Решение № 122 от 02.05.2012, Районен съд - Димитровград

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 122 02.05.2012г. гр. Димитровград

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Димитровградският районен съд на втори април през две хиляди и дванадесета година в публичното заседание в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА СТОЯНОВА

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар П.Н.

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова гражданско дело № 752 по описа за 2011г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по гр.д.№752/2011г. по описа на РС-Димитровград е образувано по искова молба на К.К.С. срещу ответника “Тракия хляб Мариино”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Димитровград, ул.“Бейрут”№4, представлявано от А.Р.А.. С така подадената молба ищецът е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ- дължимо и неизплатено трудово възнаграждение; чл.262 от КТ-претенция за заплащане на извънреден труд; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск-чл.224 от КТ; чл.215 от КТ-претенция за дължими и неизплатени командировъчни.

Ищецът твърди, че е бил работник при ответника на длъжност – “шофьор”.Нередовно изплащане на трудовото възнаграждение от работодателя, което било предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение.Със заповед от 10.06.2010г. договорът бил прекратен по взаимно съгласие.Не било изплатено трудовото възнаграждение за месеците април, май и юни 2010г. в размер на 600 лева.Не бил изплатен и извънредния труд, положен от ищеца , тъй като същият работел без почивен ден, вкл. и събота и неделя, както и договорения предварително размер на командировъчните.

С оглед на така изложеното ищецът моли съда да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 600 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода месеците април, май и юни 2010г. в общ размер на 600 лева, от които 240 лева-месец април, месец май-240 лева и 120 лева-месец юни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 160 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 10.09.2009година до 10.06.2010г.Да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 720 лева, представляваща неизплатен извънреден труд от 36 почивни дни за периода от 10.09.2009г. до 10.06.2010г.Да осъди да заплати на ищеца сумата в размер на 500 лева, представляваща неизплатени за периода от 10.09.2009г. до 10.06.2010г. командировъчни.В хода на производството беше допуснато изменение на размера на предявения иск за заплащане на извънреден труд, положен от ищеца за периода от 10.09.2009г. до 10.06.2010г. в размер на 1600 лева за 77 почивни дни.

В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който визира, че исковете са неоснователни: претенцията за заплащане на извънреден труд била неоснователна и недопустима, с оглед на липсата на законово основание и правен интерес за предявяване на такъв иск, поради противоречието му с петитума на първия предявен иск за неплатено трудово възнаграждение, доколкото ищецът не претендира неговото заплащане в увеличен размер, относно твърдения от ищеца положен извънреден труд през същия този период, а по договорения размер в основния трудов договор.Съгласно разплащателни ведомости и РКО, на ищеца са изплатени в брой трудовите възнаграждения за посочения период в исковата молба, същото се отнасяло и до претенцията му за изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск.Претенцията му за неплатени командировъчни била неоснователна и несъстоятелна по своята правна същност.

В с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.К., заявява че поддържа исковата си претенция, желае съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите по предявените искове.

В с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на исковата молба.

Съдът след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от правна и фактическа страна следното:

Установено е по делото, а и не се спори ищецът да е работил в ответното дружество по трудово правоотношение.Не се спори и по обстоятелството трудовият договор да е прекратен по реда на чл.325 т.1 от КТ, видно от представената заповед №66/10.06.2010г.С оглед факта, че не се спори по тези обстоятелства, то съдът намира и трудовото правоотношение по представения договор да е прекратено именно на посочената в заповедта дата – считано от 10.06.2010г.

Видно от приетото като доказателство по делото допълнително споразумение към трудов договор, представено от ищеца с дата 10.09.2010г. е изменен размера на трудовото възнаграждение на ищеца от 240 лева/ според трудов договор от 10.09.2009г./ на 120 лева.От приложеното към ЛТД на ищеца т.н. втори екземпляр от същото това допълнително трудово споразумение е видно, че датата, която е вписана в него е 14.09.2009г. и с него е променен не само размера на възнаграждението, но и длъжността на ищеца-“шофьор-пласьор”, както и продължителността на работното време-4 часа, за разлика от стойността на тези параметри, описани в трудовия договор-“шофьор” и 8 часов работен ден.

От представеното извлечение от трудова книжка на ищеца е, че отбелязването е с дата 10.09.2009г., без да е отразено изменение на времетраенето на работния ден, трудовото възнаграждение и длъжността на ищеца, както е в допълнителното споразумение от тази дата.

Видно от приетите по делото като доказателства справки от НАП-Хасково е, че няма отразени никакви изменения в трудовото правоотношение на ответното дружество с ищеца, както и това, че размера на основната заплата на ищеца е 400 лева месечно.

Представена беше от ответното дружество и тетрадка-ведомост за изплащане на трудовите възнаграждения, в която е отразено, че за месеците април и май 2010г. ищецът не е получавал аванс, а в графата за остатък за получаване са отразени различни суми, изплатени на дати, съответно през месец май и юни, скрепени с подпис на ищеца, като свидетелските показания в тази връзка са, че въпреки посоченото трудово месечно възнаграждение в допълнителното споразумение, ищецът е получавал различна, по-голяма от тази заплата, без да се уточнява размер.В тази връзка и въпреки установеното, че месечните трудови възнаграждения на работниците в ответното дружество са се изплащали на ръка с воденето на тетрадка-ведомост, бяха представени и 6 бр. разходни касови ордера, с дати 10.04.2010г., 22.05.10г., 28.06.2010г., 11.05.2010г., 01.05.10г. и 06.05.10г., видно от които е, че са изплащани различни парични суми като авансово заплащане за месеците април и май 2010г. и заплата за месец април 2010г.

Видно от депозираните и приети като доказателство по делото заключения по назначената съдебно-счетоводна експертиза и допълнително такова е, че при първоначалното заключение размера на заработената заплата е изчислена на база допълнителното споразумение, представено от ищеца и трудовата книжка, според които за месец април 2010г. ищецът нямал неплатени суми, за месец май 2010г. също нямал неплатени суми, а за месец юни 2010г. не е бил на работа.Не му се полагали командировъчни, тъй като съгласно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1 от Наредба за командировките в страната не се считат за командировани лицата, които извършват постоянната си работа по време на пътуването-работници от локомотивния и други превозни бригади, шофьори, летци и др.За 2010г. ищецът имал отработени 5 дни извънреден труд в размер на 53.67 лева.Размерът на полагащото се обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 15 дни е в размер на 85.65 лева.Допълнителното заключение на вещото лице е дадено на база отразената заплата в основния трудов договор и основна заплата в справките на НАП.При основна месечна заплата 240 лева, респективно 400 лева неизплатеното месечно възнаграждение за месец май 2010г. е съответно 20 лева и 131 лева за месец април, май и юни 2010г.

На база свидетелски показания е преизчислен и размера на положения извънреден труд за периода от 10.09.2009г. до 10.06.2010г., а именно 336 часа, както следва: с основна месечна заплата 240 лева, възнаграждението за положен извънреден труд и за работа през официални празници е в размер на 924.40 лева.На база основна месечна заплата 400 лева-1540.68 лева.Неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на база 240 лева основна месечна заплата е в размер на 71.45 лева, на база 400 лева-дължимото обезщетение е в размер на 285.75 лева, като неизплатената сума е в размер на 185.75 лева.

За изясняване на делото от фактическа страна бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Р.М., Д.П., З.Т..От показанията на последния свидетел – счетоводите в ответното дружество се установи, че според нея допълнителното споразумение е сключено в деня на подписване на трудовия договор и отразената дата в допълнителното споразумение, представено от ищеца е изписана грешно годината, което се дължи на техническа грешка.Допълнително споразумение с такова съдържание и с дата 10.09.2009г. липсва в трудовото досие.Свидетелката заяви, че с допълнителното споразумение не са уреждали нищо друго, освен 4 часов работен ден, както и че тя е изготвила лично допълнителното споразумение и е извършила вписванията в трудовата книжка.От събраните свидетелски показания се установи още, че ищецът е бил единствен шофьор в дружеството за целия период на работата му в него, работел е без почивен ден, непрекъснато по 8 часа дневно / от 06.00 до 14.00 часа включително/, както и че той е почивал само три дни-два дни за Нова година и един ден за Великден.Единствено свид.Т. установи, че ищецът почивал неделя и понеделник.Установи се още, че присъствена форма е налице и за периода 10.09.2009г. до 30.12.2009г. и такава със сигурност е била изготвяна.Такава по делото обаче не беше представена, въпреки задължението на ответното дружество по смисъла на чл.190 от ГПК.Според представената и приета като доказателство таблица за отчитане явяването и неявяването на работа, водена в ответното дружество за месеците април, май и до 10.06. 2010г.се установява, че ищецът е полагал труд от вторник до събота включително, като е почивал неделя и понеделник.

Представена и приета по делото беше и длъжностна характеристика, съдържаща се в ЛТД на ищеца, която не се установи да е била предявявана на работника за запознаване.Според заключението на вещото лице, след проверка в ответното дружество се установило, че липсва книга за провеждане на инструктажи, която съответно и не е представена от работодателя, въпреки задължаването му от страна на съда по смисъла на чл.190 от ГПК.

С протоколно определение от 14.11.2011г. съдът е задължил ответника да представи книга за извънреден труд, пътни листи за процесния период, книга за инструктажите, графици за явяване на работа. Това не е сторено.

Събрани са гласни доказателства в тази връзка, които съдът по-горе обсъди, и въз основа на които вещото лице представи допълнително заключение.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира иска за допустим като подаден от лице, притежаващо необходимата процесуална легитимация и пред съд, компетентен да разгледа спора, а разгледан по същество е частично основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ работодателят е длъжен да заплаща на работника или служителя в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Следователно за уважаване на исковата претенция е необходимо да са налице следните предпоставки – страните да са се намирали в трудово правоотношение през процесния период; ищецът да е полагал труд, т.е. да е извършвал работата, която е уговорена и работодателят да не е изпълнил задължението си за заплащане на уговореното трудово възнаграждение на ищеца. Безспорно по делото е, че страните са се намирали в трудови правоотношения, възникнали по силата на трудов договор за процесния период. Уговореното трудово възнаграждение според трудовия договор е 240 лв. месечно, като тук съдът не кредитира като годно доказателство допълнително споразумение от 10.09.2010г., представено от ищеца, тъй като предвид тази дата то е било издадено три месеца, след прекратяване на трудовия договор.От друга страна допълнителното споразумение към въпросния трудов договор, намиращо се в ЛТД на ищеца пък е с дата 14.09.2009г. и е с различно съдържание от представеното от ищеца, което съдът обсъди по-горе.В този смисъл съдът не намира, че следва да се приема за техническа грешка изписаната година в датата на това представено от ищеца допълнително споразумение, доколкото и гласните доказателства установиха противоречиви данни за датата на изготвянето му и за неговото съдържание. Доказано е също така, че през посочения по-горе период ищецът е полагал труд, който е възмезден, предвид естеството на всяко трудово правоотношение. За работодателя респективно е възникнало насрещното задължение да изплати полагащото се трудово възнаграждение на работника, съгласно уговореното в индивидуалния трудов договор, а именно от 240 лв.Безспорно се установи, че счетоводната документация в ответното дружество не отговаря на нормативните изисквания, водена е хаотично, непоследователно и небрежно.Оттук и противоречивите и спорни моменти в настоящото производство, относно това, какво трудово възнаграждение е получавал ищеца за процесния период, сумите, които са му изплащани, времетраенето на работния ден, полагането на извънреден труд и неговото заплащане.

Разпечатката съдържа 32 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5b4827f-b6a7-405b-9a4c-1d208c3593af