Решение № 59 от 06.02.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Габрово, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20224210100799 по описа за 2022 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.

„Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, предявена срещу „КАНЕЯ 2007” ЕООД, ЕИК 201824457, със седалище гр. София и Н. В. К., ЕГН **********, починала в хода на производството и заместена от наследниците си по закон В. Ц. Х., ЕГН ********** син и Г. Ц. Х., ЕГН ********** – дъщеря, за установяване съществуването на права на вземания, за които ищецът е снабден със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците „КАНЕЯ 2007” ЕООД и Н. В. К., ЕГН **********, за солидарно заплащане на сумата 4000 лева – главница, част от общо дължима главница в размер на 29600 лева по сключен с „Уникредит Булбанк” ЕАД договор за банков револвиращ кредит № 34/19.04.2013 г. и сключено към него споразумение за разсрочване на парично задължение от 29.12.2015 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски - държавна такса. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 73/2022 г. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК претендираните солидарни длъжници депозирали възражения срещу заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми, като по отношение конституираните в правата на починалия солидарен длъжник наследници претендира установяване дължимост на равни части от главницата.

Ищецът твърди, че въз основа на сключен на 23.04.2013 г. договор за банков револвиращ кредит № 34/19.04.2013 г. „Уникредит Булбанк” ЕАД предоставило на ответното дружество „КАНЕЯ 2007” ЕООД банков кредит в размер на 30000 лева, при 1 поето задължение за връщането му, заедно с годишна възнаградителна лихва в размер на 12.50 %, който кредитополучателят се е задължил да погаси в срок до 30.04.2014 г., което задължение останало неизпълнено. С договора Н. В. К. се задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя „КАНЕЯ 2007” ЕООД по отношение на кредитната институция. Излага, че вземането по договора за банков кредит е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, съобщена на длъжниците.

Твърди, че на 29.12.2015 г. между „ЕОС Матрикс" ЕООД и Н. В. К. било сключено споразумение за разсрочване на паричното задължение, по силата на което длъжникът признала съществуването на непогасената част от вземането по договора за кредит № 34/19.04.2013 г. в размер на сумата 34985.48 лева, включваща главница и лихва. Сочи, че срокът за издължаване, уговорен в споразумението, изтекъл на 25.01.2017 г., но задължението останало неизпълнено, съответно непогасената главница по кредита към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение била в размер на 29600 лева.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът „КАНЕЯ 2007” ЕООД не е депозирало отговор на исковата молба. В подаденото срещу издадената заповед за изпълнение възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК е направено и възражение за погасяване на претендираното от ищеца вземане по давност, което възражение следва да бъде разгледано от исковия съд, съгласно приетото в т. 11.а. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът В. Ц. Х., ЕГН ********** депозира такъв, с който оспорва иска като неоснователен, с възражението, че се отказал от оставеното му наследство от Н. В. К..

В подаденото срещу издадената заповед за изпълнение възражение на починалия в хода на производството длъжник Н. В. К. по чл. 414, ал. 1 ГПК е направено и възражение за погасяване на претендираното от ищеца вземане по давност.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът Г. Ц. Х., ЕГН **********, чрез назначения й особен представител депозира такъв, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца, с възражението, че в договора за банков кредит не била предвидена възможност банката да прехвърля вземането си на трето лице, което водело до нищожност на извършената цесия. Също така липсвали доказателства за сключен договор за цесия, с който да е прехвърлено на ищеца процесното вземане. Излага доводи, че нищожността на договора за цесия водела до нищожност и на сключеното споразумение имащо характер на спогодба на основание чл. 366 ЗЗД. Направено е и възражение за погасяване на претендираното от ищеца вземане по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представения договор за банков револвиращ кредит от 23.04.201 г., се установява, че „Уникредит Булбанк” ЕАД предоставило на ответника „КАНЕЯ 2007” ЕООД сума в размер на 30000 лева с цел оборотни средства.

Договорено е, че сумите по кредита се усвояват еднократно или на части до определения лимит. Уговорено е заплащането на лихви, такси, комисионни и други разходи в зависимост от периода на ползване на кредита и сроковете на погасяване на усвоените суми.

2

В т. 6 от договора страните уговорили, че крайният срок на револвиране на кредита е 29.04.2014 г., а в т. 7 - че крайния срок за издължаване (погасяване) на главницата е 30.04.2014 г.. С договора ответникът Н. В. К. се задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя „КАНЕЯ 2007” ЕООД за задълженията му по договора за банков кредит.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.09.2015 г. и извлечение от приложение № 1 към него, по силата на който „УниКредит Булбанк” ЕАД прехвърлило вземането си по процесния договор кредит на ищеца „ЕОС Матрикс" ЕООД. Видно от приложение № 1 към договора вземането по процесния договор кредит възлиза общо на 34985.48 лева и включва 29600 лева – главница и 5385.48 лева - лихви.

Прехвърлянето е потвърдено писмено от цедента. Видно от представеното пълномощно, прехвърлителят „УниКредит Булбанк” ЕАД е овластило приобретателя – ищец по делото да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство. В тази връзка са представени уведомителни писма от „Уникредит Булбанк” ЕАД, чрез пълномощника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с които съобщават на кредитополучателя „КАНЕЯ 2007” ЕООД и солидарния длъжник Н. В.

К., ЕГН ********** за извършено прехвърляне на вземането по договор кредит № 951LREV141500001 от 29.05.2014 г. на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, като в двете писма е налице отбелязване, че са получени от Г. Ц. Х. на 29.12.2015 г..

В споразумение за разсрочване на задълженията, сключено на 29.12.2015 г. между цесионера „ЕОС Матрикс" ЕООД и солидарния длъжник Н. В. К., последната изрично признала да е носител на задължение по договор за банков кредит № 34/19.04.2013 г. сключен с „Уникредит Булбанк” ЕАД, което към 17.12.2015 г. възлизало на сума в размер на общо 34985.48 лева. Така признатото задължение солидарният длъжник се задължила да погаси в срок от 13 месеца, съгласно погасителен план, съставляващ приложение № 1 към споразумението, видно от който уговореният период на погасяване е 20.01.2016 г. – 20.01.2017 г.. В т. 4 от споразумението страните уговорили, че при забава на плащане или неплащане на дължима вноска по това споразумение, същото се прекратява автоматично, без да е необходимо кредиторът да уведомява длъжника.

От представеното удостоверение за наследници № 02757/21.06.2022 г. на община Габрово, се установява, че на 26.03.2022 г. настъпила смъртта на ответника Н.

В. К., като нейни наследници по закон, са В. Ц. Х. – син и Г. Ц. Х. – дъщеря.

От удостоверение изх. № 637/04.04.2022 г., издадено от РС Габрово, се установява, че ответникът В. Ц. Х., е заявил отказ от наследството, оставено от Н. В.

К., който отказ е вписан в специалната книга на съда под № 38/01.04.2022 г..

С протоколно определение от 19.01.2023 г. е допуснато изменение на предявения иск, като при условията на евентуалност при отхвърляне на иска срещу отказалия се от наследството ответник, искът да се счита като установителен иск за ангажиране на солидарна отговорност на ответника Г. Ц. Х., като наследник на Н. В. К. и „Канея 2007” ЕООД за пълния размер на претенцията от 4000 лева - частична главница в общ размер от 29600 лева.

По отношение на обективно, кумулативно съединените установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 ТЗ вр.

3 чл. 99 ЗЗД.

На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл. 410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание. При подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок, в случая е спазен.

Основателността на предявените установителни искове, се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни материални права, включващ елементите: съществуване на правоотношение с процесуално легитимираните ответници, възникнало от сключен на 23.04.2013 г. договор за банков кредит, елемент от съдържанието на което да са задълженията за връщане на предоставена за ползване парична сума, заедно с лихвата, уговорена в договора, поети при условията на солидарност, изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума и настъпила изискуемост на задълженията на ответниците, които се твърди да са неизпълнени.

Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора и на солидарния длъжник е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задължените лица следва да установят положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задълженията си, за което доказателства в производството не са ангажирани, нито се твърди такова да е осъществено.

Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема, че между кредитодателя „УниКредит Булбанк” ЕАД, кредитополучателя „КАНЕЯ 2007” ЕООД и солидарно задълженото с кредитополучателя лице Н. В. К., е сключен договор за банков кредит, със съдържание, съответно на уредения в чл. 430 ТЗ такъв, включващо задължението на банката да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я върне със съответната възнаградителна лихва. Тази сделка е юридическият факт, породил търговско правоотношение между страните: „КАНЕЯ 2007” ЕООД е обективирало воля да получи сумата срещу насрещно задължение да я върне при условията на договора, като фактът на изпълнение на задължението на банката за предоставяне на паричната сума не е спорен. Солидарният длъжник са поел по своя воля задължението да отговоря за изпълнение на задълженията на кредитополучателя при същите условия и в пълния техен обем.

Страните са уговорили, че крайният срок за погасяване на главницата е 30.04.2014 г.. С настъпване на последната дата (уговорения срок за плащане), задължението на „КАНЕЯ 2007” ЕООД е станало изискуемо.

В споразумение към договора от 29.12.2015 г., е обективирано изрично извънсъдебно признание от страна на солидарния длъжник Н. В. К. на факта, че дължи връщане на сума в размер на общо 34985.48 лева, падежът на което задължение кредиторът се съгласил да бъде разсрочен до 20.01.2017 г., като с настъпване на последната дата (уговорения в споразумението срок за плащане), задължението на Н.