Решение № 262424 от 04.08.2021, Районен съд - Варна

Р E Ш Е

Н И Е

№ ……………./04.08.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на девети юли две хиляди двадесет и първа година в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ТЕОДОРА

КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 1699/2021 г.

Производството е образувано по предявен от „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** срещу Ц.В.П., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 298 ТЗ с искане за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 120,66 лева, представляваща дължима и незаплатена стойност на потребени далекосъобщителни услуги за период - 15.08.2017 г. до 14.01.2018 г. по сключения между страните договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от 12.11.2013 г. изменян, чрез допълнителни споразумения от 22.12.2013 г.; 12.10.2015 г. и 09.12.2015 г., сключен между Ц.В.П., ЕГН **********, адрес: *** и „Българска телекомуникационна компация“ ЕАД, като Ц.В.П., ЕГН ********** е ползвала два мобилни номера ********** и ********** като по всеки от тях дължимата сума се разпределя както следва – за номер ********** - 69,07 лева, а за номер ********** – 51,59 лева, вземането по което е прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *********, което дружество е прехвърлило вземането в полза на „Ю.” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. като за горепосочената сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14043/2020 г. по описа на Районен съд – град Варна Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Между

„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от дата 12.11.2013 г. Твърди, че договорът е изменян неколкократно като условията за ползване на мобилните номера са подномени на 22.12.2013 г., на 12.10.2015 г. и на 09.12.2015 г. Заявява, че предметът на договора е предоставяне на комбинирани електронни съобщителни услуги относно мобилен номер ********** и мобилен номер ********** при условията на тарифни планове, съответно VIVACOM Smart S с месечна абонаментна такса 17,99 лева с ДДС и VIVACOM i- Traffic M с месечена абонаментна такса 15,99 лева за срок от 24 месеца. Посочва, че са добавени услугата удвоени МВ на максимална скорост Smart за 1.99 лева с ДДС и 750 национални минути за 2 лева с ДДС. Твърди, че за процесния период от 15.08.2017 до 14.01.2018 г. са ползвани услуги от страна на ответника, за което има издадени съответни фактури, както следва: фактура № **********/*********г., фактура № **********/*********г., фактура № **********/*********г., фактура № **********/*********г. и фактура № **********/*********г. Липсва заплащане на същите в размер на 69.07 лева за периода от 15.08.2017 г. до 14.01.2018 г. относно мобилен номер ********** и в размер на 51,59 лева за периода от 15.08.2017 г. до 14.01.2018 г. относно мобилен номер **********.

Посочва, че на 01.01.2018 г. е деактивиран абонамента на ответника, поради неплащане на дължимите суми. Твърди, че сметките се издават на името на абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или на електронен адрес, изрично посочен от абоната. Неполучаването на сметките за дължимите суми не освобождава абоната от задължението за заплащането на същите. Периодът за заплащането е 15 дни от издаването на сметката/фактурата като БТК определя началната и крайната дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Посочва, че вземанията на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД са прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *********, което дружество е прехвърлило вземането в полза на „Ю.” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, с който оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Твърди, че от представените договори за цесия не може да се установи дали ищецът е придобил именно процесните вземания от ответника. Счита същите за нищожни доколкото са бланкетни и не се доказва цедентът да е потвърдил писмено за извършеното прехвърляне на вземането и при двата договора за цесия, както и не е взето съгласие на първия цесионер относно новото прехвърляве на вземането, което е необходимо с въведените клаузи в първия договор. Твърди, че не е надлежно уведомен за извършените цесии. Не е налице валидно упълномощаване от страна на първия кредитор до „С.Г Груп“ ЕООД да уведоми именно конкретния длъжник за процесните вземания. Заявява, че е налице прекратяване на договора от негова страна, тъй като не е могъл да ползва услугата интернет, поради липса на покритие. Заявява, че е депозирана жалба още през 2017 г., в която е отразено, че ако не се предостави услугата, жалбата да се счита за предизвестие за прекратяване на договора. От процесните фактури се установява, че не е налице никакво потребление, а претендираните суми касаят месечни абонаментни такси и това е така, защото е налице едностранно прекратяване на договора още през 2017 г.

Прави възражение за изтекла погасителна давност като посочва, че в случая следва да намери приложение тригодишната такава, доколкото се касае за периодични вземания. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

По отношение допустимостта на исковите претенции:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1 ГПК. Видно от приобщеното ч. гр. д. № 14043/2020 г. по описа на Районен съд, град Варна, е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на установителната искова претенция. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника на 01.12.2020 г., с оглед на което последният в срока по реда на чл. 414 ГПК депозира възражение, с което оспорва дължимостта претенцията, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на претендираните вземания в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При съобразяване на датата на получаване на разпореждането – 13.01.2021 г. и на датата на предявяване на исковата молба – 04.02.2021 г., следва изводът, че исковата претенция е заявена в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С оглед гореизложеното следва изводът, че исковата претенция е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Депозираната искова молба отговоря на изискванията на чл. 127, ал.1 и чл.

128 ГПК. Заявените с нея искови претенции са допустими, предвид факта, че са заявени в срока по чл. 415 ГПК и е налице пълен идентитет с издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Спорното материално право - предмет на правния спор, се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца и заявения петитум, съдържащи се в исковата молба. Индивидуализацията на спорния предмет се извършва от ищеца чрез посочване на носителите на правоотношението /страните в процеса/, правопораждащите юридически факти /основанието на иска/, в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита /петитума на иска/. Ако исковата молба съдържа несъответствие между обстоятелствена част и петитум, или в исковата молба ищецът е въвел факти и обстоятелства за спорното право /основанието на иска/, но е пропуснал да посочи в какво се състои претендираното право в петитума на иска, или е посочил ясен петитум, но не е уточнил фактите и обстоятелствата, или когато ищецът е предявил няколко иска, но не е разграничил кои от твърдените факти към кой иск се отнасят или не е разграничил отделни петитуми за всеки от съединените искове, съдът е задължен на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК да остави исковата молба без движение и да даде конкретни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. След отстраняване от ищеца на констатираното от съда несъответствие, съдът дължи разрешение на спора по предмета на делото, като в този случай ищецът не предявява нов иск. Поправката на исковата молба по реда на чл. 129 ГПК не съставлява изменение на иска – аргумент от чл. 129, ал. 5 ГПК. В този смисъл решение № 244 от 09.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на 2 ТО, решение № 185/09.07.2012 г. по т. д. № 146/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 222/06.12.2016 г. по т. д. № 2959/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 116/28.11.2012 г. по т. д. № 102/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/. Като съобрази горецитираната практика, съдът не дължи произнасяне по направения отказ от исковата претенция за сумата от 28.97 лева, представляващо дължимо обезщетение за забава, за която е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, доколкото този отказ е направен по реда на уточняване на заявените искови претенции с депозираната молба от 23.02.2021 г.

С оглед гореизложените мотиви, съдът счита, че е сезиран искова претенция единствено за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 120,66 лева, представляваща дължима и незаплатена стойност на потребени далекосъобщителни услуги по сключения между страните договор за далекосъобщителни услуги от 12.11.2013 г. изменян, чрез допълнителни споразумения от 22.12.2013 г.; 12.10.2015 г. и 09.12.2015 г. като ответникът е ползвал два мобилни номера ********** и ********** за период - 15.08.2017 г. до 14.01.2018 г. като по всеки от тях дължимата сума се разпределя както следва – за номер ********** 69,07 лева, а за номер ********** – 51,59 лева.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установява следната фактическа обстановка:

Съдът е приобщил към доказателствения материал по делото ч.гр.д. № 14043/2020 г. по описа на Районен съд – град Варна ведно с приложените към него писмени доказателства, поради което при формиране на крайните си изводи следва да съобрази същите.

От приложен по делото договор за електронни съобщителни услуги от 12.11.2013 г. се установява, че между "Българска телекомуникационна компания" ЕАД и Ц.В.П. е сключен договор за електронни съобщителни услуги, по силата на който търговското дружество се е задължило да предоставя за срок от 12 месеца далекосъобщителни услуги относно мобилен номер **********, срещу насрещната престация – парично месечно възнаграждение в размер на 10 лв. с ДДС. Посочено е, че отчетната дата е 15-то число. Посочено е, че договорът влиза в сила от неговото подписване. От същият е видно, че е подписан двустранно на 12.11.2013 г.

Като писмено доказателство по делото е прието допълнително споразумение от 22.12.2013 г. към договор за електронни съобщителни услуги от 12.11.2013 г., сключен между "Българска телекомуникационна компания" ЕАД и Ц.В.П.. Със същия е уговорено продължаване срока на договора относно предоставяните далекосъобщителни услуги относно мобилен номер **********. На същата дата е подписан и договор относно предоставянето на далекосъобщителни услуги относно горепосочения телефонен номер във връзка с ползвания абонаментен план От допълнително споразумение от 12.10.2015 г. към договор за електронни съобщителни услуги от 12.11.2013 г., сключен между "Българска телекомуникационна компания" ЕАД и Ц.В.П. се установява, че със същото е продължен срокът на договора и е променен избраният абонаментен план относно мобилен номер ********** като е избран месечен абонаментен план – „MaxiCall XS“. Видно е, че месечната абонаментна такса за последната е 5,80 лева месечно с включено ДДС. Срокът на допълнителното споразумението е 24 месеца.

От допълнително споразумение от 09.12.2015 г. към договор за електронни съобщителни услуги от 12.11.2013 г., сключен между "Българска телекомуникационна компания" ЕАД и Ц.В.П. се установява, че със същото е променен избраният абонаментен план относно мобилен номер ********** като е избран месечен абонаментен план – „Vivacom Smart S“ и е добавена нова услуга, а именно предоставяне на далекосъобщителни услуги относно мобилен номер ********** чрез избрания месечен абонаментен план – „Vivacom i-Traffic M“. Видно е, че месечната абонаментна такса за абонаментен план – „Vivacom