Решение № 61 от 12.07.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Бургас, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Михова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело № 20232001000084 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивни жалби от О. Б., представлявана от кмета Д. Н., и „Г. а.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., п.к. 8110, ***, против решение №29/ 02.02.2023 г., постановено по т.д. № 129/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е развален на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД сключения между О. Б., ЕИК *********, представлявана от кмета Д. Н., и „Г. а.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., п.к.

8110, ***, договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 02.11.2016 г., по силата на който О. Б. продава на „Г. а.“ ЕООД поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, целият с площ 10014 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване за друг вид производствен, складов обект, при съседи: ***; ***;

***; ***; ***; *** (УПИ II-333 по регулационния план на м.“В. К.“ в землището на гр. Б., при граници: север улично озеленяване откъм улица с о.т. 224 - о.т. 225, изток - УПИ III - 333, юг - УПИ XIII-333, запад - УПИ I - 333), „Г. а.“ ЕООД, ЕИК ********** е осъдено да предаде на О. Б., ЕИК *********, владението на недвижим имот с 1 кадастрален идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, целият с площ 10014 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване за друг вид производствен, складов обект, при съседи: ***; ***; ***; ***; ***;

*** (УПИ II-333 по регулационния план на м.“В. К.“ в землището на гр. Б., при граници: север - улично озеленяване откъм улица с о.т. 224 - о.т.

225, изток - УПИ III - 333, юг - УПИ XIII-333, запад - УПИ I - 333), и е отхвърлен предявения от О. Б. против „Г. а.“ ЕООД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 123 127 лв. – частичен иск от сумата от 600 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 14 от договора, ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на 11.04.2022 г. до окончателно изплащане.

Въззивната жалба от О. Б., ЕИК *********, представлявана от кмета Д.

Н., е насочена против решението в отхвърлителната му част.

Поддържа се, че в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на неустойка по договора, решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че задължението на купувача за заплащане на неустойка по чл.14 от договора за продажба възниква при разваляне на тази сделка и има за цел да обезщети Общината за претърпените вреди, които са в пряка причинна връзка с развалянето на договора и отпадането на неговото действие с обратна сила. При тълкуване на волята на страните, изразена в съдържанието на договорните клаузи на чл.16, ал.2, т.1, вр. с чл.11 и чл.14, следва да се приеме, че с тях бил уговорен от страните размер на обезщетението, дължимо при разваляне на договора. Същото имало характер на уговорка за дължимост на неустойка, обезпечаваща вредите на кредитора, претърпени от осъщественото разваляне на договора. Поддържа се, че вземането за неустойка в полза на продавача е възникнало не от датата, възприета от решаващия съд – 02.11.2017 год., а от датата на развалянето на договора, което изключва основателността на възражението за погасяване на вземането по давност.

Моли се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване иска на О. Б..

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Г. а.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., п.к.

2

8110, ***, представлявано от управителя И. Г., чрез адв.А. К. – БАК, с адрес за връчване: гр.Бургас, ***. В отговора се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а съдебното решение, в обжалваната си част, е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалноправните и процесуални норми, и съдебната практика. Поддържа се, че давността започвала да тече от деня, в който вземането за неустойка е станало изискуемо – 02.11.2017 г., т.е. исковата молба е предявена след изтичане срока на погасителната давност по чл.111 б.“б“ от ЗЗД. Поддържа се направеното възражение за изтекла погасителна давност и се твърди, че правото на разваляне на договора и претенцията за неустойка са автономни и алтернативни и не са обусловени една от друга.

„Г. а.“ ЕООД, ЕИК **********, представлявано от управителя И. Г., чрез адв.А. К., обжалва решението в частта му, с която е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД сключения между О. Б. и „Г. а.“ ЕООД договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 02.11.2016 г., в частта, с която „Г. а.“ ЕООД е осъдено да предаде на О. Б., владението на поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, целият с площ 10014 кв.м., представляващ УПИ II-333 по регулационния план на м.“В. К.“ в землището на гр. Б., както и в частта, с която „Г. а.“ ЕООД е осъдено да заплати на О. Б. разноски в размер на 1448.43 лв.

Във въззивната жалба се поддържа, че в обжалваните си части решението е неправилно, постановено при неправилно тълкуване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Поддържа се че О. Б. не е упражнила валидно потестативното си право за разваляне на договора, а представеното по делото писмо изх.№ 70-00-5871-/1/ 23.10.2020 г. не е било връчено на представляващия дружеството – ответник. В него липсвало изявление за даване на подходящ срок за изпълнение на конкретно задължение, не бил конкретизиран вида неизпълнение, нито бил даден подходящ срок за изпълнение. Поддържа се, че в изявлението се съдържат неверни твърдения, опровергаващи се от приетата по делото експертиза, според която е била изработена в пълен обем проектна документация, представена и съгласувана с О. Б. в отделни части. Твърди се, че „Г. а.“ ЕООД е изпълнило задълженията си по договора - заплатило напълно определената цена на имота. Поддържа 3 се, че пълното или частичното неизпълнение на задължението за извършване на инвестиция в срок не съставлява достатъчно основание за разваляне на договора, още повече без определяне на подходящ срок за довършване на инвестицията. Във въззивната жалба се твърди, че О. Б. също била неизправна страна по сключения договор, тъй като нарушила задълженията си по чл.9, чл.9 и чл.10. Техническата инфраструктура бил въведена в експлоатация едва след завеждане на иска, а извършените промени от страна на О. Б. в проектната документация, за които дружеството не било уведомявано, затруднили в значителна степен процеса на инвестиционно проектиране в имота. Сочи се също, че е налице грешка по отношение предмета на договора, която била видна от приложеното по делото писмо за инвестиционно намерение. Договорът за продажба на процесния недвижим имот съдържал нищожни клаузи, за което било предявено и съответното възражение в отговора на исковата молба и допълнителния отговор. Не било постигнато съгласие по определени клаузи, явстващо от тяхната взаимна противоречивост, допусната била грешка при формиране на волята и невъзможен предмет относно клаузата за крайни срокове за проектиране, започване и завършване на строителството. Моли се за отмяна на съдебното решение в обжалваните му части.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и прилагайки закона, приема следното:

Пред Окръжен съд Бургас са били предявени кумулативно съединени искове от О. Б. против „Г. а.“ ЕООД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост от 02.11.2016 г., сключен между О. Б. и „Г. а.“ ЕООД, по силата на който О. Б. прехвърля на Г. а.“ ЕООД поземлен имот, който понастоящем е с кадастрален идентификатор ***, за осъждане на ответника да върне имота на ищеца като получен на отпаднало основание и за присъждане на сумата от 123 127 лева като част от сумата от 600 000 лева, представляваща неустойка за пълно неизпълнение на задълженията по договора, ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на 11.04.2022 г. до окончателно изплащане.

Ищецът е поддържал, че е изпълнил своите задължения по договора, а 4 купувачът не изпълнил поетите с договора задължения за извършване на инвестиция в закупения имот, представяне на проектна документация, извършване на строителство в обекта и въвеждане на строежа в експлоатация.

Заявил е, че на 23.10.2020 год. отправил писмено предизвестие за прекратяване на договора на осн.чл.16 ал.1 т.2 от същия, което било получено от представител на дружеството, но в предоставения срок ответникът не се явил за сключване на анекс за прекратяване на договора. Ищецът е поддържал, че са налице законовите предпоставки за разваляне на договора по съдебен ред, без за него да съществува задължение за даване на срок за изпълнение на задълженията по чл.11 от договора, тъй като от една страна сроковете са уговорени изрично в самия договор, от друга - поради значителната забава общината е изгубила интерес от реалното изпълнение и същото е станало безполезно, неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора и е налице съществено неизпълнение на договора, даващо основание за развалянето му. В допълнителната искова молба са изложени фактически твърдения, че волеизявлението от 2020 година до купувача представлява предупреждение за разваляне на договора, а отделно такова предупреждение се съдържа и в исковата молба, с която се претендират последиците от прекратяване на договора.

Ответникът е депозирал отговор, с който е оспорил претенциите.

Заявил е, че ищецът не е упражнил валидно потестативното си право да развали договора, тъй като липсва изявление за даден подходящ срок за изпълнение. Поддържал е, че общината също е неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнила задълженията си по чл.9 за изграждане на довеждаща инфраструктура, а липсата на проводи за промишлена вода е довела до невъзможност за съгласуване на изработените проекти. Позовал се е на нищожност на отделни клаузи от договора поради липса на съгласие, вкл. на нищожност на неустоечната клауза на същото основание. Направил е възражение за погасяване по давност на вземането за неустойка.

С обжалваното решение са уважени първите две от претенциите, а третата за присъждане на неустойка е счетена за неоснователна. Съдът е преценил, че О. Б. е предоставила достатъчен срок, в който ответникът е имал възможност да започне изпълнение, като е връчила предизвестие и е предявила исковата молба две години след получаването му. Приел е, че е налице виновно неизпълнение на задълженията на ответника, поети с 5 договора. Претенцията за неустойка е отхвърлена с довод за погасяване на вземането по давност, започнала да тече на 02.11.2017 год.

От фактическа страна пред настоящата инстанция е безспорно по делото, че страните са встъпили в договорно-правна връзка, по която въззивникът-ответник, като купувач, е поел задължения за заплащане на цената на продавания имот, за извършване на инвестиция в размер на 1 200 000 лв., представяне на проектна документация за строителство на предложената инвестиция в 8-месечен срок от датата на сключване на договора; започване на строителство на предложената инвестиция в срок от 5 месеца и 16 дни от датата на издаване на строително разрешение, но не покъсно от 6 месеца от датата на сключване на договора; извършване на строителството на обекта и въвеждането му в експлоатация в срок от 11 месеца, но не по-късно от 12 месеца от датата на сключване на договора; разкриване на работни места и поддържането им в определен срок. Според инвестиционното предложение на „Г. а.“ ЕООД, дружеството е възнамерявало да извърши инвестиция за изграждане на нова база за събиране, съхранение и преработка на селскостопанска продукция, сервизна и търговска база на селскостопанска техника, във връзка с което се предвижда разкриване на 10-15 работни места. На 02.08.2016 год. купувачът е заплатил по банков път сумата от 136 832,66 лв. – продажна цена на имота с ДДС, както и сумата от 40 100 лв. като дарение ( в наддавателното предложение заявена като инвестиция за довеждаща инфраструктура). От представените от ответника- въззивник документи и от съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния имот е изготвен инвестиционен проект на обект „Високотехнологичен комплекс за селскостопански инвентар и негорима продукция – сгради А и Б и КПП“, фаза технически проект, година на проектиране 2019, съдържащ части Пожарна безопасност, Геодезия, Инженерна геология, ОВК, ПБЗ, Електро и Паркоустрояване, от които съгласувани с общината са само части Паркоустрояване и Геоздезия. Според заключението, не е представена информация за входиране на инвестиционен проект за одобряване/съгласуване.