Решение № 4905 от 28.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4905 гр. София, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100500441 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 16543 от 13.10.2023 г. по гр.д. № 13967/2022 г. Софийски районен съд, 70 състав прогласил за недействителен на основание чл. 216, ал.

1, т. 4 ДОПК спрямо ДЪРЖАВАТА по иск на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. София, сделката по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.03.2017 г., обективирана в нотариален акт № 63, том І, рег. № 4386, дело № 57/2017 г. на нотариус С.С. с рег. № 107 и район на действие СРС, вписан в Службата по вписвания – гр.

София с вх. № 14176/17.03.2017г., акт № 21, том ХХХ по дело № 9747, им. партида 14649, по силата на който КООПЕРАЦИЯ „ВЛОГОВО КРЕДИТНА КАСА“, ЕИК 131277199, е продала (като е прехвърлила правото на собственост върху него на първото физическо лице – по време на брака му с второто) на Г. Д. Г., ЕГН **********, и Р. Б. К., ЕГН **********, следния свой недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 4048, площ по док. 316 кв. м, находящ се в квартал 111, обл. София, общ. Столична, гр. София, при граници: улица, между осови точки № 182 и 185, УПИ № І (първи), отреден за образование – обществено-обслужващи функции на ВУЗ и ПИ № 3387, стара 1 имотна партида: 441681; идентичен с част от ПИ № 5496 от кад. лист 598, местност „Студентски град“, идентификатор ***, за цена от 9 900 лева, изплатена от купувача. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ДЪРЖАВАТА чрез публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. София сумата 250 лева - юрисконсултско възнаграждение, а на основание чл. 77 ГПК – да заплатят по сметка на Софийски районен съд сумата 350 лева - деловодни разноски.

Срещу решението са подадени въззивни жалби от ответниците КООПЕРАЦИЯ „ВЛОГОВО КРЕДИТНА КАСА“, Г. Д. Г. и Р. Б. К., които го обжалват с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон. По иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК районният съд приел, че същият е доказан, тъй като публичното задължение в случая е установено по силата на закон и не е необходимо установяване с нарочен акт на НАП – ревизионен акт или съдебно решение. След което били развити и аргументи по отношение намерението за увреждането в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Тези изводи били неправилни, тъй като разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК изисквала публичното задължение да е установено със съответния административен акт или със съдебно решение, в който смисъл били решение № 436 от 22,12.2011 г. по гр. дело № 308/2011 г. на ВКС и решение № 228 от 20,12,2010 г. по търг. дело № 530/2010 г. на ВКС. Разпоредбата на чл. 216, ал.

1, т. 4 ДОПК уреждала недействителността по отношение на държавата, съответно общините, на сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, на сделки и действия на лица с установени публични задължения, извършени с намерение да се увредят публичните взискатели. За да е основателен искът, следвало да е осъшествен фактическият състав, пораждаш недействителността по чл. 216, ал. 1 ДОПК, а именно: 1. Наличие на установено с влязъл в сила ревизионен акт или съдебно решение публично задължение спрямо определено лице – длъжник, и 2. Извършване от това лице-длъжник на разпоредително действие или сделка след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, със свое имущество, с намерение за увреждане на кредитора. Тези предпоставки следвало да са налице кумулативно, като тежестта на доказването им падала върху ищеца. В случая не били налице елементите от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, 2 тъй като не било установено по надлежния ред публично задължение в тежест на лицето, извършило увреждащото действие, или започнала процедура по доказването на това задължение. Съгласно чл. 108 ДОПК, данъчните задължения се установявали с ревизионен акт, респективно се считали за установени след изтичането на петгодишния срок за започване на ревизия по чл. 109 ДОПК. Публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор, следвало да е установено с влязъл в сила административен акт, респ. влязло в сила съдебно решение, или на длъжника да е връчена заповед за започване на ревизия. По делото липсвали каквито и да било данни, че по отношение на първия ответник – кооперацията, е започнало административно производство по установяване на негови публични задължения. По делото не били ангажирани доказателства, удостоверяващи наличие на заповед за започване на ревизия, нито ревизионен акт, който да установява дължимостта на твърдените в исковата молба вземания на държавата. Ищецът твърдял, че публичните задължения са по „подадени справки - декларации по ЗДДС“. Разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК обаче изисквала публичното задължение да бъде установено със съответния административен акт или със съдебно решение. При липсата на доказателства за установяването на публичните вземания на кредитора - ищец по надлежния процесуален ред, предявеният иск се явявал неоснователен и само на това основание следвало да бъде отхвърлен. Поради това молят съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендират разноски, като за тези във въззивното производство представят списъци по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ в качеството й на процесуален субституент на ДЪРЖАВАТА, чрез публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбите и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.

3

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.

№ 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Първоинстанционният съд е бил сезиран с три обективно евентуално съединени отменителни искове - главен с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, евентуален с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, и втори евентуален иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. В мотивите си районният съд е счел първите два иска за неоснователни, без да обективира волята си в диспозитива на съдебното решение, с който се е произнесъл само по евентуалния иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Предвид липсата на подадена въззивна или насрещна въззивна жалба от ищеца, делото не е върнато на районния съд за преценка наличие на хипотезата на чл. 247 ГПК, тъй като предмет на въззивна проверка е решението по иска, по който районният съд се е произнесъл – този по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.

В исковата молба се твърди, че ответникът КООПЕРАЦИЯ „ВЛОГОВО КРЕДИТНА КАСА“ има непогасени публични задължения в размер на 135 802.93 лв., от които главница в размер на 79 205.42 лв. и лихва в размер на 56 597.51 лв. към 02.03.2022 г. Непогасените задължения били установени със справка – декларация по ЗДДС за м. 09.2015 г. и м. 10.2015 г. и декларации образец № 6 за периода от м. 12.2010 г. до м. 01.2021 г., подробно описани по вид, номер, дата и размер на задължението в справка към исковата молба.

Въпреки наличието на непогасени публични задължения, на 17.03.2017 г. длъжникът продал свой имот на ответника Г. Д. Г., който към датата на сделката бил в брак с ответницата Р. Б. К., без данни за избран режим на имуществени отношения, различен от установения в СК режим на съпружеска имуществена общност. По отношение на евентуалния иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК ищецът е поддържал, че сделката е извършена с намерение да се увреди публичния взискател.

С отговорите на исковата молба, депозирани в срока по чл. 131 ГПК, ответниците са оспорили иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, вкл. с възраженията, поддържани и във въззивните жалби, че „установено вземане“ 4 по смисъла на чл. 216, ал. 1 ДОПК е само такова, установено с влязъл в сила административен акт или с влязло в сила съдебно решение, а не със справкадекларация по ЗДДС или с декларация образец № 6.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбите е правилно по следните съображения:

От фактическа страна: По делото не е било спорно и се установява, че с договор за покупко-продажба от 17.03.2017 г., сключен във формата на нотариален акт № 63, том I, рег. № 4386, дело № 57 от 2017 г. на нотариус с рег. № 107 на НК, ответникът Кооперация „Влогово кредитна каса“ продал на ответника Г. Д. Г. (към този момент в брак с ответницата Р. Б. К.) поземлен имот № 4048 с площ 316 кв. м, находящ се в гр. София, район Студентски, кв.

№ 111, подробно описан, за сумата от 9 900 лв.

Приети и неоспорени от ответниците са декларации образец № 6 за периода от м. 12.2010 г. до м. 01.2021 г. (л. 35 - 94 от делото на СРС), както и справка-декларация за ДДС за 09.2015 г. и за 10.2015 г. (л. 95 - 96), както и справка за общите задължения на ответната кооперация към 02.03.2022 г.

Представено е и заверено копие на преписка по изпълнително дело № 22150026894/2015 г. по описа на ТД на НАП - София, в което са отразени присъединените от публичния взискател по реда на чл. 217, ал. 2 ДОПК суми, декларирани за периода 11.03.2009 г. – 31.07.2016 г., 01.08.2016 г. – 31.08.2017 г., 01.09.2017 г. – 31.01.2019 г., 01.02.2019 г. – 31.08.2019 г., 01.09.2019 г. – 31.10.2019 г., 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г., 01.01.2020 г. – 30.11.2020 г. В хода на изпълнителното производство публичният изпълнител е налагал обезпечителни запори, но няма данни за събрани вземания, а с разпореждания от 10.01.2020 г. и 02.03.2021 г. на основание чл. 225 ДОПК изпълнителното производство е частично прекратено за вземания за периода 11.03.2009 г. – 10.07.2012 г. и за периода 01.12.2009 г. – 31.12.2012 г. поради погасяването им по давност.

От правна страна: Процесният договор за покупко - продажба, предмет на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, е сключен при действието на чл. 216, ал. 1 ДОПК в редакцията от ДВ бр. 105/2005 г., в сила от 01.01.2006 г., според която недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са 5 сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, посочените в т. 1 т. 6 действия и сделки, в т.ч. сделки, сключени с намерение да се увредят публичните взискатели (т. 4). Съгласно допълнението на чл. 216, ал. 1 ДОПК, обн. ДВ бр. 105/11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., сделките и действията по т. 1 - т. 6 са недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, когато са сключени след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.

С оглед доводите във въззивните жалби, спорен пред настоящата инстанция е въпросът следва ли за основателността на иска по чл. 216, ал. 1, т.

4 ДОПК публичните задължения на ответника Кооперация „Влогово кредитна каса“ да са установени с влязъл в сила ревизионен акт, респ. влязло в сила съдебно решение.