Определение № 1800 от 19.08.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 1800

Апелативен съд - София

13.08.2020 г.

Град

6-ти търговски

На 13.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20201000502163 по описа за 2020 година

Софийски апелативен съд ,Търговско отделение,VІ с-в в закрито съдебно заседание на седми август 2020год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Иван Иванов

ЧЛЕНОВЕ :

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от съдия Бойкинов ч.гр.д.№ 2163 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Инженерконсулт 2015“ЕООД срещу Определение от 26.02.2020г. по гр.дело № 14775/2019г. на СГС, ГО, 18с-в, с което се връща исковата молба и се прекратява производството по предявения срещу взискателя „Инвестбанк“АД и длъжника „Инженерконсулт“ООД/н/ отрицателен установителен иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно поради съображения, които са подробно изложени в частната жалба. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба предявена от „Инженерконсулт 2015“ЕООД срещу „Инвестбанк“АД и длъжника „Инженерконсулт“ООД/н/ отрицателен установителен иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че правото на собственост на описания в исковата молба недвижим имот, който е предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 20178400400908 на ЧСИ М. Ц., не принадлежи на длъжника „Инженерконсулт“ООД/н/.

Твърденията на ищеца са били, че по силата на извършена апортна вноска в капитала на дружеството от едноличния собственик „Инженерконсулт“ООД процесният имот представлява негова индивидуална собственост, поради което и не може да бъде обект на принудително изпълнение като и с това си твърдение е обосновал правния си интерес от предявяването на иска с правно основание чл.440, ал.1 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е недопустим тъй като имотът върху който е насочено принудителното изпълнение е бил собственост на ответника „Инженерконсулт“ООД/н/, за който пък още преди апортирането му в капитала на ищеца е била учредена ипотека в полза на втория ответник „Инвестбанк“АД- взискател по принудителното изпълнение. И тъй като е бил придобит след учредяването на ипотеката, то в изпълнителното производство новият собственик, т.е ищецът ще има качеството на ипотекарен длъжник, а не на трето за изпълнението лице, което водело и до недопустимост на предявения от него отрицателен установителен иск с правно основание чл.440 ГПК.

Така постановеното определение е правилно.

Искът по чл. 440 ГПК е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. Искът е уреден в закона като отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес. Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, е засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия. При това законът е очертал и активната легитимация на лицата, имащи правото да предявяват такъв иск, като е посочил, че той може да бъде предявен от всяко трето лице, стига то да твърди, че правото му е засегнато от изпълнението. Затова искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. При това правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице.

Поради това, за да е допустим искът по чл.440, ал.1 ГПК е достатъчно длъжникът да твърди, че притежава самостоятелни права върху имота, което е засегнато от принудителното изпълнение тъй като наличието на същите изключват провеждането му.

От друга страна, съгласно приетото в т.2 на ТР № 4/11.03.2019г. по тълк.дело № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, по смисъла на чл. 440 ГПК е всяко лице, което не е страна в производството по принудително изпълнение, не е неин правоприемник и спрямо което издаденият изпълнителен лист не разпростира своите субективни предели. Както е посочил ВКС страните в изпълнителното производство са засегнатите от прилагания изпълнителен способ, а не страните по изпълнителното дело. Залогодателят и ипотекарният длъжник/какъвто е именно ищецът, който по негови собствени твърдения в исковата молба посредством внасянето на апорт се явява правоприемник на лицето, което е учредило в полза на взискателя ипотека върху същия имот/ са обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК. По тази причина те имат идентични на длъжника в изпълнителното производство процесуално качество, съответно права и задължения и нямата качеството на трето лице по см. на чл.440, ал.1 ГПК.

Макар и в материалното отношение с кредитора този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник, но в изпълнителния процес той трябва да е страна, защото търпи принудата и като такъв той разполага със средствата за защита които разполага и длъжника, вкл. и да обжалва принудителното изпълнение, но само на основанията по чл. 435, ал.2 ГПК.

В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че за ищеца липсва интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост по чл.440 ГПК тъй като в качеството му на правоприемник на лицето, което е учредило ипотеката върху включения като апорт в капитала на жалбоподателя недвижим имот, се явява ипотекарен длъжник, а не трето за изпълнението лице.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че първоинстанционният съд правилно е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим и е прекратил производството по делото, поради което и частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а определението на СГС да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 26.02.2020г. по гр.дело № 14775/2019г. на СГС, ГО, 18с-в, с което се връща исковата молба с вх.№ 13885/11.11.2019г. и се прекратява производството по делото поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________