Решение № 1647 от 29.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1647 гр. София, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Ивелина Симеонова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100508167 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20072897 от 21.03.2021 г. по гр. д. № 38991/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 88 състав, е признато за установено, че М. Г. К., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 422, вр. с чл. 86 ЗЗД следните суми: сумата 1053,35 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода 01.04.2017 г. - 30.04.2019 г., включително и топлинна енергия по изравнителна сметка, отразена в обща фактура № 0081897992/31.07.2017 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, с аб. № 155770, сумата 36,91 лв. - главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2017 г. - 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 08.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 135,21 лв. - обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. - 26.05.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 22777/2020 г. по описа на СРС, 88 състав, като е отхвърлен искът за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1053,35 лв. до пълния претендиран размер от 1427,30 лв., начислена топлинна енергия по прогнозни данни за периода 01.05.2016 г. - 31.03.2017 г., искът за извършена услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер от 36,91 лв. до пълния претендиран размер от 42,59 лв. и за периода 01.02.2017 г. - 31.05.2017 г., искът за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 135,21 лв. до пълния предявен размер от 226,04 лв., както и е отхвърлен 1 изцяло искът за сумата от 8,35 лв. за периода 31.03.2017 г. - 26.05.2020 г. - обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение. Осъдена е ответницата са заплати на ищеца сумата от 96,42 лв. - разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от 60,47 лв. - разноски в заповедното производство по съразмерност. Осъден е ищецът да заплати на ответницата сумата от 98,33 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство по съразмерност, както и сумата от 84,28 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство по съразмерност.

Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД като трето лице - помагач на страната на ищеца.

В законоустановения срок срещу така постановеното решение в частите, с които са уважени предявените искове, е постъпила въззивна жалба от ответницата М. Г. К., чрез адвокат П.М., с доводи за неправилност и необоснованост на решението като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Оспорва се, че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия на процесния адрес и за процесния период, тъй като с нотариален акт № 102, том XIV, дело № 2368/2007 г. е продала имота на трети лица, съответно не е живяла в апартамента и не е ползвала услугите на „Т.С.“ ЕАД. Твърди се, че собственик и ползвател на имота е единствено Л.П.В., видно и от постановление за налагане на възбрана от 2012 г. Съдът е допуснал процесуално нарушение като е оставил без уважение доказателственото искане на ответницата за допускане до разпит на един свидетел за установяване на обстоятелството кой е ползвал процесния имот. Съдът не е съобразил и че учреденото в полза на ответницата вещно право на ползване се е погасило по силата на чл. 59, изр. трето ЗЗД много преди процесния период, като в тежест на ищеца е било да докаже, че ответницата е ползвала имота през процесния период. По отношение на вземането за мораторна лихва се твърди, че същото се претендира въз основа на нищожна правна норма - чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2014 г., които клаузи са нищожни на основание чл. 146, ал. 1, пр. 1 ЗЗП като противоречащи на принципа на добросъвестността, установен в чл. 143, ал. 1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на страните, с позоваване на практика, касаещи ОУ на ищеца от 2014 г., както и на такава, касаеща едностранната промяна на лихвата при договори за потребителски кредит. Извън това се поддържа, че съдът се е произнесъл свръхпетитум, тъй като ищецът е претендирал лихва в по - малък размер от възложения в тежест на ответницата за отоплителни сезони 2017/2018 и 2018/2019. Твърди се също, че решението е неправилно и в частта относно главницата за начислени такси за дялово разпределение. Сочи се, че подобни вземания не са заявени с исковата молба, не е доказано какви са разходите на фирмата за дялово разпределение, по каква методика се начисляват, каква е обоснованата норма на възвръщаемост на капитала и съобразно кой договор следва да се извърши така описаното остойностяване. Освен това, по делото липсват доказателства, че третото лице - помагач, извършило услугата, е вписано в публичния регистър по чл. 139А ЗЕ, липсва и писмен договор, сключен между фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия и етажната собственост на сградата, в която се намира процесният имот, в който да 2 са договорени цените на процесната услуга дялово разпределение на топлинна енергия.

Ищецът е предявил чужди права, което е допустимо само в изрично предвидените в ГПК случаи, отделно от това приетият по делото договор за избор на фирма за дялово разпределение е изтекъл много преди процесния период, а и ищецът не е страна по този договор. В заключение се поддържа, че претенцията за дялово разпределение не е доказана по основание и размер. Изводът на районния съд, че сумите за дялово разпределение се дължат на ищеца на основание общите му условия изцяло противоречат на чл. 186, ал. 2 ЗЗД. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част, за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД, както и от третото лице - помагач на страната на ищеца - „Т.“ ООД. С молба вх. № 33107/31.05.2022 г.

„Т.С.“ ЕАД моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1053,35 лв. до пълния претендиран размер от 1427,30 лв., начислена топлинна енергия по прогнозни данни за периода 01.05.2016 г. - 31.03.2017 г., за извършена услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер от 36,91 лв. до пълния претендиран размер от 42,59 лв. и за периода 01.02.2017 г. - 31.05.2017 г., за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 135,21 лв. до пълния предявен размер от 226,04 лв., както и за сумата от 8,35 лв. за периода 31.03.2017 г. - 26.05.2020 г. - обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение, както и в частта, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на М. Г. К. сумата от 98,33 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство по съразмерност, както и сумата от 84,28 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство по съразмерност, не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо в 3 обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По правилността на решението в обжалваната част с оглед конкретните оплаквания във въззивната жалба съдът приема следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ, вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - иск за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за възнаграждение за дяловото й разпределение и обезщетение за забава в плащането на същите, отговорност за плащането на които се твърди, че ответницата носи пред ищеца като вещен ползвател на имота за процесния период.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 08.06.2020 г. /въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 22777/2020 г. по описа на СРС, 88 състав/ срещу М. Г. К., по което на 12.06.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с предмет описаните в диспозитива на обжалваното решение вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът М.К. е подала възражение по образец, в което е посочено, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед.

При наличие на валидно възражение, породило своите правни последици, в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК заявителят, съгласно дадени указания, е предявил установителни искове с предмет всички вземания, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело.

За да се уважат главните искове по делото следва да се установи, че за процесния период между ищеца и ответницата е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответницата топлинна енергия срещу задължение на последната да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент на разпоредби на ЗЕ, вр. с Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия, поради което и за ответницата да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници. По отношение акцесорните искове за присъждане на обезщетение за забава в плащането на главниците ищецът следва да установи, че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорните суми. Ответницата следва да докаже своите възражения, наведени в отговора на исковата молба.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката /ЗЕ / и в Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./ - отм.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна и електрическа енергия, пренос на топлинна енергия и други дейности, 4 обслужващи основните.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - 148 ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм./.