Решение № 200 от 12.11.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Харманли, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Г.ева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20245630100692 по описа за 2024 година

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание чл.422 вр. чл. 415 от Гражданско процесуалния кодекс вр. чл.274 ал.1 т.1 от КЗ (Отм.) и чл.

86 от Закон за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че на 21.ІІІ.2014г., около 20.00ч. в землището на с.

Надежден, общ.Харманли на 1.6км от с.Надежден в посока гр. Харманли, при управляване на лек автомобил марка “Опел”, модел Вектра с рег.№ ***, ответника С. М. С. ЕГН ********** от гр. Харманли, със скорост несъобразена с пътните условия, неправоспособен и след употреба на алкохол при десен завой, изгубил управление над автомобила, излезнал в ляво по посока на движението си извън пътното платно и се преобърнал. При настъпилото пътно-транспортно произшествие бил пострадал А*Б*Г* - пътник в лекия автомобил седящ на дясна задна седалка.

Сочи се, че със Споразумение от 19.ХІІ.2014г. по НОХД № 530/2014г. по описа на Районен съд Харманли, С. С. бил признат за виновен в това, че на 21.ІІІ.2014г. в землището на с. Надежден общ. Харманли на 1,6 км от с. Надежден в посока гр. Харманли при управляване на лек автомобил марка “Опел”, модел “Вектра” с per.№ ***, нарушил правилата за движение - чл. 20 ал.2 от ЗДвП : „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А*Б*Г* от с.

Барали общ. Крумовград, изразяваща се в трайно затруднение в движението на снагата (получена от компресионно счупване на 12-ти гръден прешлен на гръбнака), като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 1.28 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство - алкотест „Дрегер 7510“ с фабр.№ ARDN - 0089 - престъпление но чл.343 ал.3 предл.1 б.“а“ предл.2, вр. ал.1 вр. с чл.342 ал.1 от НК.

Сочи се, че съгласно чл.300 ГПК вр. с чл.413 ал.2 вр. ал. 3 НПК, одобреното от 1 наказателният съда постигнато споразумение е задължително за гражданския съд досежно всички признаци на престъпния състав - дали е извършено деянието, вината на дееца и наказуемостта на деянието.

Твърди се, че към датата на събитието, отговорността на водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег.№ ***, била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество - ЗК „Лев Инс” АД ЕИК ***, със седалище и адрес за призоваване гр. София, обективирана в застрахователна полица № 22114000261934 със срок на валидност от 08.І.2014г. до 07.І.2015г.

В исковата молба се твърди, че на осн. чл.226 от КЗ(отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД, пострадалия пътник А*Г* предявил иск по съдебен ред за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди. Образувано било гражданско дело № 63356/ 2015г. на СРС, 38 състав. С Решение № 390743 от 20.ІV.2018г. ищцовото дружество било осъдено да заплати на осн.чл. 226 КЗ(отм.) вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 1 196.55лв. - представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени като пряк и непосредствен резултат от ПТП, реализирано на 21.ІІІ.2014г., и представляващи разликата между полученото обезщетение за временна неработоспособност и трудовото възнаграждение, което ищецът би получил през периода от 21.ІІІ.2014г. до 28.Х.2014г.; разликата между отпуснатата пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал през периода от 29.Х.2014г. до 01.ІХ.2016г. ; както и разходи за потребителска такса от 07.ІV.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.Х.2015 г., до окончателното й изплащане.

Сочи се, че решението на съда било постановено при участието на трето лице помагач на страната на застрахователя, а именно виновния водач - ответника С. С.. Това решение било обжалвано от ищеца с въззивна жалба пред СГС, като с Решение от 15.VІ.2021г. на СГС по въззивно гр.д. № 16660/2019г., 11-в състав, първоинстанционното решение било потвърдено в обжалваната му част.

В исковата молба са твърди, че на основание издаден изпълнителен лист, било образувано изпълнително дело № 20217870400137 по описа на ЧСИ Михаил Делибозов. Въз основа на получена покана за доброволно изпълнение № 585/09.VІІІ.2021г. ЗК „Лев Инс“ АД, изплатила сумата от 1 799.85лв. включваща главница в размер на 1 196.55лв., законна лихва, съдебни разноски и такси и разноски на ЧСИ. Сумата била платена на 17.VІІІ.2021г. с платежно нареждане № BORD03473429 по сметка на ЧСИ.

Сочи се, че във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, и на основание чл. 274 ал.1 т.1 от КЗ (отм.) с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност", ищцовото дружество придобило право на регрес срещу виновния водач – ответника С. М.

С., който управлявал без да има необходимата правоспособност и с алкохол в кръвта над допустимата, за сумата от 1 196.55лв. - представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди на А*Б*Г*.

Твърди се, че ищовото дружество предявило Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против С. С. (ответник по делото) - въз основа на което, било образувано ч.гр.д.№ 369 по описа на Районен съд Харманли за 2024г.

Издадената Заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК и с разпореждане на съда, на ищцовото дружество било указана възможността да предяви установителен иск за установяване съществуването на процесното вземане, което породила и правния интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

Моли съда да постанови решение, с което да приемете за установено по отношение на С. М. С. ЕГН **********, че дължи на ЗК “Лев Инс“ АД, сумата от 1.196.55лв. - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.

Претендира се присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника С. С. , чрез пълномощника - адв. Г. М. при АК Хасково, в който е изразено становището, че предявения иск е допустим и основателен по размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

2

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано ,не се представлява.

Преди съдебното заседание е депозирана молба от процесуален представител на ищеца – юрисконсулт Надя Гераскова, с която изцяло се поддържа предявената искова претенция.

Изразено е становище за постановяване на решение при признание на иска, съобразно депозирания отговор на исковата молба.

Ответника С. М. С., редовно призован чрез пълномощника адв. Г.М. при АК Хасково – не се явява , не се представлява.

Настоящия състав на съда, с оглед направеното от страна на ответника признание на исковата претенция счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска. От страна на ответника е направено признание на иска с отговора на исковата молба. Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен и заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в изключващите го хипотези на чл.237 ал.3 от ГПК, съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявения иск.

Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в общ размер на 75лв. (25.00лв. внесена държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение),предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.

С оглед изхода на делото и изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, направено в депозираната преди съдебно заседание молба вх.№ 9033/ 11.Х.2024г, сторените по делото разноски в общ размер от 125.00лв. (25.00лв. заплатена държавна такса и 100лв. адвокатско възнаграждение), следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Предвид гореизложените съображения и на основание чл.237 ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. М. С. ЕГН ********** от гр.

Харманли, че вземането на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес за призоваване гр. София, бул. С*ш*№*, представлявано от В*И* и В*М* Изпълнителни директори, за сумата от 1.196.55лв. - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -12.ІV.2024г. до окончателното изплащане, които суми са включени в издадената Заповед № 240/12.ІV.2024г. по ч. гр. д. № 369 по описа на Районен съд Харманли за 2024г. - СЪЩЕСТВУВА.

ОСЪЖДА С. М. С. ЕГН ********** от гр. Харманли, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес за призоваване гр.

София, бул. С*ш*№*, представлявано от В*И* и В*М* - Изпълнителни директори, сумата от 75.00лв.- направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 369 по описа на Районен съд Харманли за 2024г., която сума е включена в издадената от съда 3

Заповед № 240/12.ІV.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА С. М. С. ЕГН ********** от гр. Харманли, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес за призоваване гр.

София, бул. С*ш*№*, представлявано от В*И* и В*М* - Изпълнителни директори, деловодни разноски за исковото производство в размер на 125.00лв. внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните .

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________

4