Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19680 от 27.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50748/2025
Вид
Определение № 19680
Подписан
27.05.2026
В сила
19.06.2026
Състав
ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19680 гр. София, 27.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110150748 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № ********* от ответника *********** с искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № ******** в частта му за разноските, като същите бъдат разпределени по правилата на 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК предвид частичното отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По настоящото дело е уважен установителен иск за нищожност на договор за кредит, сключен с потребител, като е частично уважен и иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платените без основание суми, извън чистата стойност на кредита. С постановеното решение при разпределение на отговорността за разноските съдът е приел, че в хипотеза като тази (при частично отхвърляне на иск за връщане на платеното по нищожен потребителски договор) и въпреки частичното отхвърляне на този иск, разноските следва да се възложат изцяло в тежест на ответника, а не да се прилага правилото на чл. 78 ГПК за разпределение на разноските, съразмерно с уважена и отхвърлена част на иска. По този въпрос е постановено решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, с което е прието, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, поради което същата не е съобразена с европейското законодателство и не следва да се прилага в конкретния случай. Даденото разрешение съобразно нормата на чл. 633 ГПК следва да бъде съобразено от националните съдилища, независимо че е постановено по преюдициално запитване, отправено от друга юрисдикция (в този смисъл и формираната практика на ВКС- определение № 262/11.08.2020 г. по ч.т.д. № 844/2020 г. на ВКС, I т.о.).

Съдът намира, че конкретния казус напълно попада в приложното поле да даденото разрешение с цитираното решение, като съдът отчита, че макар конкретният потребителски договор да не е прогласен за нищожен изрично поради наличието на 1 неравноправни клаузи, действията на търговеца по посочване на грешен размер на ГПР изцяло попадат в полето на нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. В тази връзка следва да се отчете и задължението на съда да прогласи нищожността на един договор отчитайки най-тежкия порок – в случая противоречие със закона, като при произнасяне в този смисъл съдът не би могъл да прогласи нищожността на договора на друго основание – напр. поради наличието на неравноправни клаузи.

В случая е явно е, че потребителят като по-слаба страна в договорното правоотношение може да не е наясно точно какви суми е заплатил по договора, както и към момента на подаване на исковата молба да може да извърши преценка за точния размер на подлежащите на връщане суми с оглед плащането им по нищожен договор – още повече, че при договори като този, на връщане подлежат единствено плащанията, които надвишават чистата стойност на кредита по арг. от чл. 23 ЗПК.

Поради изложеното молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № ********* на ответника *********** за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № ******** в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2