Решение № 1289 от 20.03.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14235/2025
- Вид
- Решение № 1289
- Подписан
- 20.03.2026
- Състав
- Веселин Пламенов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1289 гр. Пловдив, 20.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330114235 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. С. В., ЕГН ********** против „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК за признаване за нищожна на клаузата по чл. 1, ал. 3 от сключен между страните договор за паричен заем № *******/24.10.2024 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 943,50 лева.
Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ******* от 24.10.2024 г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата заем в размер на 1600,00 лв. при фиксиран лихвен процент в размер на 40,32 % и годишен процент на разходите – 50,04 %. Твърди, че е усвоила изцяло заемния ресурс, но не е изплатила сумата от 943,50 лева, уговорена в чл. 1, ал. 3 от договора, представляваща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, тъй като същата била недължима.
Счита, че посочената такса заобикаля закона и накърнява правата на заемополучателя.
Ищцата счита, че при избора си на услуга е била поставена в неблагоприятна позиция спрямо кредитора, като липсвало еквивалентност между таксата и предоставената услуга от страна на заемодателя. Твърди, че в нарушение на чл. 144, т. 9 ЗЗП не е била запозната с размера на предвидената такса преди сключването на договора. Сочи, че клаузата не е индивидуално уговорена и има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП.
Според ищцата този вид такса представлява скрит разход по договора за кредит, като нейното наличие в договор води до заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че поради невключването на таксата за експресно разглеждане в ГПР, последният не съответства на действително прилагания между страните, тъй като реално прилаганият лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък. Твърди, че посоченият в договора размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и 1 ал. 2, т. 1 ЗЗП. Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР, водила до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Неизпълнено било и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора да бъде посочен лихвеният процент по кредита, тъй като потребителят бил заблуден относно действителния му размер. Посочените пороци водели до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК, а според чл. 23 ЗПК в този случай потребителят дължал само чистата стойност на кредита. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск.
Относно твърденията за неравноправност на клаузите от договора, посочва, че направените възражения са бланкетни. Договорът бил сключен по предложение, направено от ищцата, поради което последната имала възможност да влияе върху съдържанието на клаузите. Същата се запознала с преддоговорната информация, попълнила въпросници за кандидатстване на кредити, въз основа на които били и договорените клаузи. Поддържа, че договорът не е сключен при първоначално възприети ОУ, а при индивидуални уговорки между страните. На следващо място, оспорва твърденията на ищцата, че с таксата експресно разглеждане се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото услугата била допълнителна, а клиентът доброволно избирал дали да се възползва от нея, поради което стойността на таксата не следвало да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора.
Излага съображения, че предвид доброволния характер на посочената услуга, както и ясно посочената цена, при наличие на свободно формирана воля от потребителя за ползване на услугата, не е налице противоречие на добрите нрави. Оспорва да е налице нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа, че съдържанието на договора отговаря на изискванията на ЗПК. Предвид изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски. Възразява против присъждането на такива на насрещната страна. Евентуално, възразява против техния размер.
Съдът е обявил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между страните е подписан договор за паричен заем № ******* от 24.10.2024 г., по който ищцата е усвоила сумата от 1600 лева, при уговорена „такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“ в размер на 943,50 лева Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
След като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите (без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране), нито за обслужване по кредита. Освен това изискваните от ответника такси по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора представляват пряк разход по кредита и следва да бъдат включени при формирането на годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид изложеното, необходимо е в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В случая в договора е посочено, че ГПР е 50,04 %, но от съдържанието му не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се 2 формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Следователно, клаузата по чл. 1, ал. 3 от сключени я между страните договор за паричен заем № *******/24.10.2024 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 943,50 лева е нищожна.
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на общо 25,56 евро ДТ.
Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на минимума от 204,52 евро, които следва да се присъдят лично на пълномощника адв. С. Н..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения между С. С. В. с ЕГН ********** и „Вива Кредит“ АД с ЕИК 207343548 договор за паричен заем № *******/24.10.2024 г., която предвижда заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 943,50 лева;
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД с ЕИК 207343548 да заплати в полза на С. С. В. с ЕГН ********** сумата от 25,56 евро разноски за държавна такса за настоящата инстанция;
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД с ЕИК 207343548 да заплати на адв. С. Н. сумата от 204,52 евро адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и процесуално представителство по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3