Решение № 14349 от 21.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14349 гр. София, 21.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110150727 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, доуточнена с молба с вх. № 287835/16.10.2023 г., подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу Ю. Т. К., с ЕГН:

**********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 1420.23 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 8, находящ се в гр. ************** от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер на 1182.15 лева за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2021 г. вкл, и 205.91 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 26.51 лева за периода от 01.08.2020 г. до 31.05.2021 г. и 5.66 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 31.03.2020 г. до 09.02.2023 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 9319/2023 г. на СРС – 22.02.2023 г. до окончателното плащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, 1 се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответницата не е изпълнила задължението си за заплащане на дължимите суми.

Уточнява се, че сумите се претендират от ответницата като собственик на топлоснабдения имот.

С исковата молба са представени: нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 38, том I, рег. № 1038, дело № 33 от 2021 г. от 10.06.2021 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 25, том I, дело № 819 от 1995 г., протокол от ОС на СЕС и договор между СЕС и ФДР, три общи фактури и извлечение от сметка и копие от вестник „Монитор” от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор – чрез назначен особен представител адв.

Е. А.. В същия предявените искове се оспорват по основание и размер. Прави се възражение за погасяване по давност на част от процесните суми. В останалата част се посочва, че исковете не се оспорват по размер. В тази връзка се изразява несъгласие с допускането на експертизи. Оспорва се реалното извършване на услугата дялово разпределение.

Оспорва се качеството потребител на топлинна енергия на ответника през процесния период. В тази връзка се поддържа, че ответникът не бил нито собственик на имота, нито вещен ползвател на същия – през целия период, което било видно и от представените доказателства. Поддържа се и че ответникът не ползвал имота и на облигационно основание.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло евентуално частично.

С определение № 19279/09.05.2024 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Бруната България“ ООД.

Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение – 2 броя изравнителни сметки, талон за отчет и протокол за неосигурен достъп.

В хода на производството по делото от ищеца са представени фактурите за процесния период заедно със съответните кредитни известия.

От съда служебно по искане на ответната страна са изискани и приложени справки от НБД „Население“ – за дата на смъртта на Тодор Ганчев Найденов, за родствени връзки на ответницата Ю. Т. К., за смърт и родствени връзки на лицето Ю.К.Н. и лицето Г.Т.Н., както и за извършени откази от наследство от страна на лицето Г.Т.Н., с ЕГН: **********.

В съдебно заседание, проведено на 25.06.2024 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Ответницата се представлява от особен представител адв. А..

Последната изразява становище за цялостно предвид възражението за липса 2 на облигационна връзка евентуално частично отхвърляне на исковете предвид възражението за давност. Депозира писмени бележки.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 6932/03.03.2023 г. по ч.гр.д. № 9319/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление.

По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 25, том I, дело № 819 от 1995 г. се установява, че на 25.01.1995 г. лицата Ю.К.Н., с ЕГН: ********** и Г.Т.Н., с ЕГН: ********** са прехвърлили чрез дарение в полза на ответницата Ю. Т. К., с ЕГН: ********** собствеността върху свой имот, придобит в режим на СИО, а именно: апартамент № 8, находящ се в гр. София, бл. 2, кв. 243 – Лозенец, ет. 3.

Съгласно нотариалния акт дарителите са запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно вещото право на ползване върху имота.

Видно от извършени от съда служебни справка в НБД „Население“ Ю.К.Н., с ЕГН: ********** е починала на 02.01.2020 г., а Г.Т.Н., с ЕГН:

********** на 02.08.2016 г. Двамата са имали един единствен син – Т.Г.Н., с ЕГН: ********** – който обаче е починал още на 28.08.1999 г. – т.е. преди родителите си.

В тази връзка и Ю.К.Н. и Г.Т.Н. са наследени от своите внуци по право на заместване от сина им – а именно ответницата Ю. Т. К., с ЕГН: ********** и брат й – лицето Г.Т.Н., с ЕГН: **********. Последният, видно от справки в АСУД обаче се е отказал от наследството на своите баба и дядо /гр.д. № 3384/2021 г и № 3383/2021 г. на СРС/.

От нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 38, том I, рег. № 1038, дело № 33 от 2021 г. от 10.06.2021 г. се установява, че Ю. Т. К. се е разпоредила с процесния имот – апартамент № 8, находящ се в гр.

****************** – като е прехвърлила собствеността върху същия на трети лица – на 10.06.2021 г. В нотариалния акт е уговорено, че разходите за топлинна енергия до датата на прехвърляне на имота следва да бъдат заплатени от прехвърлителя Ю. Т. К. /л. 18 от делото/. В нотариалния акт е отразено също, че имот: апартамент № 8, находящ се в гр. *************, находящ се в гр. ****************** – представляват едно и също жилище.

3

От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния период.

От представено по делото съобщение към фактура №

100539791/31.07.2020 г. се установява, че за отоплителен сезон 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. – за процесния имот е начислена сумата от общо 1079.42 лева. От тази сума обаче в хода на отоплителния сезон са заплатени общо 703.21 лева, поради което остават дължими 308.55 лева. Видно от съобщение към фактура № 1013944109/31.07.2021 г. за отоплителен сезон 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. – за процесния имот е начислена сумата от общо 865.18 лева. На последно място от обща фактура № **********/31.07.2022 г. се установява, че за м. май 2021 г. за имота е начислена сумата от 8.42 лева.

От договор между СЕС и ФДР от 11.10.2001 г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 05.10.2001 г. /където лицето Г.Т.Н., с ЕГН: ********** се е подписал за ап. 8/ се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Бруната България“ ООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.

Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период.

Налице е и договор /№ Д-0-72 от 09.06.2020 г./ между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години – действал 01.05.2020 г.

Видно от документите, представени от ФДР – за първия отоплителен сезон до процесния имот е осигурен достъп, но за втория сезон – достъп не е осигурен за отчет.

На последно място, видно от приложено на л. 33 от делото извлечение от сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер 1182.15 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 308.55 лева /отразена към м.

07.2020 г. – с обезщетение за забава върху същата от 76.42 лева/, изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., възлизаща на 865.18 лева /отразена към м. юли 2021 г./ и сметка за м. 05.2021 г. в размер от 8.42 лева.

За отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е представена справка /която съдът заедно с извлечението от сметка използва при преценка на възражението за давност/.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот, 4 за което е издадена заповед № 6932/03.03.2023 г. по ч.гр.д. № 9319/2023 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.