Решение № 540 от 16.11.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. К., 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., *** ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100844 по описа за 2022 година

/СК/.

Предявен е иск с правно основание чл.127, ал. 2 от Семейния кодекс Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК от К. Р. К. против П. П. М..

В исковата молба ищцата заявява, че с ответника са живели на семейни начала от 2012 г. до 2015 г. През периода от време 2013 г. до 2014 г. ответникът изтърпявал наказание Лишаване от свобода в Затвор. По време на съвместното им съжителство се родило детето им Р. П. М., с ЕГН ********** на 8 г.

Твърди, че с детето живеят в жилище в гр. П., което е с добри жилищни условия. След раздялата им с ответника единствено тя се грижи за детето.

Сочи, че разходите, свързани с отглеждането му - за храна, дрехи, обучение са нараснали неимоверно и вече не е в състояние да ги заплаща сама, ответникът, като родител на детето, също следва да поеме своя дял от издръжката му. Същият е търсил детето епизодично за осъществяване на лични контакта през 2019 г. -2020 г. и след това преустановил контактите.

Заявява, че П. М. не предоставя средства за издръжка на детето си.

Детето Р. П. М. посещава в редовна форма на обучение СУ „Х." гр. П. и е записан в 2 клас.

Ищцата заявява, че доходите й са единствено от трудови възнаграждения, които получава като технолог в А. ЕАД, гр. С., за което представя удостоверение за доходи от 18.03.2022 г.

Сочи, че комуникацията между нея и ответника е затруднена, тъй като мобилният телефон е изключен и към настоящия момент е невъзможно да 1 сключат споразумение относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните контакта на детето с бащата, както и размера на издръжката.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 127 ал.2 от СК моли съда да постанови решение, с което: да предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство дете - Р. П. М., с ЕГН ********** на неговата майка и законен представител - К. Р. К., с ЕГН **********; да постанови местоживеенето на детето Р. П. М. да бъде в дома на неговата майка К. Р. К., с ЕГН **********; да определи на ответника режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване от 10.00 ч. на съботният ден до 16 ч. на неделният ден, както и 15 дни през лятото, които да не съвпадат с платеният годишен отпуск на майката. Моли, на основание чл. 149 от СК съдът да осъди ответника П. П.

М., с ЕГН **********, с адрес гр. Р., кв. „Г.", ул. Ф. *** да заплаща на детето Р. П. М., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К. Р.

К., с ЕГН ********** издръжка за минало време в размер на 200 лв. месечно, за периода една година преди подаване на иска в съда или считано от 28.03.2021 г. до 28.03.2022 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Моли, на основание чл. 143 от СК съдът да осъди П. П. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Р., кв. „Г.", ул. Ф. ***, да заплаща на детето Р. П. М., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К. Р. К., с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 300 лв., считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до настъпване на законови обстоятелства за изменяването или прекратяването й, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Претендира присъждането на разноски по делото и адвокатско възнаграждение.

Сочи банкова сметка за присъждане на издръжката: *** в У. АД, с титуляр К. Р. К..

С настоящата искова молба прави предложение до ответника за сключване помежду им на споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Е. Е., в качеството на особен представител на ответника, с който заявява, че счита предявения иск за допустим.

С оглед на изложените от страна на ищцата факта и обстоятелства, относно дългогодишната раздяла с бащата на детето и липсата на контакт с него, искът се явява и вероятно основателен в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и личните отношения на бащата с него.

Поради липса на твърдения за нужди на детето по-големи от обичайните за възрастта му и при липса на данни за финансовото състояние на бащата, счита че исканата издръжка е прекомерна и такава следва да се присъди в границите на определения от закона минимум, а именно - 162,50 лв. за минало време и 177,50 лв. - от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законови обстоятелства за изменяването или прекратяването й.

Дирекция „Социално подпомагане” – К. не изпраща процесуален представител по делото. По делото е приет социален доклад, изготвен от 2

Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” – К. относно защита правата и законните интереси на детето Р. П. М..

От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *** от *** г. на Р. П. М. се установява, че страните по делото са родители на същото.

По делото е представена служебна бележка из. № *** г., издадено от директора на СУ „Х.“ – П., от което се установява, че детето Р. е записано като редовен ученик във *** клас през учебната 2021/2022 г.

От представения по делото социален доклад се установява, че страните по делото са живели на съпружески начала за периода 2012-2013 г. През октомври 2013 г. се родил синът им Р. П. М., през това време ответникът се намирал в затвора в град П.. Майката на детето решила да прекрати връзката си с него и сама да се грижи за детето. След излизането му от затвора бащата се е срещал когато пожелае с детето си, но след края на 2020 г. до настоящия момент не се е обаждал по телефон и не е инициирал среща с детето. На базата на извършеното проучване е установено, че Р. П. М. се отглежда от своята майка в жилището на нейна приятелка в град П.. За детето е осигурено достатъчно жилищно пространство, храна, облекло и всичко необходимо, за де се чувства добре. Посочено е, че майката никога не е ограничавала детето да се среща със своя баща, но същият не е изразявал желание за срещи, не отговарял и на предоставените телефонни номера.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.И.Д. и Н.Б.С..

От показанията на свидетелката Д. (първа братовчедка на ищцата) се установява, че К. и П. са живели заедно около 2-3 години. От съжителството си имали родено дете Р., на ***, което е имало броени пъти контакт с бащата.

Когато се е родило детето, П. е бил в затвора, като К. му е ходила на свиждане, водила е и детето. Двамата не са се карали по принцип, П. просто не е търсил детето. Майката полага ежедневни грижи за детето, като с помощта на родителите си и роднини се справя. Р. имал кожен проблем, за който се използват кремове. Заявява, че детето ходило на рисуване един път седмично за 10 лева на час.

От показанията на свидетелката С. се установява, че двете с К. са приятелки от 13 години. С П. се е запознала след като К. заживяла съвместно с П., преди това не го е познавала. Заявява, че К. и П. около 2 години са живели заедно в Б.. Разделили са се преди да се роди детето. Тъй като в Б. няма достатъчно работа в момента К. и Р. живеят в П.. Сочи, че Р. учи в местното училище. Бащата не е полагал грижи за детето по никакъв начин. К. сама се справя с отглеждането му.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите, не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се разрешава от районния съд. При този иск съдът определя не само при кого от тях да живеят децата им, но и кой от родителите да упражнява родителските права по отношение на тях, режима на лични отношения и издръжката на децата. Това е така защото живеенето с родителя 3 е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, като текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее.

По делото се установи, че от раздялата на страните до приключване на устните състезания само ищцата, за разлика от ответника е полагала лични грижи и адекватни усилия за отглеждането, възпитанието и издръжката на детето Р..

При решаването на въпроса при кой от двамата родители следва да живее детето, респ. кой родител следва да упражнява родителските права, съдът трябва да се ръководи, изключително от интересите на детето, преценени с оглед на редица обстоятелства, а именно: родителските качества, полагане на грижи и умение за възпитание, морални качества на родителя, привързаност на детето и др.

С оглед възрастта на детето ***, посоченото в социалния доклад, че между Р. и майка му съществува силна емоционална привързаност съдът намира, че детето следва да остане да живее при ищцата. В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че по делото липсват доказателства къде живее бащата П. П. М., както и дали има жилище, което да е подходящо за отглеждане на детето. По делото липсват доказателства за социалната му среда, моралните му качества, трудова заетост и всички останали предпоставки включващи се в родителския капацитет. Нещо повече в изготвения и приет по делото социален доклад е посочено, че емоционалната връзка между бащата и детето е прекъсната. От друга страна в социалния доклад е посочено, че жилището майката и детето живеят в жилище, което е собственост на приятелка на К. в град П.. Къщата е на два етажа. За Р. има обособена детска стая, която е обзаведена със спално легло и гардероб. През зимния сезон жилището се отоплява на ток, с климатици. Дворното пространство е посято с тревни площи, през летния сезон се отглеждат земеделски култури. В социалния доклад е посочено още, К. К. е трудово заета, като отскоро е започнала работа в ПГ по ресторантьорство и хотелиерство, град П.. Р. е ученик в трети клас при СУ „Х.“, град П.. Детето има изградена силна емоционална връзка със своята майка, която полага преките грижи за него. Детето комуникира и с близките си по майчина линия.

Родителите на П. М. са починали и никой от роднинския кръг на бащата не комуникира с детето. Посочено е, че детето от раждането си е отглеждано от своята майка, с подкрепата на нейните родители. От социалния доклад се установява, че за Р. има осигури дом, достатъчно жилищно пространство, обувки, дрехи, играчки, храна. Детето има достъп до здравеопазване и социални контакти. Между бащата и Р. няма изградена емоционална връзка.

Бащата на детето не комуникира със сина си и не търси връзка с него.

По делото не е установено ищцата да е имала или да има аморални или противообществени прояви, които да създават отрицателен неин облик и лош пример за това дете. Не е и установено и социалната среда, в която живее същата да е неподходяща за детето на страните. Всички тези обстоятелства в съчетание с възрастта на детето, както и становището на Дирекция „Социална подпомагане” – К. налагат само извода, че в интерес на това дете е на ищцата по делото да се предоставят за упражняване родителските права върху него, тъй като тя очевидно е по-пригодна от ответника да го отглежда и възпитава / 4 р. II от ППВС № 1/1974 г./.

При това положение съдът следва да определи и мерки на лични отношения на ответника с детето и издръжката на същото. Безспорно е, че за правилното и хармонично развитие на детето, то следва да осъществява лични контакти със своя баща. В конкретния случай съдът намира, че след като детето се отглежда от майката, респ. родителските права върху него се упражняват от нея, бащата следва да има възможност да го вижда и да контактува с него. С оглед обаче липсата на доказателства относно жилищните условия на бащата, ниската възраст на детето, прекъснатата връзка между бащата и детето съдът счита, че първоначално определеният режим следва да бъде без преспиване.

Съдът счита, че с оглед установяване на емоционалната връзка между бащата и детето следва да бъде определен режим на лични контакти, който да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа без преспиване и две седмици през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.