Решение № 31 от 11.03.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Раднево, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20245520100900 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искови молби с вх. №4544/08.11.2024 г.; вх. №4545/08.11.2024 г.; вх. №4546/08.11.2024 г.; вх. №4621/13.11.2024 г. подадени от Д. И. Д. чрез адв. М. М. - АК Пловдив, с които срещу ответника „Сити Кеш“ ООД са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва :

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем Кредирект №436676/22.07.2020 г., сключен за предоставяне в заем на сумата 1000 лева, при посочени в договора ГЛП 40,05 % и ГПР 47,71 %, а в условията на евентуалност и иск по чл. 26, ал.1, предл. трето и чл.146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК за обявяване на нищожност на клаузата на чл. 6.2 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2018,36 лева, както и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 350 лева, представляваща заплатена на ответника във връзка с този договор за кредит, без основание сума, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане, а в условията на евентуалност сумата в размер на 300 лева недължимо платена по недействителна клауза по договор за паричен заем Кредирект №436676/22.07.2020 г. ведно със 1 законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем Кредирект №414444/23.04.2020 г., сключен за предоставяне в заем на сумата 1000 лева, при посочени в договора ГЛП 40,05 % и ГПР 48,07 %, а в условията на евентуалност и иск по чл. 26, ал.1, предл. трето и чл.146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК за обявяване на нищожност на клаузата на чл. 6.2 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2018,36 лева, както и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 350 лева, представляваща заплатена на ответника във връзка с този договор за кредит, без основание сума, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане, а в условията на евентуалност сумата в размер на 300 лева недължимо платена по недействителна клауза по договор за паричен заем Кредирект №414444/23.04.2020 г. ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем Кредирект №408203/24.03.2020 г., сключен за предоставяне в заем на сумата 1000 лева, при посочени в договора ГЛП 40,05 % и ГПР 47,89 %, а в условията на евентуалност и иск по чл. 26,ал.1, предл. трето и чл.146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК за обявяване на нищожност на клаузата на чл. 6.2 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1341,72 лева, както и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 50 лева, представляваща заплатена на ответника във връзка с този договор за кредит, без основание сума, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност сумата в размер на 40 лева недължимо платена по недействителна клауза по договор за паричен заем Кредирект №408203/24.03.2020 г. ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.

Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем Кредирект №460405/16.10.2020 г. сключен за предоставяне в заем на сумата 1000 лева, при посочени в 2 договора ГЛП 40,05 % и ГПР 47,80 %, а в условията на евентуалност и иск по чл. 26, ал.1, предл. трето и чл.146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК за обявяване на нищожност на клаузата на чл. 6.2 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 783,94 лева.

В подадените искови молби (съединени с определение №572/19.12.2024 г. по реда на чл. 213 ГПК за разглеждане в общо производство), ищецът твърди, че е сключил с ответника процесните договори за кредит, по силата на които в заем са му били предоставени посочените суми, които се е задължил да върне заедно с възнаградителна лихва. С всеки от договорите твърди да е било установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клауза в съответния договор, била предвидена дължимостта на неустойка. Твърди, че по договор за паричен заем Кредирект №436676/22.07.2020 г.; договор за паричен заем Кредирект №414444/23.04.2020 г.; договор за паричен заем Кредирект №408203/24.03.2020 г. е заплатил съответно: сумата от 1000 лева главница, 50 лева лихва и 250 лева неустойка; сумата от 1000 лева главница, 50 лева лихва и 300 лева неустойка; сумата от 1000 лева главница, 10 лева лихва и 40 лева неустойка;

Твърди, че договорите за кредит са недействителни на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му; на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като била посочена само абсолютна стойност на ГПР, но липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита; на основание чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез неустойка не е включена в ГПР и ГЛП; нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и във вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП поради нарушаване на принципите на добросъвестността и справедливостта в гражданските и търговски взаимоотношения, водещи до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, за което развива подробни съображения. Твърди, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.6.2 от договорите за кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която е необосновано висока, за които основания 3 също развива съображения.

Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи нищожност на процесните договори за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 вр. ал.

5 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и във вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП, а в условията на евентуалност да се обяви за нищожна клаузата за неустойка, предвидена в чл.6.2 на всеки един от процесните договори за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца съответната сума като недължимо платена по недействителен договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност да заплати съответната сума като недължимо платена по недействителна клауза за неустойка, предвидена в чл. 6.2 във всеки един от процесните договори за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Иска присъждане на разноски в полза на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Постъпили са в срок отговори на исковите молби, с които ответникът оспорва предявените искове. Не отрича сключването на договорите между страните с параметри, описани в исковите молби. Развива съображения за липса на нищожност/недействителност на договора за кредит на претендираните от ищеца основания. Отрича при сключването им и чрез съдържанието им да са нарушени императивни норми на закона. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като счита, че дори съответните клаузи за неустойки да са нищожни, то това не влече нищожност на целите съглашения.

Посочва, че в рамките на две последователни години, ищецът сключил 14 идентични договора за кредит и поради това е разбирал икономическите последици от тях. Твърди, че е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като ищецът е ползвал многократно един кредитен продукт, т.е многократно се е запознал с неговите условия. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни.Представя писмени доказателства вкл. справка за движението и извършените плащания по кредита. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

4

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните в първото и единствено по делото открито съдебно заседание, за безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: че на съответните дати между страните по делото са сключени: договор за паричен заем Кредирект №436676/22.07.2020 г. сключен за предоставяне в заем на сумата от 1000 лева, при посочени в договора ГЛП 40,05 % и ГПР 47,01 % ; договор за паричен заем Кредирект №414444/23.04.2020 г., сключен за предоставяне в заем на сумата от 1000 лева, при посочени в договора ГЛП 40,05 % и ГПР 48,07 % ; договор за паричен заем Кредирект №408203/24.03.2020 г., сключен за предоставяне в заем на сумата от 1000 лева, при посочени в договора ГЛП 40,05 % и ГПР 47,89 %; договор за паричен заем Кредирект №460405/16.10.2020 г. сключен за предоставяне в заем на сумата от 1000 лева, при посочени в договора ГЛП 40,05 % и ГПР 47,80 % и съответните отпуснати суми били усвоени от ищеца.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК, ищецът следва да докаже твърденията си, на които основава исканията за обявяване на нищожност/недействителност на договора за кредит; да докаже сключването на твърдяната клауза за неустойката и твърденията си, на които основава искането си за обявяване на нейната нищожност.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД с оглед отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и при установяване на нищожност на договора за кредит, ищецът следва да докаже, че е заплатил на ответника по съответния договор за кредит съответно твърдяната от него сума извън дължащите се по договора суми, а в условията на евентуалност, че е заплатил съответно твърдяната сума по недействителна клауза за неустойка, предвидена в чл.6.2 във всеки един от договорите за кредит.

Ответникът „Сити кеш“ ЕООД следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

5

Следва да се посочи, че съдържанието на процесните договори за кредит не е спорно между страните.

По договор за паричен заем Кредирект №436676/22.07.2020 г.

№/30.08.2021 г. ответникът предава на ищеца заемни средства от 1000,00 лв., дължими с 10 вноски, като погасителния план е възпроизведен в чл. 4 от договора, с дата на първо плащане 24.08.2020 г. и последна падежна дата – 24.05.2021 г., с фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 47,71%. Обявена е общата сума за плащане е 1237,99 лв. Според погасителният план в тази сума се включва главница и редовна лихва. Там е предвиден и вариант на месечна вноска при начисляване на неустойка, дължима при непредоставяне на поне едно от обезпеченията по чл. /т./ 6.1 от договора за кредит - предварително обособена сума и платима разсрочено с месечната вноска на обща стойност 234,00 лв. С посочената клауза на чл. 6.1, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заема, да предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция, а на основание чл. 6.2 при неизпълнение заемателят заплаща по този договор- неустойка в размер на сумата 1102,01 лева, която се начислява автоматично и се счита за уведомен за неиното начисляване с подписване на договора.