Решение № 227 от 04.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Варна, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100501431 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№39000/30.04.2025г., подадена от Л. С. М., чрез адвокат М. М., срещу Решение №1034/24.03.2025г., поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №3759/26.10.2025г., постановени по г.д.

№8892/2022г. по описа на ВРС, 14 състав, с което са отхвърлени:

- иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, предявен от Л. С. М. срещу П.

И. Ж., ЕГН **********, починала в хода на производството и заместена от Ж.

И. Ж., ЕГН **********, както и срещу И. М. К., ЕГН ********** и И. С. К., ЕГН **********, за прогласяване за нищожен Договор за покупко-продажба на МПС от 03.04.2017г., сключен между И. М. К., ЕГН ********** и И. С. К., ЕГН **********, в качеството им на продавачи, и П. И. Ж., ЕГН **********, в качеството й на купувач, за продажба на лек автомобил марка „С.“, модел „Г.В.“, с peг.№*****, рама №*****, двигател: без номер, цвят бял, за сумата 10 000 (десет хиляди) лева, с рег.№1353/03.04.2017г. на нотариус Катя Паунова, с район на действие PC Варна като привиден и относително симулативен;

- иск с правно основание чл.17, ал.1 ЗЗД за обявяване за действителен прикрития договор за продажба на лек автомобил марка „С.“, модел „Г.В.“, с peг.№*****, рама №*****, двигател: без номер, цвят бял, за сумата 10 000 (десет хиляди) лева, с рег. №1353/03.04.2017г. на нотариус Катя Паунова, с район на действие PC Варна, сключен между И. М. К., ЕГН ********** и И.

С. К., ЕГН **********, в качеството им на продавачи, и С.Х.М., ЕГН **********, в качеството му на купувач;

1

- иск с правно основание чл.124 ГПК, предявен от Л. С. М., ЕГН ********** срещу П. И. Ж., ЕГН **********, починала в хода на производството и заместена от Ж. И. Ж., ЕГН **********, за приемане за установено, че ищецът М. е собственик на ½ идеална част от лек автомобил марка „С.“, модел „Г.В.“, рег.№*****, рама №*****, двигател: без номер, цвят бял, придобит по наследство от С.Х.М., ЕГН **********, б.ж. на град Варна;

- иск с правно основание чл.124 ГПК, предявен в условията на евентуалност от Л. С. М., ЕГН ********** срещу П. И. Ж., ЕГН **********, починала в хода на производството и заместена от Ж. И. Ж., ЕГН **********, действаща в качеството й на представител на С.Х.М., ЕГН ********** по договор за поръчка за сключване на договор за покупко-продажба на МПС от 03.04.2017г., за приемане за установено, че ищецът М. е собственик на ½ идеална част от лек автомобил марка „С.“, модел „Г.В.“, рег. №*****, рама №*****, двигател: без номер, цвят бял, придобит по наследство от С.Х.М., ЕГН **********, б.ж. на град Варна.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и като такова следва да бъде отменено. Изтъква се, че писменото признание на ответниците – И. К. и И. К., че по настояване на С.М., П. Ж. е била вписана като купувач, следва да бъде разглеждано като начало на писменото доказателство. Конкретизира се, че по този начин и на основание чл.165, ал.2 ГПК, за разкриването на симулативността е допустимо да бъдат използвани свидетелски показания. Отделно се сочи, че първоинстанционният съд не е разгледал в пълнота събрания доказателствен материал. Излага се собствена трактовка на развилите се събития, чрез преценка на събраните доказателства и се обобщава, че целта на ответника Ж. е да лиши ищеца М. от полагащото й се наследство. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил от отговор от Ж. Ж., чрез адвокат К. К., в който се сочи, че жалбата е неоснователна. Конкретизира се, че безспорно се е доказало в хода на първоинстанционното производство, че наследодателят на ищеца не е бил страна по процесната сделка, както и не са събрани доказателства за наличието на пряко или косвено представителство между С.М. и П. Ж.. Сочи се, че в конкретния случай няма значение кое лице е платило продажната цена на автомобила и какви са били мотивите и подбудите за това. С оглед горното се моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от И. К. и И. К..

Съдът след като се запозна с материалите по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по предявена от Л. С. М. искова молба с вх.№32476/16.05.2022г. срещу П. И. Ж., И. М. К., И.

С. К., с искане на основание чл.26, ал.2 ЗЗД да бъде прогласен за нищожен Договор за покупко-продажба на МПС от 03.04.2017г., сключен между И. М.

К., ЕГН ********** и И. С. К., ЕГН **********, в качеството им на продавачи, и П. И. Ж., ЕГН **********, в качеството й на купувач, за продажба на лек автомобил марка „С.“, модел „Г.В.“, с peг.№*****, рама №*****, двигател: без номер, цвят бял, за сумата 10 000 (десет хиляди) лева, с рег.№1353/03.04.2017г. на нотариус Катя Паунова, с район на действие PC 2

Варна като привиден и относително симулативен, на основание чл.17, ал.1 ЗЗД да бъде обявен за действителен прикритият договор за продажба на лек автомобил марка „С.“, модел „Г.В.“, с peг.№*****, рама №*****, двигател: без номер, цвят бял, за сумата 10 000 (десет хиляди) лева, с рег.

№1353/03.04.2017г. на нотариус Катя Паунова, с район на действие PC Варна, сключен между И. М. К., ЕГН ********** и И. С. К., ЕГН **********, в качеството им на продавачи, и С.Х.М., ЕГН **********, в качеството му на купувач, както на основание чл.124 ГПК, да бъде прието за установено спрямо П. И. Ж., че ищецът М. е собственик на ½ идеална част от лек автомобил марка „С.“, модел „Г.В.“, рег.№*****, рама №*****, двигател: без номер, цвят бял, придобит по наследство от С.Х.М., ЕГН **********, б.ж. на град Варна.

В условията на евентуалност, на основание чл.124 ГПК, да бъде признато за установено спрямо П. И. Ж., ЕГН **********, действаща в качеството й на представител на С.Х.М., ЕГН ********** по договор за поръчка за сключване на договор за покупко-продажба на МПС от 03.04.2017г., че ищецът М. е собственик на ½ идеална част от лек автомобил марка „С.“, модел „Г.В.“, рег.

№*****, рама №*****, двигател: без номер, цвят бял, придобит по наследство от С.Х.М., ЕГН **********, б.ж. на град Варна.

В исковата молба се твърди, че бащата на ищеца Л. М. – С.М., е живял във фактическо съжителство с ответника П. Ж., в който период същият изцяло е поемал нейната издръжка. Твърди се, че с финансовите средства на С.М. са закупени няколко моторни превозни средства, както и един недвижим имот, като във всички договори само формално като купувач е била записвана П. Ж..

Сочи се, че идентично и за процесния лек автомобил марка „С.“, модел „Г.В.“, рег. №*****, С.М. е предприел всички действия за неговия избор, оглед, преговори с продавачите, както и е заплатил сумата за неговото придобиване, в размер на 10 000 лева, а само формално за купувач е била записана – П. Ж..

Допълва се, че няколко дни след изповядване на сделката, П. Ж. е упълномощила С.М. да управлява лекия автомобил, както и да извършава всички разпоредителни действия с него. Конкретизира се, че П. Ж. никога не е притежавала СУМПС, никога не е управлявала процесното МПС, а всички разходи за неговата поддръжка са заплащани от С.М.. На следващо място се сочи, че през лятото на 2020г., С.М. е починал и в този първоначален момент, П. Ж. се е съгласила да прехвърли лекия автомобил на ищеца М. и на нейната сестра, но впоследствие е отказала да стори това.

С Определение №13063/22.11.2022г., постановено по г.д.№8892/2022г. по описа на ВРС, 14 състав, на основание чл.229, ал.1, т.2 ГПК, производството по делото е спряно и е даден срок от 6 месеца на ищеца, в който да посочи наследниците на П. Ж., доколкото същата е починала на 17.03.2022г. С молба с вх.№84814/07.12.2022г., ищецът, представил удостоверение за наследници на П. Ж. и насочил исковата си претенция към нейния единствен наследник – Ж. Ж.. С Определение №14215/19.12.2022г., производството по делото е възобновено и на основание чл.227 ГПК като страна в производството в качеството на наследник на починалия ответника е конституирана Ж. И. Ж..

В срока по чл.131 ГПК, постъпил отговор от Ж. И. Ж., чрез адвокат К.

К., в който се оспорват така предявените искове. Сочи се, че действително С.М. и П. Ж. са били във фактическо съжителство, повече от 15 години, през 3 който период са имали добри отношения, взаимно уважение и разбирателство за семейното им имущество. Сочи се, че процесният лек автомобил е използван като обща семейна вещ и необходимите текущи разходи за неговото използване са поемани от двамата.

С уточняваща молба с вх.№74376/09.10.2023г., исковата молба е насочена и срещу И. К. и И. К., в качеството им на продавачи, по сключения с П. И. Ж., договор за продажба на лек автомобил марка „С.“, модел „Г.В.“, с peг.№*****, рама №*****, двигател: без номер, цвят бял, за сумата 10 000 (десет хиляди) лева, с рег.№1353/03.04.2017г. на нотариус Катя Паунова, с район на действие PC Варна.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от И. К. и И. К., в който се твърди, че пред тях С.М. изрично е поискал в сключения договор за продажба на лекия автомобил, фиктивно в качеството на купувач, да бъде записана П. И.

Ж., а след което той лично им е заплатил дължимата по договора сума.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Настоящият съдебен състав обаче счита, че е сезиран с процесуално недопустим иск. За да стигне до този извод съобрази следното:

Съгласно задължителните за органите на съдебната власт разяснения, дадени в т.2 от Тълкувателно решение №1 от 9.07.2019г. на ВКС по т.д.

№1/2017г., ОСГТК, докладчик съдията Маргарита Георгиева, процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение.

В мотивите на решението е посочено, че сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск, на първо място е надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице. Липсата на процесуално правосубектна страна към момента на завеждане на делото води до недопустимост на процеса, а не е нередовност на исковата молба, която да подлежи на отстраняване по реда на чл.129 ГПК.

При липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса е налице невъзможност процесът да продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение.

4

В конкретния случай по делото е представен препис-извлечение от удостоверение за наследници, видно от който ответникът П. И. Ж. е починала на 17.03.2022г., т.е. преди предявяване на исковата молба в съда на 16.05.2022г.

Участието на правосубектни и процесуално правоспособни страни в исковото производство е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно. Когато страната е починала преди предявяване на иска, но съдът е постановил решение по същество на спора, такова съдебно решение е процесуално недопустимо като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. Съдебно решение по претенция, предявена от името или срещу субект, преустановил съществуването си преди предявяването на исковата молба, е постановено при отсъствието на абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и като такова е процесуално недопустимо. Изначално производството е било недопустимо, поради което и неправилно са предприети последващите действия по конституиране на основание чл.227 ГПК на наследниците на починалия ответник, както и последващите действия по уточняване на исковата претенция и разглеждането й от първоинстанционния съд.

Разпечатката съдържа 49 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5c26a27-5201-49f0-8db9-35b170fc8d97