Решение № 615 от 21.07.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. Добрич, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. И. като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20253230100631 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Е. К. Д., ЕГН **********, с която срещу “В*** К***” АД град **** с ЕИК **** в условията на обективно съединяване са предявени искове, както следва:съдът да прогласи на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД нищожността на договор за паричен заем № **** от 20.04.2021 г., сключен между от Е. К. Д., ЕГН **********, и “**** К**** ” АД, ЕИК: *****, поради нищожността на клаузата, уреждаща таксата за експресно разглеждане на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД поради противоречие на законовата разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК и поради нищожност на клаузата, уреждаща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД поради противоречие на законовите разпоредби на чл.16 ЗПК и чл.21 ал.2 от ЗПК, както и на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗПК, поради противоречие на добрите нрави;

-в условията на евентуалност се претендира съдът да установи нищожност на клаузата, уреждаща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД поради противоречие на законовите разпоредби на чл.16 ЗПК и чл.21 ал.2 от ЗПК, както и на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗПК, поради противоречие на 1 добрите нрави;

- на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на “**** К***” АД, ЕИК:

**** да заплати на Е. К. Д., ЕГН ********** сумата от 625.66 евро, представляваща получена без основание от ответника сума, представляваща разлика между платената от Е. Д. по договор за паричен заем № ****от 20.04.2021 г.сума и чистата стойност на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се разноските по делото.

Излагат се следните обстоятелства :

Между страните е сключен договор за паричен заем № **** от 20.04.2021 г. Твърди се недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК .Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност .

Сочи се също, че неустойката при непредставяне на обезпечение неоснователно не е включена при изчислението на ГПР (годишния процент на разходите) по кредита. Твърди се, че ако бъде включена, действителният размер на ГПР ще надвишава многократно допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Настоява се, че процесната неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Настоява , че коментираната неустойка излиза извън присъщите функции -обезщетителна, обезпечителна и санкционна. Излага съображения относно нищожността на клаузата, уреждаща таксата за експресно разглеждане.

Ответникът е подал отговор в законоустановения срок. Същият счита, че твърденията от исковата молба за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК са неоснователни. Подчертава, че законовата разпоредба не задължава кредитодателя да посочи математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Задължава го да посочи единствено допусканията, използвани при изчисление на ГПР, но не и всички разходи по кредита. Уточнява, че под допускания се има предвид предвиждания за бъдещето. Такова базово допускане в случая е, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължение в съответствие със сроковете и условията по договора. Второто базово допускане е неприложимо, защото касае променливия лихвен процент, 2 какъвто в конкретната хипотеза не е уговорен. Допълнителни допускания също не са приложими. Ответникът сочи, че процесната неустойка и таксата за експресно разглеждане на документи са разход по кредита, който следва да се включи в ГПР. Позовава се и на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, според която разпоредба при изчисление на ГПР не се включват разходите, произтичащи от неизпълнение на задължения по договора за кредит. Излага ,че експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита, а действие, което предхожда във времево отношение и усвояването и управлението на кредита. Въз основа на всичко изложено и доколкото неустойката е начислена за неизпълнение на договорно задължение, извежда, че ГПР по кредита не е определен в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Настоява също, че коментираната неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение на договора си за кредит. Счита, че притежава обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Освен това е ясно и точно формулирана.

При подписване на процесния договор не са допуснати предвидените в чл. 22 от ЗПК съществени пороци, при наличието на които потребителят да е бил в невъзможност да разбере икономическите последици на договора.

Съдържанието на договора отговаря на изискването за яснота, а евентуалната недействителността на отделни клаузи, които не влияят върху основните елементи на договора и без които той може да породи действие, не следва автоматично да води до недействителност на цялото съглашение.

Претендират се разноските в производството

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Искът за нищожност на договора за кредит е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД; Исковете за нищожност на клаузата, уреждаща таксата за експресно разглеждане и на клаузата, уреждаща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение са с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Отношенията между страните почиват на договорно основание.

Обвързва ги договор за кредит, като приложими са нормите на специалния закон за потребителския кредит, както и разпоредите на Закона за задълженията и договорите

3

Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. По силата на сключен между Е. К. Д., ЕГН ********** и “В***** ” АД град С*** с ЕИК **** договор за паричен заем Standart **** от 20.04.2021 г.между страните е възникнало заемно правоотношение.

Договорът установява задължение за заемателя да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения в тридневен срок от усвояване на сумата: банкова гаранция или поръчителство на едно физическо лице.Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение в срок се санкционирло с неустойка ,уговорена в чл. 4, ал. 2 от договора.

Приложимият за процесното заемно правоотношение ЗПК установява множество императивни изисквания към финансовите институции при сключването на договори за потребителски кредит. Същите са въведени с цел защита на икономически по-слабата страна, която във всеки случай е потребителят. Такова е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където ясно е посочено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Санкцията за неизпълнение на това задължение от страна на кредитора е възможно най-тежката – договорът се обявява за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Вещото лице Е. Й. установява в заключението по изготвената съдебносчетоводна експертиза следното :

Ако към годишния процент на разходите (ГПР) при фиксирания лихвен процент 40,32 % или 92.18 евро се включат дължимите такси за експресно разглеждане и неустойка за непредставено обезпечение –ГПР ще е 155,73 % 4

Платени от ищеца суми по кредита са в размер на общо 1392.60 евро.

Разликата между заплатената сума от кредитополучателя и чистата стойност по кредита, е в размер на 625,66 евро.

Съдът кредитира заключението ,неоспорено от страните и изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и знания.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК предвижда ,че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Такъв разход е и неустойката по чл. 4 от Договора. В договора за кредит е отразен годишен процент на разходите 49.36 %, но при изчислението не са взети предвид уговорената неустойка и такса за експресно разглеждане на кредита.Неоснователни са възраженията на ответника, че в случая неустойката е разход, който се заплаща при неизпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит и затова е изключена от ГПР. В конкретната хипотеза се касае за допълнително възнаграждение.

Изключително високият размер на уговорената неустойка е определен в нарушение на чл. 143, ал. 5 от ЗЗП. В конкретния случай клаузата стои изцяло извън главното задължение за връщане на заетата сума, поради което губи характера си на обезпечение на главното вземане, обезщетение на вредите от неизпълнението му и санкция за поведението на длъжника. Уговорената неустойка няма обезпечителен характер, тъй като не обезпечава главното задължение, а акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение от заемателя. По този начин се разкъсва връзката между неустойката и главния дълг. Оттук следва също, че не служи за обезщетение на вредите от неизпълнението на главното задължение и не може да бъде санкция за поведението на длъжника. Изложеното налага извода, че заемодателят използва коментираната клауза единствено като средство за увеличение размера на главния дълг, а не за постигане на присъщите цели. Ето защо, клаузата предвиждаща заплащане на неустойка се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26 от ЗЗД. Неустоечната клауза гарантира допълнителен приход наред с възнаграждението по договора.

При това положение ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК като е пропуснал да включи процесното възнаграждение при 5 изчисление на ГПР по кредита. По този начин се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която се явява гаранция срещу предоставянето на заеми при необосновано високи разходи за потребителя. Въз основа на всичко изложено следва да бъде прието, че договор за паричен заем Standart_**** от 20.04.2021 г.,сключен между ищеца и „В***“ АД, е нищожен на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съгласно чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита ,то предявеният иск по чл. 34 от ЗЗД във вр. с чл.

23 от ЗПК е основателен и доказан до размер на сумата от 625.66 евро,представляваща разлика между платената сума от кредитополучателяв размер на 1392.60 евро и чистата стойност по кредита.В полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По отношение на разноските :

По делото е представен договор за правна защита и съдействие , съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38,ал. 1 , т. 2 от Закона за адвокатурата На адвоката следва да се определи възнаграждение по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Съдът приема ,че делото не е с фактическа и правна сложност , адвокатът не е взел лично участие в проведените съдебни заседание , поради което за свършената работа следва да му се определи възнагаждение по минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата като се присъди адвокатско възнаграждение за адвокат Л. К. Б. с ЕГН ********** –САК в размер на 200.00 евро .