Решение № 108 от 16.05.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Враца, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500092 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 18596/29.12.2022 г. на "Групама Застраховане" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изп.директор С. Б., чрез юрисконсулт Д. Д., против Решение № 720/02.12.2022 г. по гр.д.№ 2113/2022 г. на Районен съд-Враца, с което въззивникът е осъден да заплати на К. В. Г., ЕГН **********, с адрес:

***, следните суми: на основание чл. 435 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 2 и ал.

5 КЗ сумата от 5 000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение в размер на застрахователната сума по застрахователна полица № 8501292020146416 по застраховка „Любим дом“ с клауза „Обща гражданска отговорност“, за платено от ищеца на увреденото лице обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 05.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 283,33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.12.2021 г. до 05.07.2022 г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 850 лева - разноски по делото.

В жалбата се поддържа, че при постановяване на обжалваното решение районният съд неправилно е приложил материалния закон, неправилно е преценил събраните доказателства и е допуснал процесуални нарушения.

Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не се е съобразил с мотивите на решенията, постановени по гр.д.№ 1458/2021 г. по описа на РС1 Враца и в.гр.д.№ 392/2021 г. по описа на ОС-Враца, в които е посочено, че още през м.03.2018 г. е установен проблем с комина, но въпреки това ищецът по настоящето дело е продължил да го използва без да го поддържа и почти 3 години след установяване на този проблем и е възникнал пожар в резултат на продължително влияние на температура, газове, изпарения, влага, отлагания (вкл.опушване, сажди, прах и др.подобни), като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.223, ал.2 ГПК.

Въззивникът прави оплаквания, че районният съд не е разгледал основното му правоизключващо възражение, свързано с изключения риск съгласно Глава 2, Раздел ІV, чл.9.3 от приложимите към застраховката ОУ, а вместо това е обсъдил защо намира тази клауза за неравноправна, като при това е изброил всички посочени в нея основания за отказ, голяма част от които изобщо не са въведени в производството от застрахователя. Навежда доводи, че нормалната житейска логика, както и множеството възможни ситуации и събития не позволяват изрично и поименно изброяване на всички възможни събития, които могат да настъпят, нито да бъде определено конкретно какъв времеви период се разбира под "продължително влияние".

Счита, че съдът неправилно е приел тази клауза за неравноправна, тъй като давала право на търговеца да се освободи от договора по своя преценка.

Изтъква, че в случая е установено от заключението на пожаротехническа експертиза, че възникналият пожар в комина е вследствие на натрупани сажди, запалването на същите и недобрата поддръжка на комина, т.е. събитието е възникнало в резултат на продължително влияние на температура, газове, изпарения, влага, отлагания (вкл.опушване, сажди, прах и др.подобни), при което отказът на застрахователя не е по негова преценка, а е основан на експертизата и съдебните решения.

В жалбата се развиват съображения, че застрахователят не може да избегне плащане, подвеждайки събитието под множество възможности, както е приел съда, тъй като е очевидно, че в случая не са въвеждани основания като наводнение, свличане, слягане, гниене и т.н., поради което не може да се приеме, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП и нищожна на основание чл.146 от същия закон.

Развиват се съображения, че посочената разпоредба на ОУ не е нищожна и на основание чл.408, ал.1, т.4 КЗ, тъй като тази разпоредба не е приложима към настоящия правен спор.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените искове, както и да бъдат присъдени деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1796/08.02.2023 г. от К. В. Г., чрез пълномощника му адв. К. Т., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззиваемият счита, че районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Намира, че съдът правилно и в съответствие с практиката на ВКС е приел, че клаузата от ОУ, на която се позовава ответникът, е неравноправна, тъй като обстоятелствата, които са от значение за покритите рискове, са формулирани твърде общо. Посочва, че формулировката "влияние на температура, газове, изпарения, влага, отлагания (вкл.опушване, сажди, прах и др.подобни), течове, сухо гниене, 2 слягане (вкл. на сгради и конструкции), свличане, вибрации вследствие на строителна дейност, наводнения" може да бъде приложена към много и твърде разнообразни и разнородни причини за настъпване на щети, а "продължително влияние" е неясен и твърде общ критерий. Счита, че тази спорна клауза позволява на застрахователя да се позове на изключен застрахователен риск по своя преценка при щети, настъпили по всякакви причини, и по този начин да избегне плащане на застрахователно обезщетение. Намира за правилен изводът на районния съд, че това обуславя неравноправния характер на клаузата и с оглед на това, че същата не е индивидуално уговорена, същата е нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както ида му бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на К. В. Г., чрез адв. К. Т., с която са предявени следните обективно съединени осъдителни искове против „Групама Застраховане“ ЕАД:

1/ Иск за сумат а 5 000 лева - главница, представляваща платено от ищеца на увреденото лице обезщетение за претърпени имуществени вреди, в това число присъдени лихва и разноски, до размера на застрахователната сума по застрахователна полица № 8501292020146416 по застраховка „Любим дом“ с клауза „Обща гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 05.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;

2/ Иск за сумата 283,33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.12.2021 г. до 05.07.2022 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен застрахователен договор „Любим дом“ по застрахователна полица № 8501292020146416 за собствения на ищеца недвижим имот: апартамент, находящ се в ***, със срок на действие от 14.11.2020 г. до 13.11.2021 г. Сочи, че освен покритите рискове пожар и природни бедствия е уговорена и обща гражданска отговорност към трети лица за щети, причинени от застрахованото имущество в резултат на покрит по застрахователния договор риск с лимит от 5 000 лева. Посочва се, че ищецът е платил цялата застрахователна премия при сключване на договора.

Твърди се също, че на 18.01.2021 г. вследствие на употреба на печка на твърдо гориво в жилището на ищеца е възникнал пожар като се е запалило коминното тяло. Вследствие пожара в ап. 31, собственост на Л. Т. Т., са били нанесени имуществени вреди. Посочва се, че с Решение №

260400/06.07.25021 г., постановено по гр. д. № 1458/2021 г. по описа на РС – Враца, ищецът К. Г. и неговата съпруга Н. Г. са били осъдени да заплатят на Л. Т. сумата от 3 688 лева, представляваща стойността на причинените в 3 жилището й имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2021 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 899,94 лева – съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че „Групама Застраховане“ ЕАД е било конституирано като трето лице – помагач на ответниците по делото.

Сочи се също, че решението е било потвърдено с Решение № 107/09.11.2021 г. по в. гр. д. № 392/2021 г. по описа на ОС – гр.Враца, с което ищецът К. Г. и неговата съпруга Н. Г. с а били осъдени да заплатят на Л. Т. разноските за въззивното производство в размер на 450 лева.

Ищецът твърди, че е заплатил на Л. Т. сумата от общо 5 348,38 лева, представляваща сбор от главницата в размер на 3 688 лева, законна лихва за забава върху тази сума в размер на 310,48 лева, начислена за периода от 18.01.2021 г. до 16.11.2021 г., сумата от 899,94 лева – разноски за първоинстанционното производство и сумата от 450 лева – разноски за въззивната инстанция. Сочи, че е поискал от ответното дружество възстановяване на платената сума и с писмо изх. № 20-03-2411/16.12.2021 г. ответното застрахователно дружество му е отказало с мотиви, че механизмът на настъпване на пожара попада в изключените рискове съгласно глава 2, раздел IV, т. 9.3. Ищецът счита, че не е налице посочената хипотеза. Оспорва като нищожна клаузата по глава 2, раздел IV, т. 9.3 поради противоречието й с императивната норма на чл. 408, ал. 1, т. 4 КЗ и като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Счита, че след като е удовлетворил увреденото лице за него като застрахован възниква правото да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума, поради което за него се явява правен интерес от предявяването на осъдителни искове за посочените суми. Претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника „Групама Застраховане“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д. Д., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че между страните е бил сключен договор за застраховка „Любим дом“, в който е уговорен и покрит риск „Обща гражданска отговорност“ с лимит 5 000 лева. Оспорва причинно – следствената връзка между настъпилото събитие и претендираните вреди, както и размерът на иска, като счита, че платеното от ищеца обезщетение в размер на 3688 лева е завишено и не отговаря на действително претърпените вреди. Счита, че е налице изключен риск по глава 2, раздел IV, т. 9.3 от Общите условия, като пожарът е възникнал в резултат на използване на комина, неговата неправилна поддръжка и експлоатация. Оспорва твърденията на ищеца, че клаузата по глава 2, раздел IV, т. 9.3 от ОУ е нищожна и неравноправна. Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и са приложени гр.д.№ 1458/2021 г. по описа на РС-Враца и гр.д.№ 392/2021 г. по описа на ОС-Враца.

След като обсъди доказателствата, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че в периода от 14.11.2020 г. до 13.11.2021 г. между страните е съществувало застрахователно правоотношение , произтичащо от валидно сключен договор за имуществена застраховка „Любим дом“ по Застрахователна полица № 8501292020146416. Това 4 обстоятелство се потвърждава и от приложеното като доказателство заверено копие от полицата.

Безспорно е и това, че обект на застраховката е недвижимо имущество, собственост на застраховащия К. В. Г., а именно - апартамент, находящ се в ***. От приложената застрахователна полица е видно, че в покритите рискове се включва и „Обща гражданска отговорност“ с лимит 5 000 лева .

По делото са приложени Общи условия за застраховка „Любим дом“ за застраховане на жилища, обзавеждане, обща гражданска отговорност, злополука за членовете на домакинството и отмяна на пътуване.