насрещната страна.

Ответникът „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/, редовно уведомен по реда на чл.

50, ал. 2 ГПК, не взема становище по жалбите.

Въззиваемият „Еловица 1895“ АД – помагач на ищеца – заявява становище, че надлежно е изпълнил вземането въз основа на издадения изпълнителен лист, като няма отношение към спора между двамата претендирани кредитори.

Синдикът на „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/, участващ в производството на осн. чл. 694, ал. 4 ТЗ, заявява становище за основателност на жалбата на „Трансмобил“ ЕООД.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбите пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Метал Форм Про“ ЕООД с искова молба от 2.05.2023 г., уточнена с молба от 6.11.2023 г., с която срещу „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/ е предявен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване съществуването на вземане в размер на 366 656,14 лв.

В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на ответника по друго вземане, като в хода на изпълнение по изп. дело № 292/2016 г. на ЧСИ В. Л. с постановление от 23.08.2016 г. по реда на чл. 510 ГПК му е било възложено вместо плащане вземането на ответника към „Експал България“ АД /понастоящем „Еловица 1895“ АД/, произтичащо от четири фактури на обща стойност 254 523,20 лв., които били предмет на арб. дело № 284/2015 г. на АС при БТПП. С арбитражно решение от 12.12.2018 г. в полза на „Хидропонт М“ ЕООД били присъдени следните суми: 1) 249 523,20 лв. – цена за изработка на 5 776 бр. изделия по договор от 6.10.2014 г., заедно със законната лихва от 15.10.2015 г. до изплащането, 2) 10 900,15 лв. – лихва за забава за периода 10.05.2015 г. – 13.10.2015 г., и 3) 26 014,76 лв. – разноски. Въпреки възлагането на вземането на ищеца „Хидропонт М“ ЕООД се снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп. дело № 202007350400926 на ЧСИ И. И., по която от длъжника „Еловица 1895“ АД била събрана сумата 366 656,14 лв., която на 30.11.2020 г. била преведена от ЧСИ на ответника „Хидропонт М“ ЕООД. Ищецът уведомил длъжника „Еловица 1895“ АД за принудителната цесия с писмо с вх. № 82/19.05.2021 г., който с писмо от 20.05.2021 г. отговорил, че е изпълнил надлежно в хода на посоченото изп. дело. Поради това в полза на ищеца се породило правото да иска от ответника сумите, които е получил от „Еловица 1895“ АД. Ищецът предявил вземането си по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ като нововъзникнало в откритото спрямо ответника производство по несъстоятелност, което не било прието от синдика, а с определението по чл. 692 ТЗ съдът по несъстоятелността не уважил възражението на ищеца за включването му.

Не е спорно, а и от вписванията в електронния търговски регистър се установява, че по молба на кредитора „КТБ“ АД с решение от 20.10.2017 г. по т.д. № 3105/2016 г. на СГС на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност спрямо „Хидропонт М“ ЕООД, с начална дата на неплатежоспособност 31.12.2015 г., като е назначен временен синдик. Решението е обявено в ТР на 23.10.2017 г., като не е обжалвано и е влязло в сила.

С решение от 20.08.2018 г., обявено в ТР на 28.08.2018 г., на осн. чл. 710 ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, 2 обща възбрана и запор и са прекратени правомощията на органите му. С решение от 8.04.2024 г. производството е спряно на осн. чл. 632, ал. 5 ТЗ, обявено в ТР на 9.04.2024 г., като до момента не е възобновено.

На 2.01.2018 г. е обявен в ТР списък на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е изменен и одобрен по реда на чл. 692 ТЗ с определение от 21.03.2018 г., обявено в ТР на 22.03.2018 г. В списъка са включени вземания на кредиторите „КТБ“ АД, НАП, „Бибус България“ ООД и на ищеца „Метал Форм Про“ ЕООД – последните произтичащи от договор за охрана от 28.09.2016 г., сключен между длъжника и „ДАР 02“ ООД и договор за цесия от 18.06.2015 г., от които 3 860 лв. – главница и законна лихва в размер на 792,88 лв.

Н а 20.02.2023 г. е обявен списък на неприети вземания, в който е включено следното вземане, предявено от „Метал Форм Про“ ЕООД със заявление с вх. № 263479/31.01.2023 г.: за сумата 366 656,14 лв. – получена по изп. дело № 202007350400926 на ЧСИ И. И..

Синдикът е приел, че вземането не е възникнало след откриване на производството по несъстоятелност и не е предявено в сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ.

От кредитора е подадено възражение срещу неприемането на 27.02.2023 г.

С определение от 13.04.2023 г. по чл. 692 ТЗ е оставено без уважение възражението на ищеца срещу неприемането на вземането. Съдът е квалифицирал вземането по чл. 59 ЗЗД, но е приел, че не са налице част от предпоставките – налице е основание за получаване на сумата, произтичащо от влязлото в сила арбитражно решение от 12.12.2018 г. по ВАД № 284/2015 г. на АС на БТПП, а до момента на изпълнението през 2020 г. длъжникът по вземането „Експал България“ АД не е бил уведомен за принудителната цесия по чл. 510 ГПК в полза на ищеца. Определението е обявено в ТР на 18.04.2023 г.

По делото е представено запорно съобщение с изх. № 6351/4.07.2016 г. по изп. дело № 20167800400292 на ЧСИ В. Л., с рег. № 780, с което е наложен запор върху вземанията на длъжника „Хидропонт М“ ЕООД от „Експал България“ АД, произтичащи от фактура № 527/16.03.2015 г., фактура № 528/30.03.2015 г., фактура № 532/15.04.2015 г. и фактура № 535/22.04.2015 г. Посочено е, че запорът се налага за обезпечаване на вземанията на „Метал Форм Про“ ЕООД към „Хидропонт М“ ЕООД по изпълнителен лист от 18.08.2015 г. по г.д.

№ 5067/2015 г. на РС – Перник за сумата 369 220,19 лв., от които 332 402,96 лв. – главница, 24 308,17 лв. – законна лихва за периода 15.10.2015 г. – 4.07.2016 г.

Вземанията по запорното съобщение са били оспорени по реда на чл. 508, ал. 3 ГПК от третото задължено лице „Експал България“ АД с възражение с вх. № 6906/20.07.2016 г. Във възражението е посочено, че „Хидропонт М“ ЕООД е некоректен търговец, който е изготвил негодни за употреба и върнати на крайния клиент заготовки, чиито парични претенции са предмет на арб. дело ВАД № 284/2015 г. на АС при БТПП.

С постановление от 23.08.2016 г., издадено на осн. чл. 510 ГПК, на взискателя „Метал Форм Про“ ЕООД са възложени вместо плащане вземанията по запорното съобщение, като е посочено, че тяхната експертна оценка възлиза на 162 000 лв. и представлява частично погасяване на дълга на длъжника „Хидропонт М“ ЕООД.

С арбитражно решение от 12.12.2018 г. по ВАД № 284/2015 г. на АС при БТПП „Експал България“ АД и осъден да заплати на „Хидропонт М“ ЕООД сумите: 1) 249 523,20 лв. – цена с ДДС за изработка на 5 776 бр. изделия изковка, корпус за 120 мм, НЕ Mod. AE, № 143202.02/1, по договор № 141001/6.10.2014 г., заедно със законната лихва от 15.10.2015 г. до изплащането, 2) 10 900,15 лв. – лихва за забава за периода 10.05.2015 г. – 13.10.2015 г., и 3) 26 014,76 лв. – разноски по арбитражното производство.

Според приложената искова молба, по която е образувано това арб., дело, за претендираните по посочения договор вземания на обща стойност 249 523,20 лв. са издадени: фактура № 527/16.03.2015 г. за сумата 65 318,40 лв. с ДДС, фактура № 528/30.03.2015 г. за сумата 65 318,40 лв. с ДДС, фактура № 532/15.04.2015 г. за сумата 65 318,40 лв. с ДДС и фактура № 535/22.04.2015 г. за сумата 53 568 лв. с ДДС. Същите 3 фактури са описани и в мотивите на арбитражното решение от 12.12.2018 г.

Въз основа на арбитражното решение с разпореждане от 6.12.2019 г. по т.д. № 110/2019 г. на ОС – Габрово е бил издаден изпълнителен лист от 23.12.2019 г., по искане на синдика на „Хидропонт М“ ЕООД.

Не е спорно, че въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 202007350400926 на ЧСИ И. И., по което с преводно нареждане от 30.11.2020 г. на съдебния изпълнител е била преведена сумата 366 656,14 лв. по сметка на взискателя „Хидропонт М“ ЕООД, достатъчна за погасяване на вземанията на взискателя.

Видно от вписванията в ТР длъжникът по вземането „Експал България“ АД е бил преименуван на „Еловица 1895“ АД с вписване от 23.09.2020 г.

С уведомление с вх. № 82/19.05.2021 г. ищецът „Метал Форм Про“ ЕООД е поискал от „Еловица 1895“ АД плащанията по изпълнителния лист, издаден въз основа на посоченото арбитражно решение, да бъдат извършвани в негова полза по посочена банкова сметка.

Посочил е, че длъжникът бил уведомен за постановлението от 6.09.2016 г. по чл. 510 ГПК, с което вземането е цедирано в полза на ищеца, като доказателство за уведомяването било подаденото от длъжника възражение срещу запорното съобщение.

В отговор с уведомление с изх. № 102/20.05.2021 г. „Еловица 1895“ АД е заявило, че е финализирало отношенията си с „Хидропонт М“ ЕООД по посочения изпълнителен лист чрез изпълнение по изп. дело № 202007350400926 на ЧСИ И. И..

Впоследствие, ищецът „Метал Форм Про“ ЕООД е предявил срещу „Еловица 1895“ АД следните частични искове за заплащане на суми на основание същото постановление по чл.