Решение № 372 от 15.10.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Бургас, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20212100501140 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба и допълнителна въззивна жалба на З. К. К. от *** – ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №260065/02.06.21г., постановено от Районен съд Карнобат по гр.д.№948 по описа на съда за 2020г., с което са отхвърлени исковете на въззивника за осъждане на ответниците М. М. М. и Я. Г. К. солидарно да му заплатят сумата 432 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на строително – монтажните работи, които е необходимо да се извършат за отстраняване на уврежданията в имота на ищеца, причинени в следствие на направена корекция в местоположението на тоалетното гърне/чиния и неправилното му свързване с канализационната тръба, както и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху сумата 432 лева, считано от датата на предявяване на иска – 19.11.20г., до окончателното й изплащане. Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.

Подробните оплаквания на въззивника следва да бъдат обобщени така: за да приеме, че не е доказано извършената от ответниците промяна местоположението на тоалетното гърне и образувалия се теч, съдът е изградил изводите си само на показанията на свидетелите, посочени от ответниците, без да кредитира показанията на свидетелите, посочени от ищеца, които са заявили, че ответниците са извършили ремонт, в смисъл на корекция на местоположението на тоалетното им гърне – в тази връзка се извършва анализ на свидетелските показания и заключението на съдебно – техническата експертиза по въпроса. Излагат се съображения, досежно заинтересоваността на свидетелите и на двете страни, доколкото съществуват роднински и съпружески връзки със страните по делото и се извършва анализ на показанията им с оглед тези връзки и евентуална заинтересованост.

Поради това се прави извод, че показанията на всички свидетели следва да се кредитират при условията на чл.172 ГПК, като се вземе предвид и липсата на такава връзка с някои свидетели – напр. св.Б.. Специално внимание се отделя на показанията на св.В. П. Н., като се 1 излага хронологията на отношенията между въззивника и свидетеля досежно щетите в апартамента на ищеца, респ. – отказът му да свидетелства по молба на ищеца и даване на показания в полза на ответната страна, върху които съдът е изградил своите изводи.

На подробен анализ се подлага писмено доказателство „заглавна страница на книгата на собствениците на етажната собственост“ – коя от страните го е представила и какво се удостоверява с него, като в тази насока се оспорват изводите на първоинстанционния съд. Според въззивника, съдът е допуснал нарушение, като е кредитирал с голяма степен на доверие обясненията на ответниците – в тази връзка се цитират и подлагат на анализ изявленията на насрещните страни дадени в проведените съдебни заседания. Оплаквания се излагат и досежно начина, по който съдът е възприел и заключението на съдебно – техническата експертиза, като макар да я е коментирал подробно, не е отчел съществената констатация на вещото лице, че източник на влага в жилището на ищеца е ремонтът, извършен от ответниците чрез подмяна на тоалетната чиния.

Според въззивника, при задълбочено обсъждане и анализ на доказателствата по делото може да се обоснове извод, че причината за щетите в неговия апартамент е теч от жилището, обитавано от ответниците и неотстраняването му, следователно е налице и причинна връзка между двете.

Излагат се оплаквания, че съдът не е осигурил на страните равна възможност да защитят правата си и да го извършат добросъвестно и едностранчиво е възприел само доказателствата, представени от ответниците.

В тази връзка се правят доказателствени искания, които са направени в първоинстанционното производство, но съдът е отказал да ги допусне.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответниците М. М. М. и Я. Г. К. на 24.06.21г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 21.06.21г. е подаден писмен отговор. В него се излагат съображения за потвърждаване на решението. Според въззиваемите, съдът е обсъдил всички доказателства по делото, като макар да не е обсъдил всички твърдения и доказателства, представени от ответниците, е постановил обосновано и законосъобразно решение, като е приел, че ищецът не е провел главно и пълно доказване на твърденията си.

Излагат се твърдения, че щетите на ищеца са причинени по време на саниране на сградата, за което той е бил обезщетен. Според въззиваемите на ищеца е дадена възможност да представи доказателства, като той е продължил да право нови, независимо от настъпилата преклузия. Ищецът заявил оплакване за глухота едва след като били отхвърлени исканията му за поправка на протокола и отвод на съдията. Според въззиваемия тези твърдения са неоснователни, доколкото по друго дело с негово участие такива искания не са били направени.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, жалбоподателят е лице с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че по силата на договор за дарение, сключен с нотариален акт №***г., ищецът З. К. К. е собственик на апартамент №2, на първи етаж в жилищна сграда – блок 69, находящ се на ***, състоящ се от две стаи, кухня и баня-тоалетна. Не се спори, че на основание договор за дарение, сключен с нотариален акт №***г., Т. Я. К. - майката на ответника Я. Г. К., е собственик на жилището, находящо се на втория етаж от горепосочената сграда, над апартамента на ищеца. Не се спори, че ответникът К. и ответницата М.М. са във фактическо съпружеско съжителство и живеят/обитават жилището на втория етаж, като същите признават, че това се осъществява от 2018г.

С исковата молба и уточнения в съдебно заседание на 03.02.21г. ищецът твърди, че ответниците обитават жилището на втория етаж от 2016г. Твърди, че при нанасянето си в имота „правили корекция в местоположението на тоалетното им гърне (чиния), като в резултат на неправилното му свързване към канализационната тръба (каналната 2 отводнителна система)“ допуснали теч в банята в неговото жилище. Твърди, че ремонтните действия са извършени неправилно, неправомерно, поради което в банята се появил теч, наслоявания, мухъл, отронила се мазилката. Това наложило ищецът да извика неколкократно специалист, посочен от ответниците – св.Вълко Николов, който извършил огледи и дал съвети как да бъде отстранен теча, но въпреки това ответниците не го отстранили. В течение на времето ищецът извършил неколкократно ремонтни дейности – измазване на тавана, но въпреки това, поради това че ответниците не отстранили повредата, течът продължавал, като постепенно влага и мухъл се появили на тавана, на коридора и на тавана на кухнята, граничещи с банята му.

Претендира осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение, равняващо се на стойността на ремонтните работи за отстраняване на вредите от теча.

Ответниците оспорват иска. Заявяват, че обитават имота от 2018г. В този са получавали оплаквания от ищеца, относно осъществен теч в банята му, за което се консултирали със специалист, уверил ги, че не открива теч към съседите. Пред 2018г. по проект „Повишаване на енергийната ефективност в жилищния сектор на *** по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020г.“ било извършено саниране на жилищната сграда.

Т.к. същото било некачествено, в жилището на ищеца се появили течове и влага и мухъл, за което последният сигнализирал Община Карнобат. По телевизия BTV той и съпругата му – св.Т. К. направили изявления. Ответниците заявяват, че влагата в имота на ищеца е в следствие на некачествено извършените дейности във връзка със санирането, за което ищецът бил обезщетен.

Ответниците заявяват, че са извършили цялостен ремонт, в т.ч. и на банята през 2020г., като в тази насока твърдения се излагат и в исковата молба.

Не се спори, че към датата на предявяване на иска течът е преустановен, но по тавана в банята, коридора и кухнята на ищеца има следи – кафяви петна. Спорът по делото от фактическа страна касае причината за вредите, причинени на ищеца, изразяващи се във влага и мухъл на тавана в банята, коридора и кухнята – в частите, граничещи с банята, както и началният момент, от който тези вреди са се появили – 2016г. или 2018г. В тази връзка по делото е представят писмени доказателства, приложени по преписка по жалба вх.№94-00413/17.01.2018г. на ищеца, във връзка с некачествени СМР през време на саниране на сградата и преписка по жалба вх.№94-00-4317/19.07.2018г. от ответницата М..

За установяване на спорните по делото факти и обстоятелства са разпитани свидетелите Т. К. К. З. К. В. и Т. Н. К. – посочени от ищеца, първата - негова съпруга; В. П.

Н., Д.Г. М. и И. К. И. – посочени от ответника.

Свидетелката Т. К. – съпруга на ищеца заявява, че ответниците започнали да им причиняват щети през 2016г. По тяхно настояване извикали свидетеля Н. – ВиК специалист да извърши оглед и свидетелят казал, че „понеже е сменено гърнето, трябва да подмажат с каменит около гърнето, за да спре теча“. Ищецът бил посъветван да изтърка със шкурка мухъла, да намажат с препарат и с латекс. През 2017г. отново избил мухъл, но ответникът заявил, че няма да предприеме нищо, т.к. жена му ще ражда. Ищецът и съпругата му правили ремонт, в т.ч. и след санирането, но проблемът не се преустановил и през 2018г. отново се появил теч, в т.ч. и на тавана в коридора. Свидетелката установява, че ответниците извършвали ремонт в жилището от м.януари до м.септември 2020г. При извършване на съвместен оглед в двете жилища от двете страни, ответницата реагирала грубо. Свидетелката забелязала, че в банята на ответниците е поставено килимче над петното, което избило през 2018г.

Свидетелката В. установява, че познава ищеца от дете, близка е със семейството и ги посещава често. През лятото на 2016г. посетила ищеца в дома му и при влизането усетила влага и мухъл. Ищецът й показал банята, в която имало черен теч. Обяснил, че внукът на предходните собственици е правил ремонт на гърнето и затова се получил теча. Страните извикали „В. от ВиК – то“ (св.В. Н. – бел. съдия – докладчик), който се качил горе, видял, че гърнето е наместено и препоръчал да намажат покрай гърнето с нещо, за да спре теча.

Според свидетелката, ищецът прави ремонти всяко лято, за да премахне миризмата, което не се е случило. Свидетелката видяла и вреди по тавана в коридора и кухнята. Според свидетелката „В апартамента над З. живееше Ц., но ти ми каза, че не е тя, а внука й“. свидетелката установява, че от санирането в жилището на ищеца е имало влага.

3

Според свидетеля Т., проблемът е възникнал преди повече от 5 години – в началото – по-лек, за което чул, че „ … са викали човек, който да огледа и да решат проблема“ – св.В.

Н.. Според този свидетел ответниците обитават апартамента от поне 2016г., а от м.януари до края на лятото през 2020г. са направили ремонт на банята. Според свидетеля „обещали са да решат проблема, викали са човек да погледне, разбрало се е, че е от тяхното гърне и след това не са направили нищо общо взето“.

Свидетелят В. Н. заявява, че не си спомня от кога е проблема в апартаментите на страните. Т.к. е ВиК майстор, се е отзовавал на повикванията на ищеца да извършва поправки – на кранчета, на казанчето на гърнето. Свидетелят заявява, че не е бил ангажиран да извършва ремонт на мухъл в апартамента на ищеца и не знае за такива проблеми, не е забелязал състоянието на апартамента, не е давал съвети за извършване на СМР.