Решение № 1 от 07.01.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Кюстендил, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20251500500270 по описа за 2025 година

„НАД ДИЗАЙН“ ЕООД с ЕИК 203407291, със седалище и адрес на управление гр.

Д., ул. „**************" № ***, обжалва решение № 136 от 10.03.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2510/2024 г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е осъдил „НАД ДИЗАЙН“ ЕООД да заплати на Община Кюстендил сумата 10 554, 61 лева (5396,49 евро), представляваща неустойка за пълно неизпълнение на договор за обществена поръчка № BG16RFOP001-5.002-0031-C01-U-03 /с изх. peг. №Д-00-137/17.03.2021 г. на Община Кюстендил/, уговорена в чл. 9, ал. 3 от договора, както и сумата 1218, 69 лв.(623,11евро) – обезщетение за забава за периода от 15.01.2024г. до датата на предявяване на иска – 12.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2024 г. до окончателното плащане на сумата; респ. осъдил е „НАД ДИЗАЙН“ ЕООД да заплати на Община Кюстендил, разноски по делото на обща стойност 572, 18 лв.(292,55евро).

Въззивникът обжалва първоинстанционното съдебно решение в цялост като релевира доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност поради противоречие с материалния и процесуалния закон.

Счита, че решаващият състав е отхвърлил неправилно и в нарушение на материалния закон възражението му за стопанска непоносимост, без да съобрази, че това възражение може да бъде повдигнато като защита срещу иск за неустойка, дори да не е предявен иск по чл. 307 ТЗ. Поддържа, че в периода между сключване на договора /м.март 2021 г./ и изпращане на възлагателното писмо е настъпила промяна в пазарната среда, в резултат на която равновесието по договора е променено и доставката станала непропорционално обременителна, а общината е допуснала нарушение като е изчакала 3 години и задължила 1 изпълнението по стара оферта. Подчертава, че позоваването на чл. 307 ТЗ и възражението по чл. 81 ЗЗД във връзка с договорната клауза за форсмажор са взаимно допълващи се основания за невиновна невъзможност. Аргументира се, че икономическите условия са обективен факт от извънреден характер, като договорът е станал икономически неизпълним без вина на изпълнителя. Счита, че дори при формално цитирана стопанска непоносимост / чл. 307 ТЗ/, съдът е длъжен служебно да провери дали са налице предпоставки и по чл. 10, ал. 1 т. 4 от договора.

Твърди, че в договора липсва равнопоставеност между страните и е налице злоупотреба с право от страна на възложителя, който бездействал почти 3 години, без да активира договора, нарушавайки принципа за добросъвестност по чл. 63 и чл. 289 ТЗ.

Възразява срещу приетото от районния съд, че ответникът не е предприел опити за предоговаряне на договора и се аргументира, че до 27.11.2023 г. договорът не е бил активиран, респ. не e съществувало изпълнително задължение, подлежащо на предоговаряне, а веднага след активирането, изпълнителят реагирал и уведомил възложителя за възникналата невъзможност за изпълнение.

Навежда съображения в подкрепа на становището си, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Счита, че районния съд е допуснал нарушение на процесуалните правила като не обсъдил в мотивите си релевантни факти и възражения.

Претендира се за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне изцяло на исковата претенция, ведно с присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Община Кюстендил, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания по пространно изложени съображения.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Въззивният съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Окръжният съд изцяло споделя мотивите на Кюстендилския районен съд в атакуваното решение, в т.ч. и досежно установената фактическата обстановка по делото, и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Пред Дупнишкия районен съд са били предявени искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.Районният съд е уважил исковете, приемайки, че са налице елементите от фактическия състав на чл.92, ал.1 ЗЗД: сключен между страните договор, предвидена в договора неустойка и неизпълнение на договорното задължение, за което е уговорена неустойката. Първоинстанционният съд е приел, че договорът, респ.клаузата за неустойка, са валидни, като не е спорно и обстоятелството, че ответникът по иска не е изпълнил задължението си за доставка на обзавеждане за посочения център след отправеното от ищеца възлагателно писмо ( респ. в определения срок до 15.12.2023г.). ДнРС е обсъдил обстоятелствата, на които доставчикът се е позовал при отказа за доставяне на обзавеждането - многократно увеличение на цените на материалите, довело до невъзможност за изпълнение, приемайки, че ответникът по иска се позовава на стопанска непоносимост по чл.307 ТЗ, при което е посочил, че измененията на икономическите условия представляват основание да се иска изменение на сключения договор поради стопанска непоносимост с конститутивен иск по чл.307 ТЗ, а не чрез възражение във висящо производство за реализиране на договорна отговорност от неизпълнението на същия 2 договор. Мотивирал е и липсата на предпоставки за приложение на чл.81, ал.1 ЗЗД във връзка с предвиденото в чл.10, ал.1, т.4 от договора основание за прекратяване при невиновна невъзможност за изпълнение, което възражение се свързва с наличието на непреодолима сила - т.е. на такова събитие, което е изключително по своя характер, не може да бъде предвидено, непредотвратимо е с достъпни стопански средства и прави невъзможно изпълнението на договора. С оглед уговорената клауза за неустойка районният съд е приел, че се касае за компенсаторна неустойка , която служи за обезщетение на вредите, които биха настъпили за възложителя при пълно неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора, а предвид обстоятелството, че се касае за пълно неизпълнение претендираният размер (половината от сумата, която изпълнителят би получил при точно изпълнение) не е прекомерен и не би могло да се приеме, че води до неоснователно обогатяване на възложителя, предвид размера на вредите от неизпълнението.

Както се посочи, във въззивната жалба се релевира довод за противоречие с материалния закон – като не е приложена разпоредбата на чл.307 ТЗ, предвид наличие на настъпила промяна в пазарната среда, в резултат на която равновесието по договора е променено и доставката станала непропорционално обременителна.

Поставените въпроси касаят наличие на хипотезата на чл.307 (респ. или 306) от ТЗако поради обективни външни причини изпълнението довежда до трайно затруднение или невъзможност, тъй като изпълнителят би генерирал загуби, съответно за наличие на стопанска непоносимост, ако търговецът бъде задължен да работи на загуба, за да изпълни задълженията си по договора, по които въпроси е формирана безпротиворечива съдебна практика, в смисъл, че в случаите, когато престацията е още възможна, но не може да се осъществи от длъжника поради неблагоприятно променени след сключването на договора обстоятелства, е налице стопанска непоносимост, като на нея длъжникът може да се позове само ако той не я е причинил виновно и не е могъл да я предвиди при сключване на договора, съответно за стопанската непоносимост ВКС приема, че тя следва да се схваща като неоправдано запазване на договора, когато в резултат на необратими икономически промени, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят при неговото сключване, е настъпило такова значително разминаване в насрещните престации, при които въпреки интереса на кредитора, длъжникът не може да бъде принуждаван да спазва условията му. В тази връзка не е налице непреодолима сила, когато изпълнението е възможно, но поради изменение на икономическата конюнктура би довело до несправедливо ощетяване на едната страна.

Поставените от въззивника въпроси не могат да обусловят изхода на спора, доколкото не съществува колебание в съдебната практика (която настоящият състав споделя), че възражението по чл.81 ЗЗД се различава като способ за защита от потестативното право да се иска изменение или прекратяване на договора по реда на чл.307 ТЗ , както и че стопанската непоносимост следва да се предяви с иск, а в конкретния случай длъжникът е избрал да заяви подобни обстоятелства в отговора на исковата молба, без да предяви съответния иск. В казуалната практика на ВКС, намерила израз в решение № 183/21.11.2018 г. по т. д. № 542/2018 г. на ВКС, I т. о., и постановените по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение № 778/08.11.2010 г. по ч. т. д. № 538/2010 г. на ВКС, II т. о., и определение № 60363/20.10.2021 г. по ч. т. д. № 1260/2021 г. на ВКС, I т. о., се приема, че стопанската непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ е основание за постигане на изменение или прекратяване на облигационната връзка, когато липсва съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация при продължаването й според първоначалните условия създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните. Тази промяна се постига чрез намесата на съда по предявен иск от заинтересованата страна,който е констиутивен по характер. Изменението, респ. прекратяването на договорната връзка настъпва занапред, преди да са се осъществили предпоставките за търсене на изпълнение на поетите с договора задължения, а не след като връзката е прекратена или развалена .

Въпросът ако поради конститутивния характер на иска по чл.307 ТЗ предявяването 3 му с възражение не е възможно, то може ли длъжникът да се позове на обстоятелствата по стопанската непоносимост като основание за невиновна невъзможност, е пояснен от въззивника като възможност ако стопанската непоносимост е предявена като възражение, то съдът да има възможност и даже задължение да преквалифицира твърдението води до смесване на различните предпоставки за хипотезите по чл.306 и чл.307 ТЗ, които длъжникът следва да установи в производството, съответно да ги заяви по надлежния ред.

Стопанската непоносимост е юридически факт, който е различен и субсидиарен на непреодолимата сила. Процесната престация е непарична – ответникът дължи доставка на обзавеждане на ищеца. Обстоятелството, че пазарните цени на материалите са били значително повишени след сключване на процесния договор, сочи единствено на субективни затруднения у ответника, но не и на обективна пречка за изпълнение. Ирелевантни относно наличието на непреодолима сила са евентуалните по-високи разходи за ответника за закупуване на съответни материали за изработка на обзавеждането, с цел последващата му доставка на ищеца и именно по-високите разходи биха били от значение, ако ответникът се позовава на стопанска непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ .

Следва да се има предвид, че по отношение на ответника по иска процесната сделка е търговска и на основание чл.302 ТЗ същият следва да действа с грижата на добрия търговец, която грижа, по аргумент от чл.63,ал.2 ЗЗД , е с по-засилен интензитет от грижата, дължима от добрия стопанин. От него като професионалист се изисква да притежава такива експертни познания в областта, в която извършва търговската си дейност, които да му позволяват във всеки практически случай да преценява и да прилага това поведение, с което би осъществил своите професионални задачи и би изпълнил поетите от него задължения.