Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 785 от 07.02.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10901/2023
Вид
Решение № 785
Подписан
07.02.2025
В сила
07.02.2025
Състав
Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Рафаела Стоилова Матева

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 785 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100510901 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 19.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 11026/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 35 състав, Г. К. К. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 723.78 лв., представляваща стойност на доставена през периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното й изплащане, и Д. К. Б. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 723.78 лв., представляваща стойност на доставена през периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното й изплащане. С решението са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ срещу Г. К. К. /ЕГН **********/ и Д. К. Б. /ЕГН **********/ искове с правно основание чл.86 ЗЗД за присъждането на суми от по 184.12 лв. /за всеки/, представляващи мораторни лихви за периода 15.09.2019 г.- 21.01.2022 г., и на суми от по 0.34 лв., представляващи „лихви върху главницата за мораторна лихва“, като погасени чрез плащане след завеждане на делото. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците Г. К. К. и Д. К. Б. са осъдени да заплатят на ищеца „Топлофикация София” ЕАД суми от по 50 лв. всеки, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от Г. К. К. и Д. К. Б. /ответници по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/ 1 оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач „Бруната“ ООД- гр. София не изразява становище по повод подадената от ответниците въззивна жалба.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната от ответниците част.

По същество решението на СРС е частично неправилно и следва да бъде отменено относно присъдените на „Топлофикация София“ ЕАД главници над сумата 588.43 лв. общо.

В първоинстанционното производство ищецът претендира да му бъдат присъдени общо сумата 1 447.56 лв.- главница /стойност на доставена през периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г. в имот с аб.№ 12352 топлинна енергия/, общо сумата 368.25 лв.- мораторни лихви за периода 15.09.2019 г.- 21.01.2022 г., и общо сумата 0.68 лв.мораторна лихва върху главница за дялово разпределение /такава главница по делото не е претендирана/.

Не е спорно по делото, че на 7.03.2023 г. между ищеца „Топлофикация София” ЕАД и ответницата Г. К. е било сключено споразумение /представено като доказателство- л.72 от делото на СРС/ с предмет: стойността на доставената в процесния имот през периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г. /процесния период/ топлинна енергия и лихви за забава, възлизащи на 2 180.47 лв. общо, от които: 1 447.56 лв.главница /стойност на топлинна енергия за периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г./; 368.91 лв.- лихви за забава върху главницата, дължими за периода 18.09.2020 г.- 21.01.2022 г.;

156.08 лв.- лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на споразумението- 7.03.2023 г.; и 207.90 лв.- съдебни разноски, всички посочени вземания- предмет на първо-инстанционното гр. дело № 11026/ 2022 г. на СРС, 35 състав. Договорено е между страните разсрочено изпълнение на така определеното задължение с погасителен план, според който Г. К. /респ. двамата ответници/ е следвало да заплати на „Топлофикация София” ЕАД в деня на подписване на споразумението сумата 654.14 лв.- авансова вноска, и останалата част от дълга- на 6 равни месечни вноски от по 254.39 лв. всяка, платими до 7- мо число на месеца, начиная от 7.04.2023 г. до 7.09.2023 г. /вкл./.

Споразумението има за предмет претендираните по настоящото дело сумиглавница, лихви за забава и съдебни разноски, и тъй като няма данни, нито доказателства, да е било прекратено или развалено, е произвело посочените в него правни последици.

Според представените от ответниците в първоинстанционното и във въззивното производства доказателства за извършени съобразно цитираното споразумение плащания- 3 бр. фискални бонове, на 7.03.2023 г. /дата на подписване на 2 споразумението/ същите са заплатили на каса сумата 654.14 лв. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, на 5.04.2023 г. са заплатили сумата 260 лв. и на 5.05.2023 г. са заплатили сумата 254.39 лв. Общата заплатена от ответниците в полза на ищеца в хода на делото сума възлиза на 1 168.53 лв.

С постановеното на 19.04.2023 г. решение е прието, че със сумата 654.14 лв.

/заплатена авансова вноска по споразумението от 7.03.2023 г./ са погасени чрез плащане вземанията на ищеца за мораторни лихви- 368.93 лв. общо /вкл. мораторна лихва върху главница за дялово разпределение- 0.68 лв./, разноски за държавна такса от 207.90 лв., и законна лихва в размер на 77.31 лв. общо. Тези изводи не могат да бъдат споделени от настоящия въззивен съд. Тъй като акцесорни вземания на ищеца за сумата 368.93 лв. общо изобщо не са възникнали, същите не биха могли да бъдат предмет на сключеното между страните на 7.03.2023 г. споразумение за разсрочено плащане, нито извършеното от ответниците на 7.03.2023 г. доброволно плащане на сумата на 654.14 лв. /общо/ да бъде зачетено като такова, имащо погасителен ефект именно за посочените мораторни лихви. Това се отнася и до погасяването на част от законната лихва- в размер на 8.19 лв. /горница над сумата 69.12 лв. до 77.31 лв./, посочена в чл.1, ал.2, б.“в“ на цитираното споразумение.

Липсват доказателства по делото, при принадлежаща на ищеца доказателствената тежест, за изпадането на ответниците в забава при плащане на процесните главни задължения, относно които приложими са действащите при ищеца ОУ- 2016 г. Не е доказано отправянето на покана до ответниците- съобразно чл.84, ал.2 ЗЗД, поради неспазване на 45- дневния срок за изготвяне на изравнителна сметка и издаване на обща фактура, считано от изтичане на периода, за който се начислява топлинната енергия, и неприложимост на релевантните клаузи на Общите условия от 2016 г. /чл.32, чл.33 ОУ/. Исковете по чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата 368.93 лв. общо- мораторни лихви /включая сумата 0.68 лв.- лихва за забава при плащането на такса за дялово разпределение, каквато главница по делото изобщо не е претендирана/, или по 184.46 лв. за всеки от двамата ответници, подлежат на отхвърляне като неоснователни, поради което и зачетеното от СРС погасяване чрез плащане на тези вземания, довело до отхвърляне на исковете по чл.86 ЗЗД, е неправилно.

Следва да се приеме, според настоящия въззивен съд, че със сумата 654.14 лв., заплатена от ответниците на 7.03.2023 г., са погасени вземането на ищеца за разноскиот 207.90 лв. /което не е лихвоносно/, част от вземането за законна лихва- до размер на сумата 47.15 лв., и част от главницата- в размер на остатъка от 399.09 лв. С останалите две плащания на сумите 260 лв. и 254.39 лв., или общо 514.39 лв. /за които са представени фискални бонове във въззивното производство/ са погасени част от законната лихва върху главницата- в размер на 54.35 лв. /вземане по чл.1, ал.2, б.“в“ на цитираното споразумение/, и част от главницата в размер на 460.04 лв. При това положение непогасени към настоящия момент са вземанията на ищеца за главница- в общ размер на 588.43 лв. /1 447.56 – (399.09 + 460.04) = 588.43 лв./, или по 294.22 лв., дължими от всеки от двамата ответници, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 2.03.2022 г., до 7.03.2023 г. /дата на сключеното между страните споразумение/, възлизаща на сумата 51.45 лв. общо, или по 25.73 лв. за всеки от двамата ответници.

При горните съображения предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г.

К. и Д. Б. искове по чл.79, ал.1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени за сумата 859.13 лв. общо /или по 429.57 лв. за всеки от ответниците/, ведно със законната лихва от 2.03.2022 г. /дата на подаване на исковата молба/ до 7.03.2023 г. /дата на сключеното между страните споразумение/, поради погасяване на вземанията чрез извършени в хода на делото плащания, а за горницата до пълния предявен размер от 1447.56 лв. или 3 за сумата 588.43 лв. общо /по 294.22 лв. за всеки от ответниците/, ведно със законната лихва от 2.03.2022 г. до 7.03.2023 г., исковете следва да бъдат уважени, доколкото липсват доказателства ответниците да са изпълнили останалата част от сключеното на 7.03.2023 г. споразумение.

Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която Г. К. и Д. Б. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД суми от по 429.56 лв. всеки /или общо 859.12 лв./, представляващи горница над сумата 294.22 лв. до присъдените с решението по 723.78 лв. за всеки /общо 1 447.56 лв./, ведно със законната лихва от 2.03.2022 г. до 7.03.2023 г., и исковете за присъждане на тези суми да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане. На отмяна подлежи решението и в частта, в която всеки от двамата ответници е осъден да заплати на ищеца разноски по чл.78, ал.1 ГПК над сумата 16.20 лв. В останалата обжалвана част, в която Г. К. и Д. Б. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД суми от по 294.22 лв. всеки /или общо 588.44 лв./- главница, ведно със законната лихва от 2.03.2022 г. до 7.03.2023 г., възлизаща на 25.73 лв. /за всеки/, решението е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено. В частта относно присъдените на ищеца разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 16.20 лв. решението също следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи да заплати на въззивниците суми от по 29.68 лв. на всеки- разноски за платени за въззивното производство държавни такси, съразмерно на уважената част от жалбата. На основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивниците дължат да заплатят на въззиваемата страна суми от по 20.32 лв. всеки- разноски, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение от 19.04.2023 г., постановено по гр. дело № 11026/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 35 състав, в следните части:

- в частта, в която Г. К. К. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 429.57 лв.- горница над сумата 294.22 лв. до присъдените от СРС 723.78 лв.главница, представляваща стойност на доставена през периода м.05.2018 г.- м.04. 2020 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 7.03.2023 г. до окончателното й изплащане;

- в частта, в която Д. К. Б. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 429.57 лв.- горница над сумата 294.22 лв. до присъдените от СРС 723.78 лв.главница, представляваща стойност на доставена през периода м.05.2018 г.- м.04. 2020 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 7.03.2023 г. до окончателното й изплащане;