Решение № 23 от 03.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. София, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110163224 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Минолби“ ЕООД с ЕИК:

201995159, доуточнена с молба вх. № 76608/05.03.2025 г, против „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: 131468980, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1,17 лева с ДДС /или 0.98 лева без ДДС/ - главница, представляваща заплатени без основание от ищцовото дружество в полза на „А1 България“ ЕАД суми за едностранно начислени от ответника такси за услуги за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., които не са предоставени и не са ползвани от ищеца по кредитно известие № 652959395 към фактура № 0442405084 за мобилен номер ***. С поредна допълнителна молба с вх. № 275726/15.08.2025 г. ищецът е заявил и искане за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане – 25.10.2024 г.. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че между „А1 България“ ЕАД, като мобилен оператор и „Минолби“ ЕООД, като потребител на електронни мобилни съобщителни услуги, е сключен договор № 503554975 и Приложение № 1 към него от 03.12.2021 г., по силата на които ответникът се е задължил да предоставя мобилни услуги, телефонни номера, телевизия, интернет пакети срещу задължението на ищеца да заплаща месечни абонаментни такси в уговорен между страните размер. Посочва, че с фактура № 0442405084 за период на фактуриране 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. „А1 България“ ЕАД е фактурирал месечни абонаментни такси и услуги за мобилна услуга № 0888544415 в 1 размер на 11,94 лв. без ДДС . Ищцовото дружество твърди, че е заплатило на ответника изцяло начислената сума по фактурата.

Посочва, че след направено справка е установило, че във фактурата са начислени такси общо в размер с 0,98 лв. без ДДС, надвишаващи дължимата по договор сума, поради което със заплащането на сумите по процесната фактура ответникът се е обогатил неоснователно. Твърди, че извънсъдебно е оспорвал пред „акаунт-мениджъра“ на „А1 България“ ЕАД дължимостта на процесната такса, начислена без правно основание, но заплатил същата, тъй като неплащане на сумите по фактурата това би довело до прекратяване на достъпа до мрежата на съответния мобилен оператор. Посочва също така, че за начислените допълнителни такси е подал жалба в прокуратурата, но наблюдаващият прокурор е отказал образуване на досъдебно производство с твърдението, че се касае за гражданскоправни облигационни отношения.

Твърди се, че в рамките на досъдебното производство, ищцовото дружество е представило за първи път кредитно известие № 652959395 по процесната фактура № 0442405084, с което признава, че е надвзел сумата от 0,98 лв. без ДДС или 1,17 лв. с включен ДДС, която подлежи на връщане на „Минолби“ ЕООД, но и до настоящия момент посочената сума не е възстановена на ищеца. Моли, в случай, че ответникът заяви, че е върнал сумата по кредитното известие на ищеца да посочи по какъв начин е станало това – по банков път или в брой, а също така да представи доказателства за твърденията си.

С оглед всичко изложено ищецът счита, че ответникът е получил процесната сума от 1,17 лева с ДДС без основание, поради което моли ответникът да бъде осъден да му я върне в настоящото производство.

Претендира разноски.

С исковата молба са представени следните писмени доказателства:

Приложение № 1 към договор № 503554975 – условия за ползване на електронни съобщителни услуги от 03.12.2021 г., както и извадка от фактура № 0442405084.

Към допълнителна молба с вх. № 275726/15.08.2025 г. са представени следните писмени доказателства: писмо от директора на ОДМВР Бургас, справка кредитни известия, кредитно известие № 0653646044/25.01.2023 г. към фактура

№ 0 4 4 5 0 8 2 4 0 8 , удостоверение изх.

№

020192500109487/13.01.2025 г. за декларирани данни, издадено то ТП на НАП – Бургас; молба потвърждение.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото „А1 България“ ЕАД, е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Признава, че между страните е сключен договор № 503554975 и Приложение № 1 от 03.12.2021 г., както и че по фактура № 0442405084 е начислена сума в размер на 1,17 лв. с ДДС, която е заплатена.

Възразява срещу твърденията на ответника, че заплатената сума по посочената фактура е недължима. Посочва, че в процесната фактура № 0442405084 е отчетено предоговаряне на тарифния план по услугите за мобилен номер ***, поради което начислените суми за мобилни 2 услуги са правилно начислени, съобразно тарифния план на услугата.

Оспорва, че именно ищецът е заплатил сумата по процесната фактура, в това число и процесната сума. Посочва, че договорът за предоставяне на мобилни услуги е сключен за предоставянето на 2161 услуги, предмет на договора, а ищецът е с персонал по-малко от 10 души, а също така от извадка на досието на „Минолби“ в Търговския регистър се установява, че управителят на ищцовото дружество, считано от 2019 г. е декларирал, че ищецът не осъществява дейност, което означава, че услугите са ползвани от лица, които не са служители и не са свързани с ищцовото дружество. Поради това и доколкото сумата по процесната фактура е заплатена в брой на каса на дружеството, ответникът твърди, че сумата е заплатена от лице, различно от ищцовото дружество, предвид което и ищецът няма право да получи процесните суми.

Въз основа на горепосоченото поддържа, че по процесната фактура няма начислени без основание суми, поради което моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и да присъди на ответника разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Като приложения към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства: приложения № 1 и № 2 към договор № 503554975, фактура № 0442405084, извлечение от ТРРЮЛНЦ и декларация за липса на дейност.

От ответника е постъпила уточнителна молба с вх. № 277454/19.08.2025 г., в която сочи, че до 20.12.2021 г. за процесната мобилна услуга номер *** се е прилагал план „М клас М“ с промоционална такса от 5.60 лева с ДДС месечно, при допълнителен пакет за трафик на данни на стойност 1 лев с ДДС и допълнителен пакет за 5 GB мобилен интернет на максимална скорост от 3.50 лева с ДДС.

След 20.12.2021 г. се прилага план „М клас S“ с промоционална такса от 6.51 лева с ДДС месечно и допълнителен пакет за 5 GB мобилен интернет на максимална скорост от 4 лева с ДДС. Към молбата са представени приложение от 14.10.2019 г., приложение от 03.12.2021 г. и предходната фактура под № 0440575681 за периода от 28.10.2021 г. до 27.11.2021 г.

В съдебно заседание, проведено на 25.11.2025 г. ищецът не се явява, представител не изпраща. Изразява писмено становище за уважаване на иска.

Претендира разноски от 50 лева за държавна такса и 150 лева за адвокатски хонорар съгласно ДПЗС.

Ответникът редовно призован, изпраща представител – юрисконсулт.

Последният прави изявление, че ответното дружество оспорва плащането на фактурата да е направено от ищеца. Иска отхвърляне на исковете. Представя писмени бележки.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства 3

/договор за мобилни услуги, приложение към него и фактура/ се установява, че помежду им е сключен договор № 503554975.

Видно от представената в цялост фактура № 0442405084/10.01.2022 г. с приложение към нея /л. 31 до л. 38 от делото/ същата е от 7 страници и на обща стойност 80.11 лева. Същата е с период на фактуриране 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. Предмет на настоящото дело е само един сигмент от фактурата, а именно този касаещ мобилен номер ***. Съгласно фактурата са начислени: 5.33 лева – месечна такса А1 М клас S за периода 28.12.2021 г. до 27.01.2022 г. / с вкл. отстъпка от 3.67 лева/; 1.42 лева - месечна такса А1 М клас S частична за периода 20.12.2021 г. до 27.12.2021 г. / с вкл. отстъпка от 0.98 лева/; върната сума за такси от предходни фактури – на стойност „- 2.43 лева“ за периода 20.12.2021 г. до 27.12.2021 г. за три броя такси; 2.67 лева – пакет мобилен интернет на максимална скорост 5 GB за периода 20.12.2021 г. до 27.12.2021 г.; 3 лева – пакет мобилен интернет на максимална скорост 5 GB за периода 28.12.2021 г. до 27.01.2022 г. / с включена отстъпка от 7 лева/ , 0.32 лева – плюс 1000 МВ интернет за периода от 20.12.2021 г. до 27.12.2021 г. / с включена отстъпка от 0.21 лева/; 1.18 лева – плюс 1000 МВ интернет за периода от 28.12.2021 г. до 27.01.2022 г. / с включена отстъпка от 0.82 лева/ и 0.45 лева – такса за MMS – като посочените суми са без ДДС и сумарно дават стойност от 11.94 лева без ДДС.

По делото от ищеца е представено кредитно известие, които не е относимо към процесната фактура / касае услуги в роуминг и друга фактура/.

Ответното дружество също не представя кредитно известие № 652959395.

Данни за известието се съдържат на л. 63 от делото /гръб/ – където е отбелязано, че е на стойнст 0.61 лева без ДДС.

На последно място по делото се установява, че между страните по процесния договор № 503554975 са подписани две групи приложения под № 1 и № 2 – с дати 14.10.2019 г. и 03.12.2021 г. Съгласно приложение № 1 от 03.12.2021 г. месечната такса възлиза на 9 лева / или 6.51 лева с отстъпката/, а таксата за 5 G B интернет е 10 лева /или 4 лева с отстъпката/; съгласно приложение № 1 и № 2 от 14.10.2019 г. таксата за 5 GB интернет е 10 лева / или 3.50 лева с отстъпката/.

По делото е приложена и фактура № 0440575681, относима към предходния отчетен период – 28.10.2021 г. до 27.11.2021 г. В същата за мобилен номер *** са начислени общо 9.10 лева без ДДС, формирани от три такси, относими именно към периода 28.10.2021 г. до 27.11.2021 г. – 13 лева – месечна такса за план А1 М клас М или 5.20 лева с отстъпката; 10 лева – такса за мобилен интернет от 5 GB или 3.50 лева с отстъпката и 1 лев за 1000 МВ интернет или 0.40 лева с отстъпката.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е платил на „А1 България“ ЕАД на посочена сума от 1.17 с ДДС или 0.98 лева без ДДС по процесната фактура № 0442405084/10.01.2022 г.

4

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже основанието за получаване и задържане на процесната сума (в това число следва при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на договорни отношения между страните, респективно – на анекс за изменение на договора, условията по договора, размера на таксите и предоставяне на договорените услуги от страна на ответника на ищеца).

В случая по делото липсва спор, че сумата по ф а к т у р а № 0442405084/10.01.2022 г. е платена изцяло и в срок като е платена вкл. частта от нея, представляваща процесната сума от 1.17 лева с ДДС.

На следващо място съдът намира, че следва да обсъди първо основното възражение на ответника, че макар по фактурата да има плащане, същото не било извършено от ищеца.

По този въпрос съдът установи поне две постановени от въззивната инстанция решения по сходни дела между същите страни, но в коренно противоположен смисъл /които решения ответникът е цитирал и в писмените си бележки, макар да е посочил, че ползват неговата защитна теза/.

Така в Решение № 6070/09.10.2025 г. по в.гр.д. № 6409/2025 г. на СГС се приема, че ищецът не е доказал, че именно той е платил процесната сума, съответно не е уставил имуществено разместване. Поради това и претенцията на „Минолби“ ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД е приета за неоснователна.

В Решение № 3711/13.06.2025 г. по в.гр.д. № 4952/2025 г. на СГС обаче е прието напълно обратното, а именно, че се установява наличие на плащане на сумата – като било значение кой фактически е платил същата – доколкото законът допуска плащане на чужд дълг. От своя страна как ще бъдат уредени отношенията между действителния длъжник и лицето, платило чуждия дълг е въпрос на техни вътрешни отношения. Това не засяга нито кредитора, нито евентуално неоснователно обогатяване на същия.

Разпечатката съдържа 49 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5b78067-5fea-4148-89ae-59b177f5b75b