Решение № 50 от 16.04.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Кърджали, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200670 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1300-001177 от 03.06.2025 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.183, ал.6 вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, както и са отнети 13 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Е. Ю. М. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Е. Ю. М. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наложеното наказание било явно несправедливо и несъобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Моли съдът да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Твърди, че не се установило жалбоподателят да е извършил нарушението, за което му е наложено наказание.

Показанията на свидетелите С. Ч. и С. С. били изолирани и не кореспондирали с истината.

Верни били само показанията на свидетеля К. Т., която заявила, че от мястото на което се намирали и позицията на самия автомобил, нямало как да видят, че жалбоподателят преминава на червен светофар. В тази връзка били и показанията на разпитана по искане на 1 жалбоподателя свидетелка, която посочила, че той е преминал на зелен светофар.

Неправилността на наказателното постановление се установявала и от постъпилите от Община Кърджали доказателства относно организацията на движението на кръстовището и приложената циклограма. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като на жалбоподателя бъдат присъдени и направените разноски в производството.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.05.2025 г. свидетелите С. Ч., К. Т. и С. С. били на работа и изпълнявали задълженията си като мл. автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали. Те извършвали обход на централна градска част и около 09.00 часа се движели по ул.„Екзарх Йосиф“ в гр.Кърджали. Когато достигнали кръстовището, образувано от ул.„Екзарх Йосиф“ и ул.„Булаир“, изчаквали на светофара, за да завият надясно, а преди тях изчаквал още един автомобил. При светване на зеления сигнал на светофара, този автомобил тръгнал, като същевременно по ул.„Булаир“ през същото кръстовище преминал лек автомобил „****“ с рег.№ ****, който се движел в посока от СУ „Йордан Йовков“ към комплекс „Орфей“. На светофарната уредба нямало секундомер, но полицейските служители преценили, че водачът е навлязъл в кръстовището и преминал при светещ червен сигнал на светофара, тъй като за тях светнал зеления сигнал. По този повод той бил последван и спрян за проверка от полицейските служители на ул.„Волга“ в гр.Кърджали. Служителите установили самоличността на водача на автомобила „****“ с рег.№ ****, а именно жалбоподателят Е.

Ю. М.. На същия на място бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Той подписал и получил акта с възражение, че не е преминал на червен светофар. На 03.06.2025 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.183, ал.6 вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за извършено повторно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Постановено било и отнемане на 13 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите С. Ч., К. Т., С. С. и Н.К.; Акт за установяване на административно нарушение от 19.05.2025 г.; Справка за собственост на МПС; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на 2

МВР; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; проект за организация на движението на кръстовище на ул.„Булаир“ и ул.„Екзарх Йосиф“ в гр.Кърджали; циклограма на организацията и времетраенето на светлинните сигнали на светофарите на кръстовище на ул.„Булаир“ и ул.„Екзарх Йосиф“; проект-схема на движението на кръстовище на ул.

„Булаир“ и ул.„Екзарх Йосиф“.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на жалбоподателя е реализирана за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В приложената санкционна норма на чл.183, ал.6 вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, в редакцията към процесната дата, е предвидена „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, когато нарушението е повторно. Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира, че не се доказа по категоричен и несъмнен начин Е. Ю. М. да е извършил нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Действително на 19.05.2025 г. около 09.00 часа той е управлявал лек автомобил „****“ с рег.№ **** по ул.„Булаир“, в посока от СУ „Йордан Йовков“ към комплекс „Орфей“, като по същото време преминал през кръстовището на ул.„Булаир“ и ул.„Екзарх Йосиф“ в гр.Кърджали. Установи се също, че на посоченото място движението на участниците е било регулирано от светофарна уредба.

Относно тези обстоятелства показанията на разпитаните полицейски служители са еднопосочни. Спорният въпрос по делото е на какъв светлинен сигнал на светофара жалбоподателят е навлязъл и преминал през посоченото кръстовище. В тази връзка свидетелят Ч. твърди, че жалбоподателят преминал на червен сигнал на светофарната уредба, защото на тях им светело зелено, а също и че имало интервал от около две секунди между червения сигнал в едната посока и зеления в другата. Следват показанията на свидетелката Т., която посочва, че от мястото на което се намирали с патрулния автомобил нямало как да имат пряка видимост към светофара, който указвал сигнализацията в посоката на движение на жалбоподателя. Не го видели, че е преминал на червен сигнал, но нямало как на завиващите от ул.„Екзарх Йосиф“ /в която посока пътували те/ да свети зелено, а на тези, които се движели по ул.„Булаир“ /маршрута на жалбоподателя/ да свети също зелено.

Следващият свидетел С. заявява, че пътувал на задната седалка в патрулния автомобил и според неговите възприятия жалбоподателят преминал на червен светофар. Свидетелката К. на процесната дата е пътувала заедно с жалбоподателя, като слязла от автомобила му преди въпросното кръстовище на ул.„Булаир“ и ул.„Екзарх Йосиф“, защото отивала на работа в този район. Докато вървяла към местоработата си видяла, че Е. М. преминал кръстовището на зелен светофар. По делото е приета и циклограма на организацията и времетраенето на 3 светлинните сигнали на светофарите на кръстовище на ул.„Булаир“ и ул.„Екзарх Йосиф“, от която се установява, че е налице разлика от няколко секунди между светлинните сигнали за отделните посоки на движение. Предвидено е междинно време за освобождаване на платното за движение, за да може кръстовището да бъде напуснато от автомобили, които са навлезли в последната секунда на зелено /или жълто/. Анализът на събраните по делото гласни и писмени доказателства сочи, че не е доказано по несъмнен начин вмененото на жалбоподателя нарушение, а именно да е преминал с управляваното от него МПС при светещ червен сигнал на светофара. Свидетелите полицейски служители не установяват категорично този факт. За съществените обстоятелства показанията на контролните органи Ч., Т. и С. не си кореспондират. Техните показания, съпоставени помежду си и с показанията на К., а също и с приетата по делото циклограма на светлинните сигнали на светофара, не могат до доведат до извод за доказаност на административното обвинение. Напротив, те изцяло разколебават констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

Ако се приеме тезата на наказващия орган би могло да се предположи, че вероятно жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, но подобен извод би нарушил принципа, че наказателната отговорност, в това число и административнонаказателната, не може да почива на предположения. Предвид гореизложеното и след като не се доказа извършването на процесното административно нарушение, наказателното постановление следва да бъде отменено.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 500 лв., или 255.65 евро. Упълномощеният от жалбоподателя адвокат е изготвил жалба против наказателното постановление, явил се е и осъществил процесуално представителство в проведени три съдебни заседания по делото пред РС-Кърджали. Според съда възнаграждението е съобразено с разпоредбите на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с вида и обема на извършените процесуални действия от адвоката, с фактическата и правна сложност на делото и неговата продължителност, поради което направеното от представителя на ответната страна възражение за прекомерност е неоснователно. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

4

При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1300-001177 от 03.06.2025 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.183, ал.6 вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, както и са отнети 13 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Е. Ю. М. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.