Решение № 170 от 09.02.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Пазарджик, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря С.М. като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220100622 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Р. И. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, бул.“К.М.Л., чрез адв.Т. В., АК - Пазарджик, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“Ц.Ш. против „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец, бул.“Витоша“ №15, ет. мецанин, представлявано от И.Г.Д.-М., в която ищцата, чрез пълномощника си твърди, че на 28.06.2011г. по молба на „БАНКА ДСК” ЕАД е образувано срещу нея и други лица изп. д. №852/2011г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, peг.№828, район на действие ОСПловдив, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №2151/2011г. по описа на PC-Пазарджик срещу другите лица и нея за сумата от 17 800.80 лв. - главница, 2926.25 лв. - лихва за периода от 19.11.2010г. до 18.05.2011г., законна лихва за периода от 18.05.2011г. до изплащане на вземането, 815 лв. разноски, от които 415 лв. - държавна такса и 400 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че първоначално изп. д. №852/2011г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, peг. №828, район на действие ОС-Пловдив, е с взискател „БАНКА ДСК” ЕАД. На 19.09.2012г. е конституиран нов взискател, а именно 1

„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 201058040, впоследствие с правоприемник „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 202317122.

Твърди, че на 28.03.2022г. депозирала молба по изп. д. №852/2011г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, peг. №828, район на действие ОС-Пловдив с искане за прекратяване на същото на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК.

На 01.04.2022г., с постановление на ЧСИ Драгомира Митрова, peг.

№828, район на действие ОС-Пловдив изп.д. №852/2011г. било прекратено само в частта за нея.

Твърди, че в хода на изпълнителното дело направила следните разноски - 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по изп. д. №852/2011г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, peг. №828, район на действие ОС-Пловдив.

Предвид, че не е получила обезщетение за причинените й имуществени вреди, на 25.09.2022г. депозирала в Софийски районен съд Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на така подаденото заявление било образувано ч. гр. д. №39939/2022г. по описа на Софийски районен съд и издадена Заповед за изпълнение за сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - направени разноски по изп. д. №852/2011г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Твърди, че предвид горното, за длъжника по прекратеното изпълнително дело, съществува единствено възможността да предяви претенцията си за възстановяване на направените в производството разноски по общия исков ред.

Така счита, че следва да бъде възстановена процесната сума, представляваща обезщетение за имуществени вреди - направени разноски в производството по изп. д. №852/2011г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, peг. №828, район на действие ОС-Пловдив. Твърди, че е налице и причинна връзка, предвид че разноските са направени именно по производство, образувано по инициатива на ответното дружество, което впоследствие е прекратено.

Предвид гореизложеното, за ищцата възникнал правният интерес от образуване на гражданско дело, с оглед защита на правата и законните й 2 интереси.

Моли съда да приеме за установено, че „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД й дължи сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди - направени разноски по изп. д.

№852/2011г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, peг. №828, район на действие ОС-Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Моли да бъде осъдено ответното дружество да й залати направените по делото разноски.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му, с който е взето становище, че са налице абсолютните процесуални предпоставки, поради което така заведеният е процесуално допустим.

Моли същият да бъде оставен без уважение.

Твърди, че отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия.

Сочи, че в този смисъл са Постановление №7 от 30.12.1959г. и Постановление №7 от 29.12.1958г. и двете на Пленума на ВС. Фактическият състав по чл.49 ЗЗД включва следните предпоставки: 1. вреди, причинени противоправно на пострадалия; 2. вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил някаква работа; 3. вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника; 4. прекият причинител да има вина за причинените вреди.

Сочи, че в Решение №189/20.04.2014г. по гр.д. №5193/2013г. на ВКС, IV г.о. е прието, че предявяването на иск или извършването на каквото и да е друго съдопроизводствено действие поначало е правомерно. Противоправна е злоупотребата с право, когато производството е заведено недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави.

Твърди, че в конкретния случай, изпълнителното производство по изпълнително дело №852/2011г. по описа на кантората на ЧСИ Драгомира Митрова с рег. №828 е образувано правомерно и законосъобразно, тъй като първоначалният взискател при завеждането му е разполагал с изпълнително 3 основание - заповед за изпълнение въз основа на документ, с която му е присъдено вземане, разполагал е и с изпълнителен лист за това вземане.

Съответно към датата на образуване на изпълнителното дело, изпълняемото право е съществувало, респ. вземането не е било погасено чрез плащане преди датата на образуване на изпълнителното производство.

Сочи, че изпълнително дело №852/2011г. по описа на кантората на служебния архив на ЧСИ Драгомира Митрова с рег. №828 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, е образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД /сега АД/ в качеството на кредитор/взискател, срещу длъжниците А.М.П., И.Г.А. и Р. И.

К. /ищец в настоящото производство/, на дата 28.06.2011г. През същата година са предприемани изпълнителни действия по отношение на длъжниците А.П. и И.А.. И понеже избраният от взискателя изпълнителен способ по отношение на И.А. - запор върху получаваното от последния трудово възнаграждение, се оказал успешно реализиран (започнали да постъпват суми от така наложения запор), то до 2020г. висящността на изпълнителното дело е била поддържана от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, в качеството им на взискател. Посочва, че с разпореждане от дата 09.03.2023г. на председателя на Върховен касационен съд, е образувано Тълкувателно дело №2 по описа за 2023г. на ОСГТК на ВКС, за приемане на тълкувателно решение по въпроси, един от които ще има решаващо значение за настоящия казус, а именно: „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?“.

Сочи, че от отговора на поставения въпрос би могла да се направи преценка дали съдебният изпълнител законосъобразно е прекратил частично изпълнителното производство спрямо длъжника Р. К. - ищец в настоящото производство.

Твърди, че законосъобразно цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД се е конституирал по горе цитираното изпълнително дело, на основание 4

Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 25.04.2012г., сключен между тях и „Банка ДСК“ ЕАД /сега АД/ като цедент, тъй като към момента на подаване на молбата им за конституиране през 2012г., изпълнителното производство по изпълнително дело №852/2011г. по описа на ЧСИ Д. Митрова е било висящо.

Ето защо счита, че образуването на изпълнителното дело не съставлява противоправно поведение на кредитора, съответно изпълнителният процес не е иницииран без основание. Твърди, че противоправност при образуване на изпълнителното дело ще е налице, когато кредиторът е недобросъвестен и злоупотребява с правото си на принудително изпълнение, когато е предприел такова изпълнение, въпреки, че са му известни възраженията на длъжника. В случая такова поведение от страна на дружеството не е налице, нито към момента на конституирането им като взискател по изпълнително дело №852/2011г. по описа на ЧСИ Д. Митрова, нито на по-късен етап от развитието на същото.

Сочи, че отговорността по чл.49 ЗЗД настъпва след като натовареното лице, при или по повод изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. Това означава, че за възникване на тази отговорност са необходими следните кумулативни предпоставки: вреди, причинени на пострадалия пряко и непосредствено от виновно и противоправно деяние на лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил някаква работа, при или по повод която те са причинени. Поради това ВКС приема в практиката си, че при такъв иск за ангажиране на гаранционнообезпечителната отговорност на възложителя на работа на прекия причинител на вредите (делинквента), следва да се изследва дали е налице целият фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, включително и наличието на изискваната от чл.51 ал.1 ЗЗД пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно деяние на последния, и процесните вреди (Решение №378/15.01.2016г. по гр.д. №1629/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о.).

От това следва, че отговорността по чл.49 ЗЗД за възложителя на работата не възниква, ако липсва който и да е от елементите на този състав по чл.45, във връзка с чл.49 ЗЗД, защото същите са кумулативни. Поради това липсата на който и да е от тях е достатъчна за отхвърляне на предявения на това основание иск за обезвреда. Счита, че настоящият случай е такъв.

Злоупотреба с право е налице само когато правото се упражнява 5 превратно/недобросъвестно - с цел да бъдат увредени права или законни интереси на други лица (чл.57 ал.2 КРБ), или в противоречие с интересите на обществото (чл.8 ал.2 ЗЗД). Иначе упражняването на материално/процесуално право/вземане, независимо от неговия размер, е поначало правомерно, защото се упражнява добросъвестно - със съзнанието, че съществува. Поради това няма злоупотреба с процесуално право, когато например се подава молба за образуване на изпълнително дело, включително и за конституиране, щом подателят им има съзнанието, че съществува заявеното с тях право срещу длъжника. Без значение е дали това в действителност е така. Само несъмнено доказаното недобросъвестно упражняване на процесуални права е укоримо, но не и добросъвестното такова, което е налице когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че съществува. Поради това няма злоупотреба с право когато страната/пълномощникът й подадат молби за защита със съзнанието, че съществува заявеното с тях материално/процесуално право.

Без значение е дали предприетата защита е адекватна, дали това право действително съществува или не, неговият размер, евентуално тяхната грешка при преценката му дали е извинителна или не, дали са положили дължимата грижа и прочие (така Решение №257/14.07.2011г. по гр.д.

№1149/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и Решение №758/11.02.2011г. по гр.д.

№1243/2009г. на ВКС, ГК, IV, г.о.).

По-нататък съставът на деликтната отговорност, включително тази на възложителя по чл.49 ЗЗД изисква да е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от противоправното поведение. Следователно, при изясняване на въпроса за причинно-следствената връзка следва да се изследва връзката между деянието и настъпилата вреда. Това е необходимо, за да се отговори на въпроса, е ли деянието причина за възникналата вреда или не. Изискването към причинната връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни и съществени връзки на необходимост. Вредата следва закономерно да произтича от деянието, а да не бъде негово случайно следствие. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без конкретното поведение претендираните вреди не биха настъпили. В настоящия случай ангажирането на процесуален представител 6