Решение № 156 от 24.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно административно наказателно дело 331/2023
- Вид
- Решение № 156
- Подписан
- 24.07.2023
- В сила
- 24.07.2023
- Състав
- Красимир Йорданов Георгиев, Красимир Рачев Рачев, Спасена Венелинова Драготинова
Цитирани разпоредби
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал.1 и ал. 2 изр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.129 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1, предл. трето · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 156 гр. Стара Загора, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимир Й. Георгиев
Членове:
Спасена В. Драготинова
Красимир Р. Рачев при участието на секретаря М.Ж.Т. в присъствието на прокурора Х. М. като разгледа докладваното от Красимир Й. Георгиев Въззивно административно наказателно дело № 20235500600331 по описа за 2023 година
Производството е по глава ХХI на НПК.
С Решение №63/23.02.2023г., постановено по АНД №3464/2022г., Районен съд - Стара Загора, е признал подсъдимия Д. Г. К. за виновен в това, че на 09.03.2022г. в гр. Стара Загора при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег. № А 2721 НР, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл.20, ал.2, изр. 2-ро от ЗДВП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл.40, ал.1 от ЗДвП - „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“; чл.40, ал.2 от ЗДвП - „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“; чл.116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...“, като нарушил 1 правилата за движение на заден ход и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на К.М.Т. от град Стара Загора, изразяваща се в: счупване на шийката на лява бедрена кост, причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, счупване тип „Колес“ /счупване на типично място на лявата лъчева кост и на стилоидния израстък на лявата лакътна кост/, причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата престъпление по чл.343а, ал.1, буква „а“, предл. второ, във връзка с чл.343, ал.1 буква „б“, предл. второ, във връзка с чл.342, ал.1, предл. трето от НК, за което престъпление и на посоченото основание и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Подсъдимият Д. Г. К., със снета самоличност, е осъден да заплати на Държавата по бюджета на ОД на МВР - Стара Загора сумата от 856.20 /осемстотин петдесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Правят се искания за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено постановеното Решение № 63/23.02.2023г. по описа на РС - Стара Загора и да бъде постановен нов съдебен акт, с който обвиняемият да бъде признат за невиновен по така повдигнатото обвинение и оправдан.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора застъпва становище, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, след като Районния съд правилно е приел, че са налице данни подсъдимия да бъде признат за виновен по посочените текстове.
Съдът след като обсъди доводите, изложени във въззивната жалба, становищата на страните и доказателствата по НОХД № 3464/2022 г. по описа на СРС, намери за установено следното:
Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд е приел за установено следното: На 09.03.2022 година около 15.00 часа пострадалата К.Т. вървяла по северния тротоар на бул.“Цар Симеон Велики“ в град Стара Загора, в посока запад. След като подминала „Т“ - образното кръстовище на бул.“Цар Симеон Велики“ с ул.“Цар Иван Асен П“,Т. решила да премине на южния тротоар на бул.“Цар Симеон Велики“,тъй като искала да посети аптека „Ванда“, която се намирала там. Обвиняемият Д. К. бил 2 паркирал личния си лек автомобил марка „Рено“, модел „Метан Сценик“ с рег.
№А 2721 HP, успоредно на северния тротоар на бул.“Цар Симеон Велики“, като автомобилът бил първи автомобил след „Т“-образното кръстовище с ул.“Цар Иван Асен II“, в посока запад. Автомобилът бил паркиран с предната си част на запад и задна част на изток.В момента в който пострадалата Т. решила да пресича бул.“Цар Симеон Велики“ от север на юг, на посоченото по-горе място, същата забелязала движещ се по бул.“Цар Симеон Велики“ лек автомобил, в посока запад и спряла на пътното платно, зад автомобила на обвиняемия К., за да изчака преминаването му. Точно в този момент обвиняемият К. предприел маневра „движение назад“ с управлявания от него автомобил. Поради нарушаване на правилата за „движение назад“ от страна на обвиняемия Д. К., настъпил удар между управлявания от него лек автомобил и пешеходката К.Т.. Ударът настъпил между задна лява част от ляв калник и лявата част на бронята на лекия автомобил управляван от обвиняемия К. в дясната част от тялото на пешеходката. След удара пешеходката Т. паднала на лявата част на тялото си. Незабавно след удара обвиняемият К. преустановил движението на управлявания от него автомобил, слязъл от него и оказал помощ на пострадалата. Малко по-късно обвиняемият откарал пострадалата с автомобила си до ЦСМП - Стара Загора, където й била оказана медицинска помощ. В хода на досъдебното производство е била изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни №135/2022 година, според която вследствие на настъпилото ПТП на пострадалата К.Т. са били причинени счупване на шийката на лява бедрена кост и счупване тип „Колес“ /счупване на типично място на лявата лъчева кост и на стилоидния израстък на лявата лакътна кост/. Според експерта счупването на шийката на лявата бедрена кост и счупването тип „Колес“ са причинили трайно затруднение на движенията съответно на долния ляв и горния ляв крайник, т.е. на К.Т. са били причинени средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Изготвена е била и автотехническа експертиза, според която основната причина за настъпване на ПТП-то е неспазване на правилата за движение на заден ход от водача на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег. № А 2721 HP - обвиняемия К.. При маневра на заден ход водачът на МПС е трябвало да подходи внимателно. Произшествието се е случило на оживена улица и винаги имало преминаващи пешеходци. Преди да започне движение назад, водачът на МПС е бил длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, а по време на движението си назад водачът е бил длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е било невъзможно, той е бил длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Възприетата фактическа обстановка е установена по несъмнен и 3 безспорен начин от събраните в хода на наказателното производство доказателства.
Съдът прие за безспорно, че подсъдимият Д. Г. К. от обективна и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343а, ал.1, буква „а” предложение второ, във връзка с чл.343, ал.1, буква „б” предложение второ, във връзка с чл.342, ал.1, предложение „трето“, като е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл.20, ал.2, изр. 2-ро от ЗДВП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл.40, ал.1 от ЗДвП - „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“; чл.40, ал.2 от ЗДвП - „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“; чл.116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...“
Подсъдимият Д. К. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.1 и ал. 2 изр. 2 от ЗДвП, както и чл 116 от ЗДвП. според която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, да са внимателни и предпазливи към пешеходците .
В конкретния случай, подсъдимия обективно е могъл да забележи пешеходеца, както и да избегне нарушението на въпросните разпоредби. Като не е възприел своевременно възникналата опасност и съответно е реагирал късно, при обективна възможност опасността да бъде възприета, то подсъдимият е извършил нарушение на чл. 20, ал.1 и ал. 2 изр. 2 от ЗДвП , както и чл. 116 от ЗДвП и следва да бъде ангажирана наказателната отговорност при настъпване на вредни последици, тъй като водачът е длъжен да вземе незабавни мерки за намаляване на скоростта или спиране от момента на възникване на опасност.
Настоящият състав на Окръжен съд – Стара Загора не констатира основания за отмяна или изменение на обжалваното решение, поради което намира същото за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от горните мотиви и на основание чл.334, т.6, и чл.338 от НПК, въззивния съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63/23.02.2023 год. по АНД № 3464/2022 год. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5