Акт от 06.06.2019, Окръжен съд - Силистра

Р

Е Ш

Е Н

И Е №64 гр. Силистра, 06.06.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Силистренският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на седми май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА С.

КРЕМЕНА КРАЕВА при секретаря Антоанета Ценкова, като разгледа докладваното от съдия Д. С. гр. дело № 92 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 170/09.11.2018г. и допълнително решение № 41/25.02.19г., постановени по гр.д. № 254/18г. по описа на ДРС, е прекратен бракът между А.А.А. и А.Т.А. поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина на двамата съпрузи; предоставил е упражняването на родителските права над малолетната А.А.А. на нейната майка А.Т.А. и е определил режим на лични отношения с бащата А.А.А., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя по местоживеенето на бащата, по два дни от всяка учебна ваканция, различни от месечния график за виждането, и по един ден от религиозните празници по местоживеенето на бащата, като бащата взема детето от местоживеенето му и го връща пак там, и един месец през лятото, когато майката не е в полагаем отпуск, а детето е във ваканция, по местоживеенето на бащата; осъдил е А.А.А. да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, ведно със законната лихва за всяка просрочка, с падеж всяко 5 -то число на месеца, считано от датата на произнасяне-09.11.2018 г. до настъпване на обстоятелства, изключващи плащането й ; възстановил е предбрачното фамилно име на А. А.А., което за в бъдеще да се счита А.; определил е местоживеенето на детето при майка му А.Т.А.; осъдил е А.А. заплати по сметка на ДРС ДТ върху присъдената издръжка в размер на 216 лв. ; осъдил е А.Т.А. и А.А.А. да заплатят по сметка на ДРС допълнителна ДТ за развода в размер по 20 лв. всеки от тях.

Недоволен от решението в частта относно предоставеното упражняване на родителските права над малолетната А.А.А., определения режим на лични отношения между бащата и детето и определената месечна издръжка за детето, е останал А.А.А., който го обжалва в тези части в законоустановения срок. Счита, че решението е неправилно в обжалваните части, поради което моли съда да го отмени в тези части и да постанови друго, с което да предостави упражняването на родителските права на него с присъждане на съответна издръжка, а ако това не бъде направено – да се определи разширен режим на лични отношения между него и детето и да се намали присъдената издръжка до размера на 130 лв.

Въззиваемата А.Т.А. депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който излага становище, че същата е неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от А.Т.А., с която се оспорва решението на районния съд в частта относно произнасянето по вината за разстройството на брака, като са наведени твърдения, че тя е изцяло на А.А.А., поради което следва да бъде постановено въззивно решение в този смисъл.

В подадения отговор на насрещната жалба въззиваемият А.А.А. поддържа, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, касаеща произнасянето по вината за разстройството на брака.

Съдът, след като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Не се спори по делото, а и от представените доказателства се установява, че страните са сключили граждански брак на 12.09.09г., от който брак на 23.07.2010г. е родено детето А.

Не се спори също относно настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, а се спори относно вината за разстройството на брака, като всяка от страните твърди, че другата страна има вина за неговото разстройство.

Спори се и по въпроса за предоставяне на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие дете Айча и произтичащите от това последици, като всяка от страните твърди, че тя има по-добри качества и условия за нейното отглеждане и възпитание.

Първоинстанционният съд е приел, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, тъй като не са намерили компромисни варианти за сплотяване на семейството.

Жалбоподателката по насрещната жалба твърди, че ДРС не е съобразил доказателствата по делото и не е отчел обстоятелството, че не съществуват доказателства, установяващи нейно виновно поведение за разстройството на брачната връзка, а са ангажирани единствено доказателства, сочещи виновно поведение на ответника за разстройството на брака.

Твърди, че в началото на брачният им живот отношенията в семейството са се развивали нормално, по след известно време поради различни разбирания и цели и поради ненамирането на общ език по редица семейни въпроси, по които имат противоположни схващания за семейните задължения, конфликтите между тях са зачестили, като се е стигнало и до нанасяне на побои от ответника без повод от страна на жалбоподателката. За последният такъв побой представя съдебномедицинско удостоверение №2239/2018г., издадено от специалист по Съдебна медицина и Заповед от 10.05.2018г. по гр.д.№ 248/18г. по описа на на Районен съд -Дулово. Жалбоподателката твърди, че вследствие грубото отношение на съпруга й е била принудена да се върне при родителите си в с.Сокол, които я прибрали заедно с детето.

Според жалбоподателката първоинстанционният съд, при определяне на вината за прекратяване на брака, неправилно е анализирал показанията на водените от нея свидетели, в които подробно е отразено насилието, многократно осъществявано от ответника над нея, както и неговата вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака

В отговора на насрещната жалба ответникът по нея твърди, че страните са били в конфликтни отношения далеч преди тяхната фактическа раздяла. В семейството е имало неразбиране по редица въпроси, касаещи общите им задължения, като никой от двамата съпрузи не е направил опит за подобряване отношенията помежду им близо от около две години преди фактическата им раздяла, поради което правилно съдът е извел своите изводи за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, че е настъпило по вина и на двамата съпрузи, които не са намерили компромисни варианти за сплотяване на семейството.

По отношение на останалите изложения в насрещната въззивна жалба, които се преповтарят и от исковата молба, твърди че са абсолютно голословни, неотговарящи на истината, а и са опровергани със събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства.

Пред ДРС са ангажирани свидетелски показания на водените от ищцата св. А.Б.С. и С.Х.Х., както и водените от ответника свидетели С. А. и Г. М.

От показанията на св. А. Б. С. се установява, че още след сватбата ответникът е започнал да проявява грубо отношение към съпругата си като кулминацията била на 9.05.18г., когато побоят над нея оставил трайни следи и тя е взела категоричното решение да се прибере при родителите си.

Св. С. Х.Х., която е била колега на ищцата, също заявява, че последната неведнъж й е споделяла за побои от страна на съпруга й над нея, както и за страха да се прибере вкъщи. Свидетелката заявява също, че се е налагало да заема пари на А. и тя да поема сметките за храна на обяд, тъй като ищцата е нямала достатъчно пари в себе си, а и дебитната карта, по която е превеждана заплатата й, не е била на нейно разположение. Споменава и за случай, когато е дошла на работа с отпечатъци от пръсти по кожата й, но се срамувала да каже истината от какво са, като отговаряла, че се е ударила, а по-късно се е разбрало, че е малтретирана от съпруга си.

Съдът кредитира напълно показанията на двете водени от ищцата свидетелки, тъй като са непосредствено възприети от тях, непротиворечащи и в синхрон с представените писмени доказателства – съдебномедицинско удостоверение №2239/2018г., издадено от специалист по Съдебна медицина, протокол за предупреждение на А.А.А. по чл. 65 ЗМВР, с който последният се предупреждава да не осъществява обиди и заплахи за саморазправа, физическо и психическо насилие, както и опити за такива, принудително ограничаване на личната свобода и личния живот на неговата съпруга А.А., и Заповед от 10.05.2018г. , постановена по гр.д.№ 248/18г. по описа на ДРС, с която ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над ищцата.

Всички тези доказателства, преценени в съвкупност, установяват наличието на укоримо поведение у ответника спрямо неговата съпруга, изразяващо се в неуважение, грубо отношение, физическа саморазправа, финансови ограничения, които безспорно са довели до тежко и непоправимо разстройство на брачната им връзка. При такова укоримо поведение от страна на съпруга, погазвайки отношенията на разбирателство и взаимно уважение, осъществявайки насилие над съпругата, е почти невъзможно да се намерят в семейството компромисни варианти за сплотяването му.

От разпита на водените от А.А.А. свидетели не се установи укоримо поведение на съпругата му, за което той твърди. Св. Сурай А. заявява, че тя е била тихичка, но е забелязал, че при съвместните им събирания употребява алкохол малко повече за жена, без да конкретизира какво разбира под израза „малко повече за жена“. Пояснява обаче, че тя не е била пияна, а е ставало весело. Свидетелят заявява също, че А. е започнала да носи по-късичко облекло, но от това изявление също не може да се направи извод, че облеклото й е било неприлично, провокативно или вулгарно.

Свидетелката Г. А. заявява, че за нея

А. е идеалният съпруг и баща на детето, защото много често са обсъждали неговото поведение и тя знае, че по два пъти на година е пращал съпругата си и детето на почивка /като остава открит въпросът защо поне единият от тези два пъти и той не е придружил семейството си на почивката/, купувал е дрешки за детето, всяка сутрин го е водил на градина и училище, ходил е на родителските му срещи.

Заявява, че почти през ден се е отбивал през нея и може би не е минавал трети ден без да се срещнат, като винаги е ползвал консултациите й, купувайки дрешка на детето или подарък на съпругата си. Безспорно отношенията на свидетелката с ответника са били много близки, дори оставят впечатлението, че той повече е обсъждал и споделял с нея, отколкото със съпругата си, но от свидетелските й показания също не може да се направи извод за укоримо брачно поведение на съпругата А.. По-скоро свидетелката заявява, че той нито веднъж не й е споделял да има някакви проблеми с жена си.

Съобразявайки всичко изложено до тук, съдът счита че вина за разстройството на брака има съпругът. Ето защо, решението на ДРС следва да се отмени в частта, в която разводът е допуснат по вина на двамата съпрузи и вместо това да се постанови друго, с което разводът се допуска по вина на съпруга А..

След допускане на развода, ДРС се е произнесъл по иска за родителските права, като е предоставил е упражняването на родителските права над малолетната А.А.А. на нейната майка А.Т.А..

Жалбоподателят А. счита, че при определяне на кого от двамата родители следва да бъде предоставено упражняването на родителските права над детето Айча решаващият състав не е съобразил задължителната съдебна практика - ППВС № 1/1974 г., която го задължава да извърши цялостна преценка на интереса на малолетното дете въз основа на съвкупността от множество обстоятелства /възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към детето; изявената готовност за неговото отглеждане и възпитание; привързаност на детето към родителите, материалните условия на живот, финансовата и имуществена възможност на родителите/, а е възпроизвел изцяло заключението на вещото лице - психолог по отношение изложените в СПЕ качества на майката и е приел, че точно тези качества дават основание да се предостави упражняване на родителските права на нея.

От събраните по делото доказателства се установява, че и двамата родители имат желание с помощта на близките си да отглеждат и възпитават детето. От заключението по назначената СПЕ става ясно, че детето има установена силна емоционална връзка и с двамата родители и всеки от тях по свой начин дава своето положително влияние върху развитието на детето.