Решение № 397 от 22.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Б., 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20261200500411 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С. И. З., С.

В. А. и Й. В. Х. чрез адв. С. А. против Решение № 63/1.2.2026 г., постановено по гр.д.№ 1230/2024 г. по описа на РС Б..

Жалбоподателите сочат, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяната му.

Считат, че от събраните писмени доказателства и експертизата се доказва, че имотът на праводателя на ищеца Х. Х. е възстановен в нарушение на ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане. Няма изготвен и одобрен по законовия ред помощен план. Не е съобразено от РС оспорването на издадената скица по чл. 13, ал. 4 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ от 11.09.2009 г. и удостоверението по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, които не са издадени въз основа на помощен план съотв. в противоречие с цитираните в тях разпоредби за издаването им. Затова са оспорили и Решение Л203/01.10.2009 г. досежно възстановяването на имот в м. Л., относно площта която се застъпва с техния имот като незаконосъобразно. Възстановяването му е по неодобрен кадастрален план, който впоследствие отменен. Няма план за възстановяване 1 на имот с пл. № 42.

Твърдят, че доказателствата са тълкувани от първоинстанционния съд избирателно, а не съвкупно като тълкуването им е превратно. Съдът е обсъждал единствено изпълнена ли е процедурата за възстановяване на имота на праводателя на ищеца, а правото на собственост на ответниците, не е обсъдил. Първият нотариален акт на ответниците е от 1986 г., който доказва, че ответниците са признати за собственици, включително и на спорната част още от преди 1986 г., видно от посочените в него граници на имота. Със свидетелските показания на св. Стефан А., се доказва, че къщата в имота на ответниците е построена през 1975 г. и от тогава са в този имот. Доказа се също, че ограда между двата имота не е имало, както и спорове с първоначалният собственик. Споровете са започнали след закупуването на имота от ищеца в края на 2009 г., след като бащата на ищеца е поставил паянтова ограда между двата имота от тази страна, която възпрепятства влизането на ответниците от улицата към къщата.

Твърдят, че РС не е взел предвид и възражението за недопустимост на предявения иск, наведено с отговора на исковата молба за наличието в хипотеза като настоящата на специален иск по чл. 109а ЗС за спор за граници.

Сочат, че имотът е продаден на ищеца въз основа на издадена скица с посочена площ по несъществуващ /неодобрен/ план. На вещото лице при изготвяне на заключението не са му представени никакви планове, поради което той е ползвал преписката на ОСЗ С., съдържаща скицата, която не може да е годно доказателство.

Имотът им попада в урбанизирана територия, но е извън регулацията на с.П.. На праводателя на ищеца е следвало да се възстанови само свободната площ. Освен това видно от заключението на експерта поставената ограда е криволичеща не е в права линия , за да е в съответствие с издадената скица.

Сочат, че ответникът е направил кадастрална карта само на неговия имот по частен път и е одобрена със заповед18-11839/22.10.2021 г. на Началника на СГКК-Б., което обаче е без значение.

Сочат, че РС е постановил решението си при нарушение на чл. 11 ал. 1 ,ал. 4; чл. 13 ал. 4 и 6; чл. 13а от ППЗСПЗЗ, след като приема като годно доказателство оспорените от тях скица и удостоверение по чл. 13 ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ от 11.09.2009 г., както и в нарушение на чл. 41 ал. 2, съгласно който 2 помощният план не е източник на данни за границите на поземлените имоти при създаване на кадастрална карта, чл. 42, ал. 5 и ал. 8, чл. 70 до чл. 81а /включително/, и следващите от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри.

Посочената в проекта площ за новообразувания имот, съседен на ответниците, е взета от отменената Заповед № 376/06.08.2009 г. за допълване на кадастрален план на с.П. с границите на имот пл. 42, която заповед е издадена в нарушение на разпоредбите на чл. 54, ал. 4 ЗКИР и е отменена.

Молят решението да се отмени и искът - отхвърли. Претендират разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият депозира отговор, в който оспорва доводите в жалбата.

Сочи, че предявеният иск правилно е квалифициран по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като предмет на спора е не само определяне на гранична линия между съседни имоти, а установяване принадлежността на правото на собственост върху реална част, заснета към съседен имот, което разрешение е възприето и в ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, с което е прието, че иск за собственост на реална част от поземлен имот, неправилно заснета като част от съседен имот, е допустим и без предварително провеждане на административната процедура по ЗКИР. Доводът за приложимост на чл. 109а ЗС неоснователен, защото разпоредбата е относима при спор единствено за границата между два имота, а в случая спорът обхваща собствеността върху реална част.

Сочи, че законът не забранява създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделен имот или група имоти.

Сочи, че РС е обсъдил подробно възраженията на ответниците по отношение на реституционното решение при извършения от него косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК.

Самото последващо отменяне през 2023 г. на заповед № 376/06.08.2009 г. счита, че не може да се възприеме като самостоятелно и достатъчно основание за отричане на вече възстановеното право на собственост и на последващата придобивна сделка на ищеца.

Сочи като неоснователно и твърдението, че имот пл. № 42 „не съществува“, поради което не можело да има спор. Именно експертизата 3 установявала пространствения обхват на имота на ищеца по документите за собственост и съпоставката с действащите кадастрални данни. В решение № 16/31.01.2019 г. по гр. д. № 1247/2018 г., I г. о., ВКС изрично се приемало, че липсата на техническо отразяване на границите на един имот в действащите планове и/или в кадастралната карта не прави имота негоден обект на правото на собственост, ако границите могат да бъдат определени въз основа на титула и останалите доказателства по делото. Доводът, че ответниците притежават по-стар нотариален акт, не изключва спора за материално право.

Поддържа, че във въззивната жалба неправилно е интерпретирано заключението на вещото лице. Експертизата не изключва припокриване, а изрично установява такова между имот пл. № 42 по неодобрения кадастрален план и ПИ *** по действащата кадастрална карта. Вещото лице е установило, че старият план практически следва изградената на място ограда, докато действащата кадастрална линия е изместена на север, поради което се получава припокриването. Разликата между 44 кв.м. по скица-проект и 40 кв.м. по експертизата е обяснена от вещото лице като нормално геодезическо отклонение при паянтова ограда и попада в допустимата стойност. Това не елиминира нито припокриването, нито правото на собственост на ищеца върху спорната ивица, още повече че в решение № 26/21.03.2022 г. по гр. д. № 1903/2021 г., I г. о., стъпващо и на решение № 65/10.07.2018 г. по гр. д. № 1580/2017 г., I г. о., ВКС подчертава, че площта не е решаващ индивидуализиращ белег при спора за собственост, а определящи са границите и пространственият обхват на правото.

Сочи се още, че свидетелските показания на ответниците не опровергават заключението на вещото лице. Моли решението да се потвърди.

БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е против подлежащ на атакуване съдебен акт, в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни.

С атакуваното решение РС е: 1/ признал за установено по отношение на ответниците С. В. А., Й. В. Х. и С. И. З., че ищецът Б. С. Р. е собственик на реална част от 44 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на с.П., общ.С., одобрена със Заповед № № 18 11839-22.10.2021 г. на Началника на СГКК - Б., с площ 2 313 кв.м., с трайно предназначение на територията Урбанизирана, с НТП друг вид поземлен имот, без определено 4 стопанско предназначение, при граници и съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***

2/ признал за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на ответниците С. В. А., Й. В. Х. и С. И. З., че е налице грешка в одобрената със Заповед № 18-11839-22.10.2021 г. на Началника на СГКК – Б., Кадастрална карта на с.П., общ.С., изразяваща се в това, че площта заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на скица-проект № 15-1197898/14.10.2022 г. по преписка за изменение на КК на с.П., с площ от 44 кв.м., представляваща реална част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на с.П., неправилно е заснета като част от поземлен имот ***, по КК и КР на с.П., собственост на С.

В. А., ЕГН **********, Й. В. Х., ЕГН ********** и С. И. З., ЕГН **********, вместо към имот с проектен идентификатор ***, собственост на ищеца Б. С. Р., ЕГН **********.

Видно от петитума на исковата молба ищецът е поискал да бъде признат за собственик на реална част от 44 кв. м.от поземлен имот, заснет с идентификатор *** към датата на влизане в сила на кадастралната карта на с.П. - 22.10.2022 г., както и че в одобрената КК е налице грешка, изразяваща се, че площта от 44 кв. м.неправилно е заснета към имота на ответниците, вместо към имот с проектен идентификатор ***.

Пред въззивната инстанция е направено уточнение от пълномощника на ищеца, че са депозирали установителен иск за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на реална част от имота, която реална част неправилно е отразена към имота на въззивниците съгл. действащата кадастрална карта; има грешка в кадастралната карта.

БлОС счита решението за валидно.

Същото е допустимо. РС се е произнесъл по предявения иск, който правилно е квалифицирал по чл. 124, ал 1 от ГПК във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Макар да е постановил два диспозитива, същите в своето логично единство представляват произнасяне по предявения един иск, предвид че съответстват на петитума на исковата молба и направеното уточнение от пълномощника на ищеца пред въззивната инстанция. БлОС съобрази, че при уважен иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл. 124, ал 1 от ГПК във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР в диспозитивна на съдебния акт следва да се установи както правото на собственост, така и да се посочи в какво се 5 състои непълнотата или грешката в кадастралната карта, която се твърди от ищеца, с която аргументира правния си интерес от предявяването на иска.

Произнасянето на РС, обективирано в двата диспозитива отговаря на посоченото за дължимо съдържание на диспозитива на предявения иск.

Довода на ответниците, че правното основание на иска е по чл. 109а от ЗС е несъстоятелен, тъй като спорът между страните по настоящото дело няма за предмет иск за определяне на граници между съседни имоти, а има за предмет спор за право на собственост върху реална част от имота на ответниците, за която не се спори, че по кадастралната карта се включва в границите на имота на ответниците.

За произнасяне по доводите в жалбата съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, БлОС като взе предвид поддържаните тези от страните, закона и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представения нотариален акт № 142/2009 г., че на 03.12.2009 г. ищецът Б. С. Р. купува от Х. Р. Х. поземлен имот с планоснимачен № 42 по действащия към 2009 г. кадастрален план на с.П., допълнен със заповед № 376/06.08.2009 г. на кмета на община С., целия с площ от 627 кв.м, при граници: поземлен имот № 32, поземлен имот 31, улица и път, който имот е възстановен като земеделски имот с начин на трайно ползване Нива, с площ от 627 дка, находящ се в строителните граници на с.П., общ. С., в местността Л., съставляващ имот пл. № 42 по КП изработен със Заповед № 376/06.08.2009г. на Кмета на общ. С..