Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 847 от 10.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4755/2025
Вид
Решение № 847
Подписан
10.07.2026
В сила
08.10.2026
Състав
Теодора Шишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 847 гр. Варна, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Филипа Н. Атанасова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110204755 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по жалба на Е. Х. Д., с ЕГН ********** против Електронен фиш серия К № 10844297, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 800 лв. (409,03 евро) на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.

4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът твърди, че ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, тъй като от него не се установявало лицето, което го е издало, не съдържа дата на издаване. Наред с това, не било посочено дали АНО е приспаднал изискуемия толеранс при определяне на скоростта, оспорва и връчването на електронния фиш, обуславящ повторността, като оспорва и валидността на дадената квалификация на нарушението. Моли ЕФ да бъде отменен.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки, в които се изразява становище за неоснователност на жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли да бъдат присъдени такива в минимален размер.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронен фиш (ЕФ) серия К № 10844297 е бил съставен от ОД на МВР Варна за 1 това, че на 12.05.2025 год. в 16:28 часа, в обл. Варна, гр. Варна, на южен пътен възел „Аспарухов мост“ в посока бул. „Христо Ботев“ при налично ограничение на скоростта 50км/час, при движение в населено място с МПС „Ягуар Х Тайп“ с рег. № *** е извършено нарушение за скорост като автомобилът бил управляван със скорост 84км. /час при разрешена скорост 50км. /час или превишение 34 км/ч. и нарушението било установено с автоматизирано техническо средство AТСС АRH-CAM-S1 120cc8е.

Като собственик/ползвател на автомобила бил вписан въззивникът Е. Х. Д..

Посочено, било че е нарушена нормата на чл. 21, ал. ал.1 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 800 лв., тъй като нарушението било извършено при условията на повторност, след санкциониране в едногодишен срок за аналогично нарушение с ел.фиш серия К № 9996158, вл. в сила на 21.01.2025г. (видно от отразяването в справката за нарушител същият е бил връчен на жалбоподателя на 05.01.2025г., като това обстоятелство се потвърждава и от постъпилата по делото макар и след съдебно заседание разписка за връчване) на основание чл. 182, ал. 4от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени, като доказателствата са непротиворечиви и не водят на различни правни изводи.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

В случая и въпреки твърденията за обратното от страна на жалбоподателя, съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания описани по-горе, като доколкото фишът се издава автоматизирано от нарочна система, то няма изискване той да е издаден от конкретно лице, чиято компетентност съдът да следва да установява.

Спазени са разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на 2 когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

След като прецени събраните по делото доказателства съдът счете, че материалния закон е приложен правилно.

По категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че е реализирано нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като разрешената скорост за движение е била 50км. /час (тъй като автомобилът и водачът са се намирали в населено място), а водачът се е се е движел с превишение от 34 км. /час.

В горната насока е приложената към АНП снимка (извлечение от техническото средство, която е от датата на нарушението, с посочени конкретните GPS координати на същото и с отбелязване на първоначално засечената скорост от 87 км/ч, което доказва зачитането на толеранса -3 км/ч от страна на наказващия орган).

Нарушението е било установено с годно автоматизирано техническо средство – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение AТСС АRH-CAM-S1 120cc8е, и при спазване на изискванията предвидени в НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В тази насока са приложените към АНП протокол за използване на АТСС (приложение към чл. 10, ал. 1) рег. № 442р15912/15.05.2025 год. и съдържащ всички формални реквизити предвидени в наредбата, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, часови график на използване на записващото устройство и др.

От приложената към АНП снимка от нарушението и показанията на радара е видно, че техническото средство е отчело скорост на движение 87 км/час, а въззивникът е наказан за движение със скорост 84 км/час, което безспорно показва, че при определяне на доказаната скорост на движение АНО е взел предвид и допустимата регламентирана в ЗИ грешка, каквото задължение е и вменено с нормата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Що се касае до автора на деянието според настоящия съд той също е бил определен коректно от органите на МВР доколкото видно от приложените по делото доказателства автомобилът с който е извършено нарушението е собственост на въззивника.

Последният като собственик на МПС-то не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата, не е представил и упоменатата в ЕФ писмена декларация, с данни за лицето извършило нарушението и копие от СУМПС на това лице, каквото изискване е предвидено в ЗДвП.

Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът, респективно ползвателя заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно 3 средство.

В тази насока и не съществува задължение за наказващия орган да кани изрично посочения като нарушител във фиша да депозира декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, доколкото това е законова възможност, предоставена от закона, от която нарушителят може да се възползва или не по собствена воля, в предвидения законов срок от получаване на електронния фиш.

Доколкото превишението на скоростта е с 34 км/ч., но в условията на повторност (при наличието на отразен и предходно издаден и влязъл в сила електронен фиш серия № 4967050, връчен му лично на 05.01.2025г. и вл. в сила на 21.01.2025г. (видно от отразяването в справката за нарушител) ), то правилно е приложена и санкционната норма на чл. 182, ал. 4 от ЗДП като е определено наказание и във фиксирания в тази норма двоен размер – глоба в размер на 800 лв. с равностойност в евро 409,03.

По отношение на датата на издаване на ел. фиш същата не е сред задължителните реквизити на същия, а доказателства за нея се съдържат по делото в представената справка от АИС АНД.

С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваният ЕФ е законосъобразно издаден и както такъв следва да бъде потвърден.

За пълнота следва да се посочи, че наказващият орган правилно в фиксирал санкционните норми, като е упоменал и връзката в конкретния случай с разпоредбата на чл.

182, ал.1, т.4 ЗДвП, въпреки твърденията на жалбоподателката в обратен на изложения смисъл.

При този изход на делото искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което съдът счете, че на основание 63д, ал. 1 от ЗАНН такова следва да бъде присъдено в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с. з от една страна и от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично в нито едно от съдебните заседания по делото като единствено е представил писмени бележки, съдът счете че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на минимума предвиден в наредбата, а именно - 130 лева или 66,47 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 10844297, с който за нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП на Е. Х. Д., с ЕГН ********** е било наложено адм. наказание глоба в размер на 800 лв. (409,03 евро) на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Е. Х. Д., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 130 лева или 66,47 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5