Решение № 63 от 21.12.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Кюстендил, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова в присъствието на прокурора Валери Дончов Пенков (ОП-Кюстендил) като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211500600565 по описа за 2021 година

Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ПРОТЕСТ на РП-Кюстендил, ТО Д. и по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия П. Н. З., ЕГН **********, от гр.***********, срещу Присъда № 260057/14.09.2021 г. на ДнРС, постановено по НОХД № 144/2021 г. по описа на съда, с която З. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.149 ал.2 т.1 във вр. с ал.1 НК, на основание чл.54 НК му е наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок от 2 години при първоначален общ режим на изтърпяване, като е приспаднато времето на задържането му с МНО и по ЗМВР и е осъден да заплати и разноските по делото.

Протестът се отнася до размера на наложеното наказание, което е прието за занижено . Моли се за изменение на присъдата, като наказанието ЛС ес увеличи от 2 на 4 години.

Във въззивната жалба на подсъдимия /наречена възражение/ се поддържа, че не са налице никакви годни доказателства, установяващи извършването на престъплението от него и че детето е неграмотно и лесно манипулируемо. Сочи се още, че присъдата противоречи на чл.303 НПК и се моли за отмяната й и за оправдаването му, като протеста се остави без уважение.

Във въззивната жалба на защитника на подсъдимия адв.Е.Д. са релевирани оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Не са събрани според защитата никакви доказателства в подкрепа на престъплението по чл.149 ал.2 НК, не са установени по тялото на пострадалата следи от насилие и че тя е била заплашвана с нож от подсъдимия.

Обвинението според защитата е напълно недоказано и затова се моли за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова оправдателна присъда. В жалбата е направено бланкетно искане за назначаване на повторна експертиза с друго вещо лице, без посочване на основания за искането, 1 което не се уточни в с.з. и не беше уважено.

Прокурорът поддържа протеста и пледира присъдата да се измени със завишаване размера на наказанието в пределите, посочени в протеста.

Подсъдимият П.З. заяви, че няма никакво деяние срещу това дете и че никъде не е влизал.

Заяви още, че има много въпроси, на които не му е отговорено: как майката, след като е била на работа, знае, че е мерил? Защо не са взимани отпечатъци и защо не са проверени камерите? В неговото обяснение е записано, че той влиза в стаята, а не влиза през коридора през врата, която детето не може да види. Това е все едно да се каже, че някой отвън прави нещо и това са пълни измислици.

Като последна дума подсъдимият поиска да бъде оправдан.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл. НПК правомощия, намери жалбата и протеста за допустими като подадени в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователни. Съображенията за това са следните:

С обжалваната присъда подсъдимия П. Н. З. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.149 ал.2 т.1 във вр. с ал.1 НК – за това, че на 24.10.2020 г. в гр.Д., около 17 часа в къща, намираща се на *********** е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление/опипвал по гърдите/ с лице, ненавършило 14 години – М. В. М., родена на ***********., от гр.Д., като за това е употребил сила/взел я е на ръце и я хвърлил на леглото, като паднала по гръб и я затиснал с тялото си/ и му е наложено наказание“лишаване от свобода за срок от 2 години при първоначален общ режим на изтърпяване, на осн.чл.59 ал.1 НК е приспаднато времето на задържането му по ЗМВР и с МНО“задържане под стража“, считано от 25.10.2020 г. С присъдата подсъдимия З. е осъден да заплати разноските по делото, както следва: 354 лв. по сметка на ОД МВР – Кюстендил и 50 лв. по сметка на ДнРС.

Районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, като производството е протекло по реда на глава ХХVІІ НПК - чл.371 т.1 НПК.

На 24.10.2020 г.пострадалата М.М., на 13 навършени години, била сама с 3-годишното си тогава братче в къщи – в гр. Д., на ***********, а майка й св.К.Е. и мъжът, с когото тя живеела на съпружески начала, били на работа в гр.С.. Св. Д. Д., която е снаха на св.К.Н./последната е леля на майката на децата К.Е./, гледала децата през деня, докато майката на двете деца и бащата на малкото дете били на работа. На посочената дата обаче между 17 и 18 часа св.Д. Д. отишла да пазарува до хранителния магазин и децата били сами.

През това време в къщата дошъл подсъдимият З., който бил кумова рода с фактическия съпруг на св. К.Е. . Пострадалата М.М. познава З. и го нарича“дедо П.“, тъй като той и съпругата му преди нейната смърт посещавали дома им.

Подсъдимият влязъл в къщата през входната врата, която не се заключвала през деня и и влязъл през коридора. Той попитал дали децата са сами и когато св.М. отговорила, че са сами, той казал, че ще отиде до тоалетната. Преди да дойде в къщата, подсъдимият бил 2 употребил алкохол.

Като излязъл от тоалетната, подсъдимият се върнал в стаята при децата, които седели на пода и си играели. Без да каже нищо, той взел на ръце св.М.М. и я хвърлил на разпънатия диван, използван като легло, напречно, на късата страна на дивана и тя легнала на гръб.

Подсъдимият легнал върху нея и я затиснал с тялото си. Веднага започнал да я опипва по тялото и най-вече в областта на гърдите. Св. М. се изплашила и му казала да се махне, да я остави и да си тръгва , като се опитвала да го отблъсне. Братчето й тогава се разплакало , а подсъдимият се подразнил от това. За да го сплаши да не плаче, той се надигнал от леглото, като се подпирал на едната си ръка, а с другата извадил от дрехите си нож и го насочил към братчето на пострадалата, като му казал да мълчи.

Тогава пострадалата се възползвала от ситуацията,че натиска върху нея бил отслабен и с едната си ръка успяла да вземе единия от ролерите, които били до дивана-легло и с него ударила подсъдимия по глезена на единия крак. От болката той станал от пострадала, а тя през това време бързо гушнала братчето си и избягали от къщата и двамата отишли при св.К.Н., леля на майка им и баба на децата.

Пострадалата М. била много уплашена и разстроена и разказала на св. Н. какво се случило.

Малкият Х. също бил уплашен.

В това време и св.Д. Д., след като не намерила децата в къщата им, отишла в дома на свекърва си-св.К.Н. и там разбрала какво се е случило от самата М.. Всички останали в дома на св. К.Н. и малко преди 20,30 часа, когато се прибирали майката на децата и бащата на малкото дете, отишли в тяхната къща.

Там св.Н. разказала на св. Е. какво се случило по-рано през деня с М., а и самата М. разказала на майка си за случилото се. Майката прегледала М. и не установила наранявания по тялото й, което е причина тя да не бъде прегледана от съдебен лекар. Братчето на М. също било изплашено и повтаряло, че чичо П. е извадил нож.

Св.К.Е. и св. С. отишли в полицията и съобщили за извършеното престъпление.

Районният съд е описал доказателствата, въз основа на които е възприел фактическата обстановка – гласните доказателства и двете СПЕ на двете деца.

Свидетелските показания в основните си линии са непротиворечиви и затова не са подробно анализирани от съд. Като допълнение въззивният съд намира за необходимо да посочи, че установената фактическа обстановка е установена от показанията на св.М.М., св.К.Н., и св.К.Е. и св.Х. С.. Тези показания са непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Показанията на св. М.М., приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК в отделни части, отразяват непосредствено възприетото от нея за случилото се на 24.10.2020 г. и се кредитират като обективни, предвид и заключението на СПЕ. В съдебното производство е уточнено и тя е посочила, че подсъдимият/наричан от нея дядо П./ е показал нож и че тя го е ударила само по крака, но не и по гърба. Според СПЕ тя, макар и малолетна към датата на деянието - ненавършила 14 години, е могла правилно да възприема фактите от значение за делото и да се ориентира в обстановката, както и да дава 3 достоверни обяснения за тях и на ДП, и на СП. Затова показанията на тази свидетелка следва да се възприемат като обективни и да се кредитират изцяло. Показанията на св. К.Н., при която децата са отишли непосредствено след случая, е първата, която ги е видяла след случая и именно тя е разказала добросъвестно какво е било състоянието на М. в този момент – изплашена и притеснена. На тази свидетелка за първи път пострадалата разказала за случилото се. Показанията на св. Д. Д., която след св.К. Н. е видяла децата и на нея също е било разказано за случая, следва да се кредитират като обективни. Показанията на св. К.Е., майка на пострадалата, на която предните свидетели и самата М. разказали за случая, също се кредитират като обективни и незаинтересовани, въпреки качеството й на майка на пострадалата. Следва да се посочи, че показанията на посочените свидетелки са непротиворечиви и взаимнодопълващи се и кредитирани в тяхната цялост, очертават горната фактическа обстановка.

СПЕ пък от СП относно психическото състояние и възрастова способност да възприема събития около него установява, че детето Х. З., братчето на пострадалата на възраст 3 години в момента на деянието, притежава способност за възприемане, запаметяване и разкриване на видяното. Той не притежава компетентност да опише събитието, но с оглед възрастта си е възприел случващото се като нещо лошо, застрашило него и сестра му.

При гореустановената фактическа обстановка районният съд законосъобразно е приел обвинението за доказано от обективната и субективната му страна.

Изводите на районния съд за доказаност по несъмнен начин, че подсъдимият З. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.149 ал.2 т.1 във вр. с ал.1 НК се споделят от настоящия състав. Прието е, че изпълнителното деяние на престъплението“блудство“ е осъществяване на физически контакт с лице, който обективно не е насочен към съвкупление. Прието е законосъобразно, че подсъдимият е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление с лице ненавършило 14-годишна възраст, като е употребил за това сила – взел пострадалата М.М. на ръце и я хвърлил на леглото и след като тя паднала на леглото по гръб, той я затиснал с тялото си и за почнал да я опипва с ръце по цялото тяло, най-вече по гърдите. Законосъобразно е прието, че с посочените блудствени действия престъплението е довършено. Пострадалата се изплашила от случилото се и започнала да вика на подсъдимия да я остави и се опитвала напразно да го отблъсне. И понеже в стаята било и братчето на М., което въпреки малката си възраст разбрало, че се случва нещо лошо със сестра му и започнало да плаче. Тогава подсъдимият, като се подпирал на едната си ръка на леглото, с другата извадил нож, насочил го към братчето на М. и му казал да мълчи. М. се възползвала умело от този момент на разсейване на подсъдимия, навела се и взела единия от ролерите си, който бил близо до леглото и ударила с него подсъдимия по крака. Заради болката подсъдимият се отдръпнал от М., а тя успяла да гушне братчето си и двамата избягали навън.

Съдът е приел, че с тези си действия подсъдимият е осъществил квалифицирания състав на престъплението“блудство“ по чл.149 ал.2 т.1 НК във вр. с ал.1 НК.

Законосъобразно съдът е приел, че престъплението от субективна страна е извършено от 4 подсъдимия З. при внезапно възникнал пряк умисъл. Като се уверил, че децата са сами, той решил да извърши блудствени действия с ненавършилата 14 години М., като въпреки че е бил повлиян от алкохола, добре е съзнавал, че действа против волята на пострадалата. За умисъла се съди по обективно извършените от него действия – употребил е сила, като взел пострадалата на ръце, хвърлил я на леглото и легнал върху нея, без да се съобразява с молбите й да я остави. И когато братчето й заплакало, той му показал нож и му казал да млъкне. Т.е. тези му действия доказват, че той е съзнавал противоправния характер на деянието си – че извършва блудствени действия с ненавършило пълнолетие лице, против неговата воля и въпреки това е желаел постигане на престъпния резултат. А това, че подсъдимият е знаел възрастта на детето М. е доказано безспорно – подсъдимият е бил в приятелски отношения с пастрока на М., били са дори кумова рода и той заедно със съпругата си, до нейната кончина, са посещавали често семейството на М. – майка й и пастрока й.