Решение № 3245 от 13.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3245 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100513795 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №19228 от 25.10.2024г., постановено по гр.дело №32231/2024г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в, е отхвърлен предявения от ищцата В. К. Ц., ЕГН:********** отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК срещу ответника „Топлофикация София“ЕАД, ЕИК:831609046, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради погасяването им по давност, следните суми: сумата от 913,44лв.главница, ведно със законната лихва от 10.07.2009г. до окончателното плащане, както и сумата от 195,19лв. неолихвяеми вземания, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.01.2003г. по гр.д.№07161/2002г. по описа на СРС, 64 с-в, и за събирането на които суми е образувано изпълнително дело №2285/2011г. по описа на ЧСИ С.Я.. Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 100лв.- разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата чрез процесуалния и представител. Жалбоподателят поддържа, че правилата за спиране на давността и отпадане ефекта на прекъсване на давността в исковия процес не са възпроизведени в изпълнителното производство, като неприложими в последното. Излага, че бездействието на кредитор със съдебно потвърдено вземане не е безразлично нито за развитието на изпълнителното производство, нито за давността. В случая ищцата била конституирана като длъжник по изпълнителното дело 9 години след смъртта на наследодателката си на 11.04.2015г., през който период твърди да е изтекла 1 погасителната давност относно вземането. Твърди, че взискателят не е бил поставен в състояние да не може да иска и извършва процесуални действия, а е следвало да поиска издирването и конституирането на наследниците на починалия длъжник в разумен срок, за какъвто не може да се приеме изминалия период от 9 години. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът- уважен изцяло. Претендира разноски.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът оспорва същата като неоснователна. Твърди, че давността в слу,чая е петгодишна, а не както приел първоинстанционния съд- тригодишна, тъй като се касаело за изпълнителен лист, издаден в заповедно производство по ГПК. Давността не била текла за периода до 26.06.2015г., когато било отменено ППВС №3/1980г. производството по делото било спряно преди това с настъпването на смъртта на длъжника и кредиторът нямал възможност да действа, а давност не течала. Не можело да му бъде вменено в задължение да търси и посочва законни наследници, което било задължение на съдебния изпълнител. Твърди също така, че не бил бездействал, а подал молби от 02.12.2019г. и 29.10.2021г., които също прекъсвали давността, а ЧСИ се снабдил с удостоверение за наследници на 28.11.2023г. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно.

Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

На първо място, приложимата в случая давност е тригодишна, доколкото се касае за вземане за периодично плащане- чл.111, б.“в“ от ЗЗД, за което е издаден изпълнителен лист по реда на чл.237 от ГПК/отм./, а не по реда на заповедното производство по сега действащия ГПК, както неправилно излага в отговора си ответника- въззиваем.

Изпълнителният лист е издаден на 09.01.2003г. и видно от отбелязването върху него, образуваното първо изпълнително дело е №3005/2003г. С постановление от 09.03.2010г. съдебният изпълнител е прекратил последното, като е отбелязал че последното изпълнително действие е извършено на 07.04.2003г. Както съгласно сега действащия ГПК, така и съгласно аналогичната и действаща към онзи момент разпоредба на чл.330, ал.1, б.“д“ от ГПК/отм./, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Следователно изпълнителното производство е прекратено не с постановлението от 09.03.2010г., а по силата на закона на 07.04.2005г.

С постановлението си през 2010г. съдебният изпълнител само е констатирал настъпилото пет 2 години преди това прекратяване. От 07.04.2005г. е започнала да тече нова тригодишна давност, която е изтекла на 07.04.2008г., далеч преди образуването на изпълнително дело 2285/2011г. на ЧСИ Якимов и преди смъртта на наследодателката на ищцата на 11.04.2015г.

При подаването на молбата за образуване на ново изпълнително дело на 13.07.2011г. вземането на ответника е било вече погасено по давност. Само на това основание искът следва да се уважи като основателен и доказан.

За пълнота настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че дори при смърт на длъжника взискателят има задължения за предприемане на необходимите действия за поддържане на висящността на изпълнителното производство. В настоящия случай, предвид липсата на активност на взискателя /не може да бъде споделено виждането на ответника, че не е негово задължение да издири наследници на длъжника- именно той следва да стори това, със съответното съдействие на съдебния изпълнител/ и извършване на изпълнителни действия в много по-голям период следва да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено по право на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, независимо от това, че смъртта на длъжника е спряла изпълнението на осн. чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК. Спирането на изпълнението по чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК не препятства възможността взискателят да поиска извършване на изпълнителни действия, а препятства само възможността някои изпълнителни действия да бъдат извършени докато трае спирането. Спирането на изпълнението по силата на закона при смърт на длъжника не дава възможност за процесуално бездействие на взискателя и не препятства инициативата му за посочване на наследници на починалия длъжник, и възможността му да насочи изпълнение спрямо тях.

Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда специфична хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство поради бездействие на взискателя. Тази норма е специална, безусловна и изключва приложението на общите разпоредби, които противоречат на нейната цел. Именно защото за разлика от исковия процес, в изпълнителния процес взискателят е длъжен да обезпечи движението на производството, нормите, които са приложими в исковия процес не във всички случаи са приложими и в изпълнителния процес. В този смисъл и решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК, с което е прието, че задължението за предприемане на адекватни действия в изпълнителния процес съществува за взискателя дори и при спряно изпълнение.

Предвид гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск се уважава изцяло.

При този изход на спора на ищцата следва да се присъдят всички направени в производството пред двете инстанции разноски в размер на 506,85 лева /259,15 евро/ в първоинстанционното производство и 476,60 лева /243,68 евро/ за въззивното производство, или общо 502,83 евро.

На основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение №19228 от 25.10.2024г., постановено по гр.дело №32231/2024г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. К. Ц., ЕГН:********** отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК срещу „Топлофикация София“ЕАД, ЕИК:831609046, че ищцата не дължи на ответника поради погасяването им по давност, следните суми: сумата от 913,44лв.- главница, ведно със законната лихва от 10.07.2009г. до окончателното плащане, както и сумата от 195,19лв. неолихвяеми вземания, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.01.2003г. по гр.д.№07161/2002г. по описа на СРС, 64 с-в, и за събирането на които суми е образувано изпълнително дело №2285/2011г. по описа на ЧСИ С.Я..

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД, ЕИК:831609046 да заплати на В. К. Ц., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 502,83 евро /983,45 лева/разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4