Решение № 181 от 27.10.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Варна, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20253000500419 по описа за 2025 година намира следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба вх. № 2405/16.06.25г. на К. Г. Т. от гр. Е. против решение № 64/11.06.2025г., постановено по гражданско дело № 120 по описа за 2025г. на Окръжен съдТърговище, с което е отхвърлен като неоснователен иска му против ответниците Административен съд-Велико Търново и Административен съдТърговище по чл. 2б от ЗОДОВ за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17 000 швейцарски франка за допуснато нарушение на правото му на разглеждане и решаване на адм. д. № 665/2023г. на Адм.С-Велико Търново и адм. д. № 292/2023г. на Адм.С-Търговище в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Счита се, че решението е невалидно, недопустимо и неправилно като постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материални закон и липсата на мотиви. В тази връзка е изложено, че поради липсата на изложени от съда правни и фактически доводи, решението не отразява действителното правно положение между страните, поради което обжалваният съдебен акт е нищожен и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Освен това е била налице хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като поради липсата на становище на съда относно фактите, е налице основателно съмнение в 1 безпристрастността на съдията. В тази връзка жалбоподателят се позовава и на отговор на исковата молба по гр. д. № 236/25г. на РС-Велики Преслав (по иск на К. Т. против ОС-Търговище). Решението се счита за недопустимо и поради липсата на участието на прокурор по делото, което е било задължително съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това решението следва да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Допуснатите процесуални нарушения се изразяват в липсата на доклад, респективно докладът е бил неточен или непълен, тъй като съдът е дал неправилни указания на страните, най-вече при разпределение на доказателствената тежест, както и не е била посочена вярната правна квалификация на всички претендирани права, възражения, реплики и дуплики. Другото процесуално нарушение се изразява в задължаването на ищеца да внесе депозит (разноски) за посочените в исковата молба свидетели, в нарушение на чл. 9, ал. 2 от ЗОДОВ, с което ищецът е бил лишен от възможността да установи твърдените от него специфични вреди. Не са били осигурени от съда и подходящи процедури и мерки, съобразени с възрастта и заболяванията на ищеца, което е нарушение на чл. 67, ал. 1 от ЗХУ за осигуряване на ефективен достъп до правосъдие. Позовавайки се на нормата на чл. 266, ал. 3 и чл. 162 от ГПК, въззивникът е отправил искане да се допусне провеждането на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и съдебно-психологическа експертиза за установяване на психичните процеси на ищеца и причините, довели до тези процеси, както и допускането до разпит на недопуснатите от първоинстанционния съд свидетели, които вероятно са били заличени. Към въззивната жалба са представени копия от съдебни актове, за които не е отправено искане до съда.

Във въззивната жалба е било изложено и становище по подадената пред първоинстанционния съд молба с вх. № 2363/12.06.25г. от АдмС-Велико Търново за допълване на решението в частта му за разноските. Становището не следва да се обсъжда, тъй като първоинстанционният съд е постановил определение № 355/07.07.25г. по реда на чл. 248 от ГПК, против което понастоящем не е депозирана частна жалба от Т..

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Административен съд-Велико Търново, представляван от административния му ръководител, чрез съдебен помощник с юридическо образование, с която същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че не са налице процесуалните предпоставки за прогласяване нищожност на решението, нито за обезсилването му, нито за неговата отмяна. Счита се, че обжалваният съдебен акт е бил надлежно мотивиран, постановен е от компетентен съд, заседавал в съответен състав и в предписаната от закона форма, а волята е била ясно, разбираемо, смислово и логически изявена.

Посочено е, че по делото е участвал прокурор от съответната прокуратура и не е налице нарушение на нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ.

Първоинстанционният съд е изготвил доклад в съответствие с изискванията на процесуалния закон, включително и чрез дадената правилна правна 2 квалификация и извършено разпределение на доказателствената тежест. Не са били налице основанията за отвод на съдията по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като липсват обстоятелства, които да пораждат съмнение относно неговата безпристрастност и незаинтересованост. Самият ищец не е искал отвод на съдията. Не са били допуснати от съда и процесуални нарушения при разглеждането на делото, тъй като съдът е допуснал свидетели на ищеца при условията на довеждане и Т. не е бил задължаван да внася депозит за призоваването им. Счита се, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК и не следва да се допускат експертизи пред въззивната инстанция, нито разпит на свидетели, които ищецът не е довел пред първоинстанционния съд. Претендира се решението да бъде потвърдено и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 10 ЗОДОВ, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 от НЗПП, на страната да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.

Депозиран е в срок отговор на въззивната жалба и от АдмС-Търговище, с който същата е оспорена като неоснователна, тъй като се счита, че решението не страда от посочените пороци. Сочи се, че жалбата е изпълнена с цитати от съдебната практика и изложение на общи правни теоретични съждения, което създава трудност за отграничаване на конкретните аргументи за обжалването. Отрича се да е била налице хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като липсват наведени конкретни факти от страната в хода на съдебното производство. Поддържа се, че решението е ясно и изчерпателно мотивирано с изложени прави изводи въз основа на анализ на доказателствения материал по делото и съобразяване на приложимата материалноправна норма. Спазено е било и изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като делото е било разгледано с участието на прокурор.

Изложени са конкретни съображения, извлечени от материалите по адм. д. № 665/23г. на Адм.С-Велико Търново и на адм. д. № 292/23г. на Адм.СТърговище и критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, за да се обоснове извода за неоснователност на предявения иск.

Отговор на въззивната жалба от задължителния участник в производството в лицето на прокурор от съответната прокуратура, не е депозиран.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд са докладвани постъпилите от въззиваемите писмени становища, с които заявяват, че поддържат искането си за отхвърляне на въззивната жалба по изложените в отговорите й съображения. Претендират присъждането на разноски за настоящата инстанция.

Прокурор от Апелативна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, тъй като обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Освен това се сочи, че е невярно поддържаното от въззивника твърдение, че в първоинстанционното производство не е участвал прокурор, тъй като в протокола от проведеното съдебно заседание е видно, че прокурор е участвал.

3

За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на подадената до АдмС-Търговище на 09.12.2024г. искова молба от К. Г. Т.

(първоначално образувана в адм. д. № 652/24г. на АдмС-Търговище) с искане за солидарното осъждане на ответниците Административен съд-Велико Търново и Административен съд-Търговище (производството, образувано и срещу Апелативен съд-Велико Търново, е било прекратено с определение № 214/05.05.25г. и в тази част е било изпратено по подсъдност на Адм.С-Велико Търново), да му заплатят сумата от 17 000 швейцарски франка като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които твърди, че са последица от нарушаване на правото му на разглеждане в разумен срок на производството по адм. д. № 665/23г. на Адм.С-Велико Търново, преобразувано на адм. дело № 292/23г. на Адм.С-Търговище. Ищецът е твърдял, че е подал заявление за предоставяне на достъп до обществена информация до административния ръководител на АпС-Велико Търново. В посочения срок е получил отговор на посочения от ищеца електронен адрес, но същият не е бил изчерпателен. Поради това е подал жалба по електронен път на 27.10.23г. до АдмС-Велико Търново, която е била заведена с вх. № 5030/30.10.23г. На същата дата 30.10.23г., ищецът е получил от сезирания по реда на ЗДОИ орган допълнителна информация, с което са били удовлетворени въпросите му относно изисканата информация. Въпреки това се сочи, че ответниците чрез „пролонгиращи похвати не са могли не са допринесли за своевременно развитие на производството“, вследствие на което е била засегната неимуществената сфера на ищеца – накърнено било чувството му за справедливост, изпитвал безсилие и гняв от това противоправно поведение на компетентните органи, обида от незачитане на правото му да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото. В резултат на продължителното генериране на негативни емоции, ищецът е бил с нарушен сън, изпитвал продължително време тревожност и хронично главоболие, настъпило разстройство в адаптацията, което и до момента на подаване на исковата молба не е отзвучало. Като утвърдени от практиката на ЕСПЧ критерии по приложението на чл. 1 и чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, се сочат сложността на делото, поведението на съответните власти и значението на делото за жалбоподателя.

Всеки от ответниците е депозирал отговор на исковата молба, в който е било поддържано становище за неоснователност на предявения иск, тъй като не е налице нарушаване на разумния срок за разглеждане на делото, както и основания за солидарна отговорност. В отговора на Адм.С-Велико Търново е посочено, че по постъпилата на 30.10.23г. жалба на К. Т. е било образувано адм. д. № 665/23г. по описа на съда и е бил определен съдия-докладчик. Тъй като ищецът К. Т. е образувал против самия АдмС-Велико Търново дела – адм. д. № 553/23г. и адм. д. № 563/23г., по описа на АдмС-Велико Търново, всички съдии от този съд са си направили отводи при наличието на хипотезата на чл.

4

22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Поради това на 22.11.23г. делото е било прекратено и изпратено на ВАС за процедиране по чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК. Поради това производството пред този съд е продължило само 24 дни, в които са били извършени множество процесуални действия и делото своевременно е било изпратено на ВАС. Допълва се, че в случая следва да се държи сметка и за поведението на ищеца и неговия принос за индивидуалния ход на делото, доколкото Т. тенденциозно завежда многобройна серия от дела срещу органите на съдебната власт, с цел търсене на обезщетения. Отделно от това твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди не са били подкрепени с доказателства, включително и за връзката им с посоченото дело.

В отговора на исковата молба, подаден от АдмС-Търговище, се сочи, че след изпращането от ВАС на адм. д. № 665/23г. на Адм.С-Велико Търново, в съда е било образувано адм. д. № 292/23г. на 18.12.23г. Предвид празничните и почивни дни, съдията-докладчик с определение от 18.01.24г. е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.01.24г. В проведеното заседание на посочената дата жалбата на Т. е била оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено, като АпС-Велико Търново е бил осъден да заплати на Т. 10 лв. направени по делото разноски. С молба от 20.02.24г. осъдената страна е депозирала частна жалба срещу осъдителната част на определението и същата след администриране е била изпратена на 19.03.24г. на ВАС. Последният с разпореждане от 28.03.24г. е върнал делото на Адм.С-Търговище за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. След изпълнение на процедурата по чл. 248 от ГПК съдът с определение от 09.05.24г. е изменил прекратителното определение в частта за разноските. Срещу този акт е била подадена частна жалба от Т., която след надлежното й администриране е била изпратена на ВАС, който с определение от 06.08.24г. го потвърдил. Поради това се поддържа, че цялото производство по правния спор е продължило пред този съд за периода от 30.10.23г. до 30.01.24г. – общо 3 месеца, а следващите действия по делото са били свързани само с производството по чл. 248 от ГПК. Поради това и се поддържа, че не е налице неразумен срок за разглеждане на делото, нито доказани вреди, които ищецът да е претърпял от продължителността на това производство.