Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 474 от 10.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 74743/2021
Вид
Решение № 474
Подписан
10.01.2023
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 228 · Закон за електронните съобщения
  • чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. София, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20211110174743 по описа за 2021 година

Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и насрещни осъдителни искове с правно основание по чл. 92 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС.

Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника „А1 България“ ЕАД, че ищцата Р. Р. не дължи сумите от 4964,70 лв., представляващи сбор от сумата 2288 лв. - за неустойки и 2676,70 лв. - задължения за предишни периоди.

Ищцата твърди, че е получила от „А1 България“ ЕАД 4 бр. сметки и една фактура: сметка № 556513369/30.08.2021 г. за сумата 560 лв.; сметка № г. за сумата 560 лв.; сметка № **********/30.08.2021 г. за сумата 800 лв.; сметка №0556513660/1.10.2021 г. за сумата от 368 лв.; фактура №0437541157/01.10.2021 г. за сумата от предишни периоди 2676,70 лв. Твърди, че посочените фактури са получени от ищцата в края на м.ноември 2021 г., след като ответникът е спрял стационарните номера, ползвани от Р. ). Твърди, че едно от задълженията, включено в сума по посочените фактури, за което се претендира заплащане, е по договор № Мно ищцата поддържа, че няма сключен такъв договор с ответника. Излага още, че е клиент на ответното дружество и е ползвала телекомуникационни услуги повече от 20 години.

Твърди, че е подписала към сключения договор с ответното дружество анекс №г., като страна по договора е било Сдружение на нотариална кантора „Р. и Д ДЗЗД (в което е участвала ищцата). Към договора били подписани два анекса: 1/ първият анекс бил за мобилни номера, ползвани от нотариус Р. в София и от нотариус Д; 2/ вторият анекс е с нотариус Р. - за абонатна станция и 2 стационарни номера ) и за две интернет карти – Сочи, че Сдружение на нотариална кантора „Р. и Д“ ДЗЗД, което е било страна по договора, е прекратено на 31.03.2020 г. поради изтичане срока на договора, за който е 1 било учредено. Въпреки това „А1 България“ ЕООД отказали да променят страните по договора, като на мястото на прекратеното ДЗЗД да бъдат като страни по индивидуалния договор нотариус Р. и нотариус Донкова, които са участвали в гражданското дружество. Твърди се, че срокът на двата анекса към договор № от 14.03.2019 г. са изтекли на 14.3.2021 г., както и че на 21.1.2021 г. е ищцата е приподписала анекс за договор за абонатна станция и двата стационарни телефона, като договорът е бил сключен с Р. Р.. Последната редовно заплащала задълженията по получените фактури по този договор. Излага още, че на 10.02.2021 г. подала заявление за смяна на абонат и допълнително споразумение по този договор за субективна новация и смяна на абонат. Намира, че считано от 10.02.2021 г. фактурите е трябвало да бъдат издадени на името на нотариус Р. Р. и тя да ги заплаща, като това се отнасяло до договора за централата и двата стационарни телефона. Твърди, че срокът на договора за мобилни номера е изтекъл на 24.11.2021 г. и не е подновен, а ищцата е заплащала редовно задълженията си за двата мобилни номера, но въпреки това „А1 България“ ЕАД спряло двата стационарния номера на 24.11.2021 г. Посочва, че стационарните телефони са за обслужване на професионалната дейност на ищцата като нотариус и спирането на двата телефона води до огромни репутационни и имуществени вреди за ищцата. Заявява, че се е свързала с представител на ответното дружество и е уведомила, че й се начисляват такси за 4 мобилни номера и две карти за интернет, които ищцата от години не използва, като от страна на ответното дружество й е предложено да подпише нов договор, който обаче не удовлетворявал ищцата, поради което нов договор не е подписан. Сочи, че на 12.08.2021 г. е подписала с компанията „Виваком“ нов договор за прехвърляне на част от мобилните номера, които реално е ползвала през годините, като е уведомила за това ответника с писмо от 31.08.2021 г. Моли да бъде признато за установено, че не дължи процесните суми.

Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, като от ответника са предявени кумулативно обективно съединени насрещни искове срещу първоначалния ищец - с правно основание по чл. 92 ЗЗД и с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за присъждане на сумата в общ размер на 2513,55 лв.

Ответникът поддържа, че на 18.08.2014 г. между „Мобилтел“ ЕАД (предишното име на „А1 България“ ЕАД) и Сдружение на нотариални кантори Р. и Д, е сключен Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № . Така посоченият договор бил заведен в билинг системата на А1 с партиден № С. Съгласно условията на Договор № всички услуги към него се уговаряли с допълнителни приложения, които били неразделна част от него. С приложения и анекси от 20.06.2017 г. и от 21.01.2021 г. към Договор № 502441861 било уговорено предоставянето на процесните услуги, предоставяни на мобилни номера както и за други услуги, които не са предмет на настоящото производство.

Твърди се от „А1 България“ ЕАД, че на 30.12.2020 г. е подписано споразумение за смяна на абонат между А1, Сдружението на нотариусите Р. и Донкова ДЗЗД и нотариус Р. Х. Р. за прехвърляне на услугите по договор № от Сдружението на нотариус Р. Р..

Като начална дата на прехвърлянето е посочена 13.04.2021 г. На 10.02.2021 г. било сключено и допълнително споразумение за субективна новация към Договор № 502441861, като към него е подписано и Приложение № 2 към Договор № 502441861, в което са посочени тарифните планове на горепосочените услуги занапред. След прехвърлянето на услугите от ДЗЗД на нотариус Р. Р. Договор № 5 е получила както нов номер в билинг системата на А1 - така и нов партиден номер - Страните са продължили да изпълняват задълженията си по новирания договор до 12.08.2021 г., когато нотариус Р. Р. пренася мобилните номера мрежата на „Виваком“. Съответно, 2 съгласно условията на Договор № 502441861 и приложенията към него, на нотариус Р.

Х. Р. са начислени следните неустойки за прекратяване на договора по нейна вина за услугите, предоставяни на мобилните номера

560,00 лв., обективирана в сметка № 556513369/30.08.2021 г. Неустойката се отнася за услугата, предоставяна на мобилен

560.00 лв., обективирана в сметка № 556513381/30.08.2021 г. Неустойката се отнася за услугата, предоставяна на мобилен №

800,00 лв., обективирана в сметка № 556513427/30.08.2021 г. Неустойката се отнася за услугата, предоставяна на мобилен №

368,00 лв., обективирана в сметка № 556513381/30.08.2021 г. Неустойката се отнася за услугата, предоставяна на мобилен №

След прекратяването на договора за горепосочените услуги, А1 продължавало да изпълнява задълженията си, като предоставяло услугите на останалите номера, за които договорът не бил прекратен. Твърди, че нотариус Р. Р. преустановила изпълнението на своите задължения, а именно да заплаща дължимата цена на предоставените услуги. Така до 01.10.2021 г. изискуемите задължения на нотариус Р.

Х. Р. са в общ размер на 2676,70 лв. - сумата, посочена като дължима за предишни периоди във фактура № 437541157/01.10.2021 г. Сумата била сбор от следните суми:

- 560,00 лв., обективирана в сметка № 556513369/30.08.2021 г.;

- 560,00 лв., обективирана в сметка № 556513381/30.08.2021 г.;

- 800,00 лв., обективирана в сметка № 556513427/30.08.2021 г.;

- 368,00 лв., обективирана в сметка № 556513381/30.08.2021 г.;

- 388,70 лв., обективирана във фактура № 436019572/01.09.2021 г.

За сумата от последната фактура, на 01.10.2021 г. било издадено кредитно известие № 652711624 в размер на 163,15 лв. Тази сума представлявала пропорционална отбивка от фактурата, в която са начислени месечни абонаментни такси за периода от 28.07.2021 г. до 27.08.2021 г. за мобилните номера , които на 12.08.2021 г. били пренесени в мрежата на Виваком и за които е начислена месечна абонаментна такса за целия месец във фактурата. След направената корекция, твърди, че изискуемата сума, която нотариус Р. Х. Р. дължи на А1 към 01.10.2021 г. е в размер на 2513,55 лв.

Поради това ответникът моли първоначалният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като ответницата по насрещните искове Р. Р. бъде осъдена да заплати сумата от 2513,55 лв., представляваща сбор от 4 бр. неустойки на обща стойност 2288 лева и сумата от 225,55 лева - цена на предоставени и незаплатени услуги по договор № 502441861, партиден номер в билинг системата С за отчетния период от 28.07.2021 г. до 27.08.2021 г.

В срока за отговор на насрещната искова молба е постъпил такъв от ответника по него - Р. Р., с който оспорва предявените насрещни искове като неоснователни и недоказани. Посочва, че ищцата Р. Р. е подала заявление за смяна на абонат от 30.12.2020 г. и е подписано споразумение за смяна на титуляра на името на нот. Р. като физическо лице с начална дата 11.02.2021 г. Сочи, че въпреки че сумите за стационарните телефони са редовно заплащани, „А1“ са ги прекратявали нееднократно.

В края на 2021 г. са прекъснали повикванията, а след двете нотариални покани на ищцата, били пуснати само входящи повиквания, което било валидно и до настоящия момент. Намира, че по този начин ответното дружество е нарушило сключения договор. Твърди, че е заплащала редовно сумите за стационарен телефон и представя доказателства. По отношение на мобилните телефони и интернет посочва, че няма подписан договор с Р. Р. като физическо лице, а договорът и фактурите по него 3 продължават да се издават на името на несъществуващото ДЗЗД, прекратено на 01.04.2020 г. Твърди, че е заплащала сумите по издавани фактури до м.06.2021г. Сочи, че на 21.01.2021 г. е подписала нов договор с несъществуващото към този момент Сдружение нотариални кантори и , с номер на договора 502441861, с уговорката, че в най-скоро време след това ще бъде представен нов договор за подписване с нотариус Р.. Договорът бил подписан след заплаха от страна на „А1“, че ще бъдат спрени всички мобилни номера на нотариус Р., ако не подпише посочения договор. Твърди, че ответникът по първоначалния иск „А1“ отказал да подпише договор с ищцата, с който да бъдат премахнати 4 мобилни телефона и 2 интернет номера, които не са се ползвали повече от 10 години, а за тях са се заплащали само и единствено абонаментни такси.

Посочва, че считано от м.08.2021 г. ищцата вече не е била клиент на договор за мобилни услуги за мобилни телефони и интернет с „А1“, като ответникът по първоначалния иск „А1“ бил уведомен поне един месец по-рано за това. Твърди, че не е сключвала договор под партиден № М и сочи, че не се е подписвала под такъв договор. Оспорва представените фактури, кредитно известие и представената от ответника партида на Р. Р..

Оспорва иска по основание и размер. В условията на евентуалност възразява, че в случай, че претендираната неустойка действително се дължи, то тя е прекомерна, противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна. Позовава се на Съдебна спогодба по гр.д. 12268/2014г. по описа на СГС, съгласно която „Мобилтел“ ЕАД /праводател на ответника „А1 България“ ЕАД/ и КЗД се споразумяват, че „Мобилтел“ ЕАД няма да начислява неустойка за прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребител, по-голяма от трикратния размер на месечна абонаментна такса без отстъпка. Посочва, че от представените доказателства не може да се установи какъв е размерът на месечната вноска, за да бъде изчислен размерът на неустойката, съответно - за кой период и по кой договор са начислени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С приетия доклад по делото на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени фактите: 1/ че ищцата Р. Р. е сключила на 21.01.2021 г. от името на сдружение нотариални кантори Р. и Д договор № с „А1 България“ ЕАД; 2/ Р. Р. е подала до „А1 България“ ЕАД на 10.02.2021 г. заявление за смяна на абонат и е постигнато допълнително споразумение за субективна новация към договор № ; 3/ на 12.08.2021 г. Р. Р. пренася мобилните номера , в мрежата на „Виваком“.