Решение № 260064 от 21.12.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260064/21.12.2020г. гр.Варна

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА при секретаря Ю.К. като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева въззивно гражданско дело № 418 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.В.К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. А. против решение № 260226/29.07.2020г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2614/2018г., с което е отхвърлен предявеният от въззивника против Р.М.К., ЕГН ********** иск за частично прекратяване на сключен между страните брачен договор от 18.07.2017г., в частта относно чл.8 ал.2 от същия, касаеща дължимата в полза на ненавършило пълнолетие дете издръжка след прекратяване на брака, на основание чл.42 ал.1 т.2 СК.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, материалния закон и неправилна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните. Твърди се, че между страните е било безспорно обстоятелството, че нетния размер на получавания от въззивника доход към датата на сключване на брачния договор е 8 000 щ.д., а от ангажираните доказателства по категоричен начин се установявало намаляване размера на реализираните от него доходи към настоящия момент, обуславящо и промяна в обстоятелствата, при които е бил сключен процесния договор. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

В с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който оспорва жалбата като неоснователна. По същество, чрез процесуален представител се пледира за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претенендират се разноски за въззивната инстанция.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от въззивника Г.К. против Р.М.К. иск за прекратяване на сключения между страните на 18.07.2017г. брачен договор в частта по чл.8 ал.2 от същия, касаеща дължимата издръжка при развод в полза на ненавършилото пълнолетие дете от неупражняващия родителските права родител, на основание чл.42 ал.1 т.2 СК.

Изложените в исковата молба фактически твърдения, са че страните са съпрузи, съгласно сключен граждански брак от 30.04.1995г., като към настоящия момент е висящо производство за развод. От брака си имат родени две деца – В., р.26.10.1995г. и Ц., р.01.11.2004г. На 18.07.2017г. съпрузите са сключили брачен договор, в чл.8 ал.2 от който е уговорено, че при прекратяване на брака издръжката на ненавършилото пълнолетие дете се поема от двамата съпрузи съвместно, като размерът на дължимата от съпруга, който не упражнява родителските права за отглеждане и възпитание деца месечна издръжка се определя на 1500 Евро. Твърди, че сключването на този договор и в частност определянето на размера на издръжката е било обусловено от негови бизнес намерения към този момент, които не се реализирали, както и с оглед на получавания от него месечен доход - 8 000 щ.д. по трудов договор от 17.03.2017 г. с Уотърлайн АЙ ТИ Сълюшънс ФЗЕ, със седалище и адрес на управление Дубай, ОАЕ. Твърди се още, че считано от 01.05.2018г. работи по ново трудово правоотношение с „ARENKIEL STEAMSHIP", Хамбург, а получаваният нов доход е значително по-нисък от този при сключване на договора. Излагат се твърдения, че са нараснали и разходите му, с оглед постоянното местоживеене в Германия и заплащането на месечен наем в размер на 1 500 евро. Счита, че намаляването на дохода му съставлява съществена промяна на обстоятелствата, както и че даването на издръжка в уговорения размер сериозно застрашава интересите му, поради което и е сезирал съда с искане за прекратяване на тази част от брачния договор.

Правният интерес от предявения иск е обоснован с твърдението, че към настоящия момент ответната страна е подала искова молба за прекратяване на брака с развод, като самият той счита, че в интерес на непълнолетното дете е родителските права да бъдат предоставени на майката.

С писмения отговор по чл.131 ГПК искът е оспорен с възражения за неговата неоснователност. Твърди се, че процесният договор е сключен по инициатива на въззивника, но не с оглед намерение за създаване на собствена менинг агенция, а поради това, че от 2016г. поддържал връзка с друга жена, с която заживял на семейни начала в Германия и целта на договора е била да се уредят имуществените отношения между съпрузите, вкл. и относно издръжката на непълнолетното дете.

Сочи се, че ищецът е започнал да заплаща уговорената издръжка, предвид настъпилата фактическа раздяла, но след предявяването на иск за развод от въззиваемата е отказал даването й. Оспорват се твърденията за съществена промяна в доходите, като се твърди, че не е налице съществена разлика между получавания такъв от 8 000 щатски долара към момента на сключване на брачния договор и реализирания към настоящия момент в размер на 6 780 евро. Оспорва се, че въззивникът заплаща наем в размер на 1 500 евро, като се твърди, че лицето, с което е сключен представения с исковата молба договор е жената, с която живее на семейни начала, както и че разходите за наем се поемали от работодателя му.

Навеждат се твърдения относно размера на разходите, правени за издръжката на детето Цветинна, в. т.ч. и по сключена в нейна полза застраховка.

Съдът, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните по съществото на спора, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните и това е прието с нарочно определение на първоинстанционния съд, че същите са съпрузи, чийто брак е сключен на 30.04.1995г. и от който брак имат родени две деца – В., роден на ***г. и Ц., родена на ***г.; че на 18.07.2017г. са сключили брачен договор, с който са уредили имуществените си отношения по време на брака, както и имуществените последици при неговото прекратяване с развод; че съгласно чл.8 ал.2 от този договор е поето задължение при развод издръжката за непълнолетното дете да се поеме от двамата, като съпругът, който не упражнява родителските права ще заплаща в полза на детето ежемесечна издръжка в размер на 1 500 евро; че въззиваемата е подала молба за развод, по която е образувано гр.д. № 10626/2018г. на РС - Варна, производството по което и към настоящия момент е висящо /за последното са направени изрични изявления и пред настоящата инстанция/.

Не са спорни и обстоятелствата, установени и от приетите по делото писмени доказателства, а именно, че към датата на сключване на брачния договор и до 30.04.2018г. въззивникът е работил по трудово правоотношение с Уотърлайн Ай Ти Сълюшънс ФЗЕ - Дубай, ОАЕ на длъжност "административен инспектор" с уговорено месечно възнаграждение в размер на 8 000 щатски долара. Видно от представената в превод справка - формуляр за окончателно уреждане на заплащане, при прекратяване на този трудов договор на въззивника е изплатена сумата от 23 660.27 щатски долара, включваща следващото се трудово възнаграждение за м.април 2018г. и различни обезщетения и компенсации вр. прекратяването на договора. Получаването на тези суми, включително и ежемесечните постъпления с посочено основание за превода - заплата е видно и от представеното извлечение от банковата му валутна сметка в Експресбанк /л.431/.

Считано от 01.05.2018г. въззивникът Г.К. е започнал работа по трудов договор с Аrenkiel Steamship, Хамбург на длъжност „инспектор/ супервайзор“ и с място на работа Германия, където продължава да работи и към настоящия момент. Уговореното брутно трудово възнаграждение е в размер на 6 400 евро на месец, плюс 380 евро месечна сума за транспортни разходи, както и надбавка за отпуск в размер на 650.10 евро на година /видно от трудов договор - л.272 и писмо от работодателя - л.203/

За доказване на размера на получавания нетен доход по това трудово правоотношение по делото са приети като доказателства фишове за начислена и получена заплата, вкл. и допълнителни плащания /за транспорт, 13-та заплата, обезщетение за отпуск и др./ за периода м.май 2018г. - м.октомври 2019г. От същите е видно, че след приспадане на направените удръжки за данък общ доход и осигурителни вноски получения нетен размер на трудовото му възнаграждение за този период е 80 796.41 евро, или средно на месец по 4 252.44 евро.

Във връзка с твърденията, на които се основава исковата претенция като доказателство по делото е приет договор за наем от 15.03.2018г., сключен между въззивника като наемател и Я.Т. като наемодател относно жилище с площ от 100 кв.м. и гараж, при уговорена наемна цена от 1 500 евро на месец, включваща и следващите се суми за комунално-битови разходи.

Видно от удостоверение за адресна регистрация от 01.04.2018г. постоянното местоживеене на К. е на адрес, съвпадащ с адреса на наетия имот.

Твърденията на въззиваемата, че разходите за наем на жилището се покриват от работодателя не се установяват. Същите се опровергават и от доказателствата по делото, в частност отразените във фишовете начисления по пера.

Недоказани са и твърденията й, че лицето – наемодател е жената, с която въззивникът живее на семейни начала.

Видно от извлеченията от банковата сметка на въззивника в Дойче банк, същият е превеждал в полза на Я.Т. регулярно по 1 500 евро.

Така установеното относно реализираните от въззивника доходи към момента на сключване на процесния брачен договор и към датата на предявяване на настоящия иск, безспорно сочат на извод за тяхното намаляване. Това обстоятелство обаче не е достатъчно да обуслови извод за основателност на исковата претенция.

С брачния договор страните могат да уредят имуществените и личните си отношения, както и задълженията си по отношение на децата не само по време на брака, но и по повод неговото прекратяване. С оглед на това брачният договор, съответно отделни негови клаузи /най-вече тези относно последиците при прекратяване на брака/ може да действат за значителен период от време, през който период да настъпят съществени промени било в икономическата конюктура, било в имущественото или здравословното състояние на някоя от страните или непълнолетните деца, в резултат на което изпълнението на поето с договора задължение да не може да бъде изпълнено или изпълнението му сериозно да застрашава интересите на някой от съпрузите /нарушен е баланса на поетите задължения/ или същото да застрашава интересите непълнолетните деца. Именно в тези случаи законодателят е предвил защита на засегнатата страна, която чрез иска по чл.42 ал.1 т.2 СК може да прекрати изцяло или в отделни негови части сключеният брачен договор.

Необходимите предпоставки за уважаване на този иск са промяната в обстоятелствата да е съществена и едновременно с това изпълнението на договора при така настъпилата съществена промяна сериозно да застрашава интересите на съпруга-ищец, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството.

В настоящия случай не може да се приеме, че промяната в дохода на въззивника в посока на неговото намаляване е съществена от гледна точка на поетото задължение за заплащане на издръжка в полза на ненавършилото пълнолетие дете Ц., съгласно чл.8 ал.2 от процесния брачен договор и че даването на издръжка в уговорения размер при получавания по-нисък доход застрашава сериозно интересите му.

Действително към момента на сключване на договора средномесечният му доход е бил в размер на около 8 000 щ.д., което е около 7 070 евро, а към 01.05.2018г. - м.11 2019г. получаваното нетно месечно трудово възнаграждение е 4 252 евро. Следва да се отчете обаче, че при прекратяване на трудовия договор с работодателя в Дубай са му изплатени и обезщетения в размер на 15 660 щ.д.