Решение № 181 от 11.11.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. гр.Мадан, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100527 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с молба с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР от В. А.

М., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. В. П., с която е формулирано искане съдът да допусне промяна в личното и бащиното име на молителя от В. А. М. на Л. А. М..

Молителят сочи, че е роден и живее в Родопския край /*/, където традиционно преобладава население, изповядващо религията ислям. Неговото семейство също принадлежи към мюсюлманската общност. Преди много години носил името Л. А. М., но поради обстоятелства, свързани с редица исторически събития, работа в чужбина и възродителния процес се наложило да си смени името на В. А. М.. През годините, видно бил носил и името В. А.

М.. който факт удостоверявал, че бащиното му име в определен период било А.. Собственото му име В. било славянско по произход и било типично за българската православна традиция. То не отразявало правилно нито неговия произход, нито религиозната му и културна идентичност. В религиозна и социална среда, доминирана от мюсюлманската общност (като Родопите), името „В.“ звучало чуждо, понякога пораждало недоразумения и не отразявала религиозната и културната принадлежност на носителя му. За разлика от него, името Л. било утвърдено в региона и се свързвало с качества като доброта и мекота на характера - добродетели, които в ислямската култура имат висока стойност. Бащиното му презиме „А.“ било характерно за християнската традиция и не отразявало правилно неговата религиозна и културна принадлежност. Желанието му било да приеме бащиното име „А.“, което било традиционно и широко разпространено сред българските мюсюлмани в Родопите и е в съответствие с неговата вяра и общностна 1 идентичност. Настоящото бащино име „А.“ създавало объркване и често изисквало обяснения пред институции, работодатели и в ежедневното общуване. Промяната щяла да даде яснота, да затвърди религиозната идентичност и да премахне социалния дискомфорт. Промяната била в унисон с етническите и религиозни корени на семейството на молителя и ще допринесе за отстраняване на затруднения и недоразумения, които възникват при представяне в обществото с презимето „А.“. Молителят твърди, че в ежедневието, сред роднини, съседи и общността в населеното му място и в Родопите, бил известен и наричан като Л. А. М.. Това потвърждавало, че името „Л.“ вече било естествено възприето и използвано за молителя, като същевременно отразявало неговата религиозна, културна и социална идентичност. Молителят е баща на дете със следното име: М. Л. М.. По изложените съображения моли за уважаване на молбата.

В о.с.з. от 14.10.2025 г. МОЛИТЕЛЯТ В. А. М. – редовно призован, явява се лично и чрез пълномощника си АДВ.В. П.. Взема становище за основателност на молбата.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА ОБЩИНА РУДОЗЕМ – редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по молбата КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-СМОЛЯН,

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ-МАДАН – редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по молбата.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Представено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена на молителя, съглсно което същият е носил имената Л. А. М. и В. А. М..

Представено е свидетелство издадено от Народно училище Христо Ботев в с.

*, от което е видно, че когато молителят е бил дете в първи клас е носил имената В. А. М.. В дипломата си за завършено средно образование, издадена през 1990 г. молителят е записан с имената В. А. М.. В представеното удостоверение за преминат професионален курс за професия помпиер от 1991 г. молителят е записан с имената Л. А. М.. От изготвената справка за родствени връзки е видно, че бащата на молителя е починал на 21.11.1989 г. и е носил имената А. С. М.. Майка му носи имената Ф. Ш. М., сестрите му се казват З. А.а Б. и С. А.а А., а децата му М. и В.. От Община Рудозем е представено копие от акта за раждане на молителя, съгласно което същият при раждането си е бил записан с имената В. А. М., които впоследствие са били променени на Л. А. М., а по-късно и на В. А. М.. Представена е справка от РП Смолян, ТО Мадан, съгласно която срещу молителя няма обвинения по неприключени наказателни производства. Приложена е справка от ОД на МВР Смолян, съгласно която не се установили данни за наложени принудителни административни мерки по ЗБЛД спрямо молителя. Изготвена е справка за съдимост на молителя, съгласно която същият е неосъждан.

В о.с.з. от 14.10.2025 г. е разпитана свидетелката М. Л.ОВА М. дъщеря на молителя, която заяви, че се обръщат към баща й с името Л., всички, които го познавали се обръщали така към него. По стечение на обстоятелствата му се наложило да промени името си, тъй като щял да работи в друга държава.

2

Промяната на името се е случила след раждането на свидетелката. Когато била родена, той носил името Л.. Всички, които били от с.*, били с арабски имена, тъй като били мюсюлмани. Свидетелката също била с арабско име М.. Всички изповядвали тази религия. Знаела, че баща й се е казвал В., В.. Никой не се обръщал към него с името В. или В., предимно му казвали Л.. Дядото на свидетелката се казвал А.. Баща й изповядвал мюсюлманска религия, всички били вярващи, спазвали обичаи.

В същото о.с.з. е разпитан свидетелят Х. Я. А., който заяви, че познава молителя от раждането, знаел го като Л. М., а баща му се казвал А.. Още от дете му били дадени тези имена. Знаел, че през годините му се налагало да сменя имената си, защото такива били времената. През годините той се е казвал В.. Цялото село били мюсюлмани. Молителят бил вярващ, спазвал обичаите. Хората в селото се обръщали към молителя с името Л.. Не знаел той да се е представял с друго име освен с Л.. Той се възприемал като Л.. Съседите се обръщали към него с името Л.. И техните роднини също се обръщали към него с името Л.. Не бил чувал някой да се обръща към него с името В..

Молителят имал две деца – Вели и М.. Молителят бил пенсионер. Той се грижи за сина си.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни, безпротиворечиви, съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

В о.с.з. е изслушан молителят, който заяви, че иска да си възстанови името, с което бил записан при раждането си. Изповядвал Ислям, всички в селото изповядвали Ислям. Решението му било окончателно, всички го познавали като Л..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявената молба за допустима и основателна. Според чл. 19, ал. 1 и ал.2 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на някоя от посочените по – горе предпоставки, каквато в случая съдът намира, че е налице. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в т.ч. и да индивидуализира личността при участието й в социалния живот. Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от категорията на естествените, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално общуване. Решението, с което се допуска промяна в собственото, бащино или фамилно име, се постановява в охранително производство.

Производството е безспорно и едностранно по характер. За него силата на присъдено нещо е неприсъща, тъй като в охранителното производство не се 3 разрешават правни спорове. При преценка на понятието "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР съдът съобрази обстоятелството, че в законодателството не се съдържа легална дефиниция на това понятие. В същото време обаче константната съдебна практика определя като "важни обстоятелства" по смисъла вложен в нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР тези, които са лично и обществено значими, като например известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира, разминаване между името на лицето и имената на неговите деца и близки и др. От понятието "важни причини" не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от личен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по различни признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции. В този смисъл са Решение № 19 от 08.02.2012 г. на ВКС по ГД № 486/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по ГД № 80/2009 г., IV г. о., ГК и др.

От събраните по делото доказателства се установява, че срещу молителят няма обвинения по неприключили наказателни производства, не са установени данни за наложени принудителни административни мерки по ЗБЛД, молителят не е осъждан/реабилитиран е/, поради което съдът намира, че исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда. Право на всяко лице е да отстоява индивидуалността на името си, при която е отчетена етническата, семейната и религиозната му принадлежност.

От събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като безпротиворечиви и обективни се установява, че близки, роднини и приятели се обръщат към молителя с името Л., с което име същият е известен в обществото. Молителят е религиозен, изповядва Ислям, което е причина да иска имената му да са с турско-арабско звучене. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът прави извод за основателност на молбата за допускане на промяна на собственото име на молителя от В. на Л., доколкото същият е известен в обществото и се идентифицира с името Л..

По отношение на искането за промяната на бащиното име от А. на А., съдът намира същото за основателно. От събраните по делото доказателства се установява, че бащата на ответника е изповядвал Ислям, като и двете сестри на молителя носят бащиното име „А.а“, а от свидетелските показания се установи, че бащата на молителя е бил известен в обществото с името А..

Тези обстоятелства и етническите и религиозни традиции на лицето следва да бъдат зачетени при искането за промяна на името му, тъй като право на всяко лице е да отстоява индивидуалността на името си, при която е отчетена етническата, семейната и религиозната му принадлежност.Желанието на молителя да носи бащиното име А. е в съответствие с религиозната и семейната му принадлежност, поради което с оглед събраните по делото доказателства се обосновава извода, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР за промяна на бащиното му име от А. на А.. Ето защо подадената молба следва да бъде изцяло уважена. Предвид изложеното, съдът

4

РЕШИ:

ДОПУСКА промяна на собственото и бащиното име на В. А. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: * от В. А. М. на Л. А. М..

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на длъжностно лице по гражданско състояние при Община Рудозем, за отразяване в акта за раждане и личния регистрационен картон на молителя допуснатата промяна.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________ 5