Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 941 от 25.06.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 227/2026
Вид
Решение № 941
Подписан
25.06.2026
Състав
Стела Дянкова Бъчварова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. Русе, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20264520100227 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание 124 от ГПК.

Ищецът Д. А. Е. твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Мартен, ул. *********** 31, с абонатен № ***********. Твърди, че на 19.11.2025 г. служители на ответното дружество, според протокол образец ВС1 на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, в присъствието на негов представител извършили демонтаж на измервателния уред. Твърди, че ответното дружество отчело консумирана вода от 268 куб. м., което количество било фактурирано във фактура № ***********/01.12.2025 г.

Твърди, че поради обстоятелството, че имота е необитаем и такова количество нямало как да бъде потребено, поради което подал жалба до ответното дружество на 09.12.2025 г. В отговор на подаденото от него заявление, ответникът посочил, че е извършил проверка по документи на абонатен № *********** с титуляр Д. А. Е. на горепосочения адрес.

Констатирано било, че поради неосигурен достъп до имота и липса на самоотчети по партида № ***********/191 била начислявана служебна консумация. Последно отчетено показание било 130 и начисленото по 1 служебен път потребление е заплатено до 139.

Ищецът твърди, че от ответно дружество била издаден фактура за потребление № **********/01.10.2025 г. с получател Д. А. Е., за период 22.07.2025 г. – 24.9.2025 г. по партида ***********/191, старо показание – 130, ново показание – 130, 2 куб.м., на стойност 7,69 лв. Същата била заплатена от ищеца на 06.10.2025 г. От това следвало, че към 19.11.2025 г. последното отчетено показание – 130 и служебно начислено такова до 139 е било заплатено от ищеца.

Твърди, че издадената фактура

№

***********/01.12.2025 г. за 268 куб.м. не съответствало на истината. Това означавало, че за периода от месец септември до 19.11.2025 г. /датата на смяна на водомера/, т.е. за месец и половина, ищецът е изразходвал 268 куб.м. вода на стойност 1030,40 лв., при положение, че имотът е необитаем, а предходното отчетено количество за три месеца е минимално. Даже да се приемело, че имота е обитаем, то начисленото количество вода в размер на 268 куб.м. несъответствало на нормалното потребление на вода от домакинство, състоящо се от един член. Заявява, че съгласно чл. 24 от Общите условия на ВиК-Рyce, пpи невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане, като въпреки подадената жалба от ищеца, с която той ясно заявява, че не е съгласен с фактурираното количество вода, ответното дружество не е изпълнило своето задължение, съгласно цитираната разпоредба.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът Д. А. Е. не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД -Русе, ЕИК 827184123 сумата от 1030,40 лева по фактура № ***********/01.12.2025 г., за реално потребление от 268 куб.м. вода. Претендира разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, която оспорва като неоснователна.

Заявява, че процесният водомер е демонтиран при спазване на всички приложими нормативни изисквания, за което обстоятелство е съставен Протокол обр. ВС 1 № 181151/19.11.2025 г. Същият бил подписан от представител на абоната без забележки и съдържанието му не е било оспорено 2 по надлежния ред. Заявява, че съгласно чл. 24, ал. 1 от ОУ потребителят е длъжен да осигурява достъп до водомера, което изискване не било спазено от молителя. Това обстоятелство се установявало от съответните служители на оператора с Протоколи от 21.03.2024 г. и 24.04.2025 г., удостоверяващи невъзможността за извършване на отчет поради липса на осигурен достъп, както и за подмяна на водомера. Ищецът не се бил възползвал и от предоставеното му право по чл. 16, ал. 5 от Общите условия да поиска извършване на проверка на водомера. Независимо от това водомерът бил приет за проверка при отчетено показание 407 куб. м. В резултат на извършената проверка било установено, че средството за измерване съответства на изискванията на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като отговаряло на предвидените в чл.

273, ал. 2, както и на чл. 259, ал. 1 от същата наредба метрологични показатели. Констатираната при проверката минусова грешка се намирала в рамките на нормативно допустимите граници. След извършването на проверката водомерът бил въведен отново в експлоатация и бил монтиран на друг водомерен възел, което удостоверявало неговата техническа изправност и годност за използване като средство за търговско измерване.

Моли съда да приеме, че ищецът дължи процесната сума и отхвърли предявения иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

Не се спори по делото, че ищецът Д. А. Е. е абонат на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Русе за имот, находящ се в гр.Мартен, ул.“***********“№31 с абонатен №***********.

Не се оспорва от страните, а и видно от представения от ищеца по делото касов бон от „Български пощи“ ЕАД, се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество по фактура №********** от дата 01.10.2025 г. за отчетен период 22.07.2025 -24.09.2025 г. сумата от 7,69 лева с ДДС за доставка на питейна вода от 2 куб.м., начислени служебно от ВиК оператора.

Във фактурата е отразено старо показание – „130“, както и ново показание – „130“.

3

Представена поделото е справка за консумация, изготвена от ответното дружество за абонатен №***********, неоспорена от ищеца, видно от която е, че на 01.12.2025 г. е издадена фактура №*********** за сумата от 526,84 евро за отчетен период 20.10.2025 – 24.11.2025 г. при показание -1191, за 268 куб.м. вода. След тази дата също има издадени фактури на абоната за начислявани суми за консумирана вода, в които са отразени показания: 1192,1194,1196.

Неоспорена е и представената справка от електронен карнет, видно от която е, че за посочения абонатен номер е отчитана вода както следва: за периода 22.07.2025 – 24.09.2025 г. отразено е показание „130“, като на абоната са начислени 2 кубика вода служебно; за периода 24.09.2025 – 20.10.2025 г. отново е отразено показание „130“, като на абоната е начислен 1 кубик вода служебно. За периода от 20.10.2025 – 24.11.2025 г. е отразено показание „1191“ и са начислени 268 кубика вода. За периода 24.11.2025 –11.12.2025 г. е отразено показание „1191“, като на абоната е начислен 1 кубик вода. За периода 11.12.2025 – 25.01.2026 г. е отразено показание „1192“, като на абоната са начислен 2 кубика вода, а за периода 25.01.2026 – 17.02.2026 г. е отразено показание „1194“, като на абоната са начислен 2 кубика вода.

Представен е дубликат на фактура №***********/01.12.2025 г. за отчетен период 20.10.2025 – 24.11.2025 г., издадена за сумата от 1030,40 лева с ДДС за доставка на 268 куб.м. вода.

Представен по делото е протокол Обр. ВС-1 №181151 от 19.11.2025 г., съставен от представител на дружеството ответник – В.В., в който в графа „представител на абоната“ е отразено името Д. Е.. В протокола е отразено още, че е демонтиран водомер с фабричен № *********** при показание 407 куб.м. и е монтиран водомер с фабричен №*********** с показание 1191 куб.м.

Представен е и протокол за извършена проверка на водомери от фирми №*********** от „Вамекс“ЕООД със заявител ВиК ООД-Русе от дата 21.01.2026 г. В протокола фигурира водомер с фабричен № ***********, като в графа „заключение“ е отразено „да“. Отбелязани са начално показание 407866,50, както и крайно показание – 408036,20.

Представени са 2 броя протоколи от 21.03.2024 и от 24.04.2025 г., в които служители на ответното дружество в присъствието на свидетел, са констатирали, че на адрес в гр.Мартен, ул. *********** 31 не е осигурен 4 достъп за конкретната дата за отчитане на индивидуалния водомер на потребителя Д. А. Е..

Представено по делото е заявление от Д. А. Е. до Управителя на ВиК ООД – гр.Русе с вх. №***********/09.12.2025 г. В него е изложил, че му е начислена висока сума за консумирана вода, а в момента не било лято, че да се поливало. Освен това заявява, че това се случило след смяна на водомера.

Представен е и отговор от Управителя на ВиК ООД – гр.Русе, с което абоната е уведомен, че на 19.11.2025 г. в присъствието на представител на ищеца измервателния уред в имот с абонатен № *********** е демонтиран, като показанието на водомера сочело „407“. Преди тази дата, поради липсата на осигурен достъп и липса на самоотчети по партидата на абоната, била начислявана служебна консумация като последно отчетеното показание било „130“. Посочва още, че отчетеното потребление от 268 куб.м. по стария водомер било фактурирано на 01.12.2025 г., като било вписано в графата служебно. Изрично е посочено, че фактурата е за реално потребление.

Представени по делото са Общи условия на ВиК-Русе, както и доказателства за публикуването им в местен вестник.

По делото бе разпитана водената от ищеца свидетелка Бонета Партенева живуща на семейни начела с него. Същата заяви, че ищеца има имот в гр.Мартен, който посещавали много рядко – на няколко месеца, а когато отидели до там оставали за няколко часа, без да преспиват в него.

Поради това имотът бил наглеждан от техен съсед. Тъй като ищецът преди десетина години се разболял, от тогава нищо не е сеели в градината. Според свидетелката в къщата нямало баня, не си готвели там.

По делото бе разпитан и водения от ищеца свидетел И. Т. – съсед. Същият изложи, че живеел през няколко къщи от имота на Д. и наобикалял имота по поръчка на собственика. Според свидетеля, един ден (не си спомня точната дата), той се намирал в имота на ищеца. Тогава дошъл служител на ВиК и му казал, че ще смени водомера, но не му казал по каква причина. Свидетелят го оставил да работи и се отдалечил. След като служителят на дружеството приключил работата си, му дал бележка, който оставил на масата в имота на ищеца. Според свидетеля подписът върху предявения му протокол Обр. ВС-1 №181151 от 19.11.2025 г. не е негов, но същият призна, че не вижда и има ТЕЛК 100%, като вижда само силуети.

5

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК. Съдът намира така предявения иск за допустим. Т.к. ищецът твърди, че не дължи на ответника претендираното от него вземане, то налице е хипотезата на установяване несъществуването на едно право. Предвид характера на иска по чл.124 ал.1 от ГПК, за установяване несъществуването на оспореното парично притезание, в тежест на ответника по иска е, провеждайки пълно и главно доказване, да докаже съществуването на оспореното му парично вземане срещу ищеца, както по основание, така и по размер.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация“ ООД-Русе потребители на В и К услуги са и юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажна собственост, а съгласно чл. 3 В и К услугите се предоставят за питейно - битови, стопански или обществени нужди от В и К оператора, като чл. 23 от ОУ установява отчета на водомерите се извършва на един, три месеца или два пъти в годината, в зависимост от нуждите, за които се използват предоставените услуги.

В конкретния случай ответникът заявява, че ищецът не е осигурявал достъп до имота си, поради което отчет на същия не бил извършван съгласно определеното в ОУ, а на потребителя били начислявани служебно определени количества вода. Ето защо при демонтиране на водомер с фабричен № ***********, същият имал показание – 407. Поради това на ищеца били начислено потребление от 268 куб.м.