Решение № 66 от 11.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора Л. Ц. Р. като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601540 по описа за 2025 година Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Постъпил е въззивен протест от прокурор при СГП срещу присъда от 04.11.2025 г. Софийски градски съд-НО, 38 с-в по НОХД № 5096/2025 г. по описа на СГС. С присъдата подсъдимият Г. С. Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „Б“ ал. 1, б. „В“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на основание чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „Б“ ал. 1,6. „В“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с три години изпитателен срок. На осн. чл. 343г и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е наложил на подсъдимия и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година..

В протестите са изложени оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че определеното такова не е съобразено с принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление (чл. 35, ал. 3 от НК); противоречи на правилата за индивидуализация на наказанието 1 съобразно наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и проявената чрез тях обществената опасност на деянието и дееца (чл. 54 от НК), и не съдейства за постигане на залегналата в чл. 36, ал. 1 от НК поправителна, превъзпитателна и предупредителна цел на наказателната репресия.

Иска се изменение на протестираната присъда на Софийски градски съд - НО, 38 с-в по НОХД № 5096/2025 г. и увеличаване наложеното на подсъдимия Г. С. Д. наказание „Лишаване от свобода” за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „Б“ ал. 1,6. „В“ вр. чл. 342, ал.

1, пр. 3 от НК, като същото бъде определено в размер над минимума към средата, предвиден за съответното престъпление при баланс между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и да с е определи изтърпяването на така наложеното наказание да не бъде отлагано на осн. чл.

66, ал. 1 от НК. След определяне на наказанието се иска приложение и на чл.

58а от НК с оглед приключване на делото по реда на глава 27 от НПК.

В съдебно заседание протеста не се поддържа. Прокурорът споделя мотивите на съда, включително по отношение на определеното наказание, като правилно била приложена материалната норма на чл. 55 НК .

Подсъдимият бил неосъждан, самото престъпление било извършено при полеката форма на непредпазливостта, административното нарушение, което е извършено назад във времето било с давност 16 години Счита, че наказанието е било правилно отмерено от първия съд и съответно на обществената опасност на деянието, на генералната и частна превенция.

Защитникът моли да се потвърди първоинстанционната присъда, като правилна, съобразена с всички събрани по делото доказателства и с процесуалното поведение на подсъдимия. Налице били многобройни смекчаващи обстоятелства. Подсъдимият бил в недобро здравословно състояние, поради което всичко различно от това, което било изложено в първоинстанционната присъда, би било изключително затрудняващо за неговото лечение. Той страдал от бъбречна недостатъчност, от диабет, от увреждания на междупрешленни дискове.

Подс.Д. твърди, че съжалява за инцидента, съвсем случаен бил, неволен. Повече от 40 години бил шофьор и не бил имал досега никакви провинения и катастрофи. Трябвало да си понеса грешката, която е направил. и съжалява за пострадалия човек.

2

Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Пред първоинстанционния съд подсъдимият Г. С. Д. и неговият защитник са направили искане за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т.

2 от НПК, като подсъдимият е заявил, че признава изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и е съгласен за фактите, посочени в обвинителния акт да не бъдат събирани доказателства в съдебното производство.

С определение по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 372, т. 2, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и разгледал делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства се установява от фактическа страна, че подсъдимият Г. С. Д. е роден на ********г. в гр.***, български гражданин, разведен, пенсионер, с висше образование , неосъждан. Същият на 17.02.2023 г. около 20.00 ч. управлявал в гр. София по бул. „Г. С. Раковски“, лек автомобил марка „Тойота”, модел „Рав 4” с per. № ********. Движел се от бул. „Княз Александър Дондуков” към бул.

„Цар Освободител”. Било тъмно, но видимостта била добра поради включено улично осветление. Скоростта на движение на управляваното от обв. Д. моторно превозно средство била 39 км./ч. В момента на приближаване на управлявания от подс.Д. лек автомобил на кръстовището на бул. „Г. С.

Раковски“ с ул. „Оборище”, пешеходецът Т. С. С., предприел със спокоен ход, със скорост от 3,9 км./ч., пресичане на платното за движение на бул. „Г. С.

Раковски“ по пешеходната пътека, от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на лекия автомобил, като преминал двете пътни ленти за насрещно движение на автомобила, след което преминал върху лявата пътна лента спрямо движението на автомобила и навлязъл върху дясната пътна лента.

Вместо да предприеме своевременно намаляване на скоростта на управлявания от него автомобил и при необходимост да спре, за да пропусне преминаващия по пешеходната пътека пешеходец, подсъдимият продължил да се движи с управлявания от него автомобил към пешеходната пътека със скорост от 39 км./ч. в посочената посока, поради което и настъпил удар между автомобила и пешеходеца, като автомобилът с предната си дясна част челно в зоната между десния му фар и регистрационната табела на автомобила ударил пешеходеца от дясната му страна. Вследствие на удара, тялото на пешеходеца било качено върху предния капак автомобила, като той достигнал с главата си до предното стъкло, без да го счупи. След това тялото на пешеходеца било отхвърлено напред и под малък ъгъл на дясно автомобила, като се установило върху платното за движение. След удара подс.Д. реагирал с аварийно спиране, 3 отклонявайки автомобила под малък ъгъл на дясно, като тялото на пешеходеца е било установено до предното му дясно колело.

Ударът между управлявания от подсъдимия лек автомобил и пешеходеца С. настъпил на платното за движение на бул. „Г. С. Раковски“, върху посочената пешеходна пътека, на около 9 м. вдясно от левия бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение на около 3 м. след пресечната точка на мисленото продължение, сключена между втория бордюр на ул. „Оборище“ и десния бордюр на бул. „Г. С. Раковски“ по посока на движението на автомобила

Вследствие на удара пешеходеца получил травматични увреждания: счупване на голямопищялната кост на дясната подбедрица на две местадиафизарно и в областта на латералния кондил, както и контузия на главата с охлузване в челната област. Т. С. бил откаран в УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ където било проведено оперативно лечение-метална остеосинтеза за счупването на дясната подбедрица. След проведеното лечение в УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ Т. С. постъпил в клиника за рехабилитация „Сердика“, гр.

София. От счупването на голямопищялната кост на дясната подбедрица на С. се развило усложнение-флеботромбоза на десния крак, която довела до остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност и белодробната тромбоемболия, довела до смъртта му, която настъпила на 13.03.2023 г. в клиника за рехабилитация „Сердика“.

Така приетата от съда фактическа обстановка е била изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същата, декларативно е приета и от първоинстанциовнния съд, който не е положил никакви процесуални усилия да я възпроизведе в мотивите към присъдата, считайки това „за ненужно“.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, съдържащи се в направеното от подс. Г. С. Д. самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и подкрепящите го доказателства от досъдебното производство: показанията на свидетелите свидетелските показания на К. Г. и Б. Г.; от заключенията на извършените СМЕ, СХЕ, КМВАТЕ; от писмените доказателства по делото: справка за съдимост, справка за водача, медицински документи; от писмените доказателствени средства: протоколи за оглед и за доброволно предаване, от изготвените скица и фотоалбум на местопроизшествието..

При установените фактически обстоятелства от предмета на доказване въззивната инстанция приема, че са доказани механизма на настъпване на ПТП-ие и пряката причинна връзка между деянието, чийто автор е подсъдимия и съставомерните последици.

Подсъдимият не е възразила срещу установените фактически обстоятелства и не е оспорил приетия механизъм за настъпване на ПТП-ие, като въззивният съд намира, че той е установен по категоричен начин със заключението на експертите по извършената в хода на разследването 4

КМВАТЕ. Видно от него към момента на осъществяване на пътнотранспортното произшествие подсъдимият е управлявал лекият автомобил със скорост на движение около 39км/час, а пешеходеца С. е пресичал пътното платно със скорост на движение около 3,9км/час. Установява се от заключението на вещите лица и мястото на настъпване на удара между лекия автомобил, управляван от подсъдимия Д. и пешеходеца С.- върху обозначената на мястото пешеходна пътека, както и че Д. е имал възможност да възприеме пресичащия на пешеходната пътека С. на отстояние от около 90 метра ,при опасна зона за спиране на автомобила от около 21 метра, което сочи, че водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да намали скоростта или да спре и така да предотврати настъпване на удара с пешеходеца.

В протокола за оглед на местопроизшествие са отбелязани точното местоположение автомобила и са закрепени съответните измервания, които са дали основание на вещите лица, изготвили автотехническите експертизи да направят обосновани изводи относно скоростта, мястото на удара и механизма на пътно транспортното произшествие. Посочени са и обозначената с пътен знак и маркировка на място пешеходна пътека, местоположението на спрения там лекия автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№ ******** и установените по предната част на автомобила забърсвания и вдлъбнатина по предния капак в неговата дясна част над декоративната решетка.

С извършените в хода на досъдебното производство СМЕ на живо лице и СМЕ на трупа на Т. С. са доказани травматичните увреждания получени от пострадалия и механизма на тяхното причиняване, проведеното спрямо С. оперативно лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“, причината за настъпилата смърт на същия и пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между така установените травматични увреждания и смъртта. От заключението на тези експертизи се установява, че на Т. С. са били причинени счупване на голямопищялната кост на дясната подбедрица на две местадиафизарно и в областта на латералния кондил, както и контузия на главата с охлузване в челната област. Тези травматични увреждания били получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия, като отговарят на това причиняването на така констатираните увреждания да са в резултат на ПТП при блъскане от лек автомобил.

Установява се и причината за смъртта на Т. С., която се дължала на настъпила в следствие на счупването на голямопищялната кост флеботромбоза, която е причинила белодробна тромбоемболия, довела до остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност и последвалия я летален изход.