Решение № 10 от 12.01.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Луковит, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря Т.Д.Й. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20244320200117 по описа за 2024 година

Производство е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба, подадена от К. П. П. ЕГН ********** с адрес в ***, против Наказателно постановление № 702 от 18.04.2024г. Д РДГ, упълномощен със Заповед № РД - 49-199/ 16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на жалбоподателя за извършени нарушения на чл. 213, ал. 1, пр. четвърто, т. 1 и т. 2 от Закона за горите, са наложени две административни наказания глоба на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ, всяка от които в размер на 550.00 лева.

В жалбата се излагат доводи, че НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено в нарушение на нормите на ЗГ и ЗАНН. Твърди се, че контролните органи не са установили по безспорен начин вида и количеството на превозваната дървесина, тъй като по време на проверката са се намирали на разстояние повече от 30 метра от каруцата. С жалбата е направено искане за отмяна на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. В обясненията си изцяло поддържа изложеното в жалбата и посочва за случая, че е отишъл с каруцата си да натовари сухи дърва, които били нарязани и се намирали в близост до пътя.

Твърди, че при извършената му проверката дървесината не била измерена от проверяващите.

Възразява на констатирациите в АУАН и НП, че дървесината била с дължина 2 метра, като по думите му в каруцата имало само 4-5 „метровки“.

Ответната страна по жалбата, редовно призована, не се явява и не се представлява .

Постъпила е молба до съда, с която се поддържа, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно. В молбата е изразено становище, че административнонаказателното производство е проведено при спазване на процесуалните правила и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби. С оглед на това административно-наказващият орган иска наказателното постановление да бъде потвърдено.

От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 23.11.2024г. около 15:40 часа свидетелите Л. Й. Л.- на длъжност горски инспектор при РДГ- Ловеч и М. Т. Д.- на длъжност помощник лесничей при ДГС- Лесидрен, в 1 изпълнение на служебните си задължения, извършвали обход в землището на гр. Луковит, Община Луковит със служебен автомобил “Лада Нива”. При движение по черен път на влизане в града забелязали конска каруца, натоварена с дървесина. Настигнали каруцата, спрели я и след като се легитимирали, започнали проверка. Лицето, управляващо каруцата, установили като жалбоподателя - К. П. П., когото проверяващите разпознали от извършвани спрямо него предходни проверки. За транспортираната от него дървесина П. не представил контролна горска марка, нито превозен билет. След като констатирали, че е налице нарушение по Закона за горите, проверяващите извършили измервания на дървесината в каруцата и установили, че жалбоподателят транспортира 1 пр.куб.м. /един пространствен кубически метър/ сурови дърва за огрев от дървесен вид „благун“ и „цер“ с дължина 2 метра. При проверката нарушителят не представил лични документи, но свидетелят Л. е установил самоличността му чрез справка в ОДЧ РУ-Луковит, като е констатирано, че става въпрос за лице с име К. П. П. ЕГН ********** с адрес в ***.

Предвид това, актосъставителят Л. Й. Л. съставил на жалбоподателя АУАН № 702 от 05.01.2024г., в който като нарушени са вписани разпоредбите на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите. В АУАН е вписано и че поради технически причини при проверката не били иззети вещите, предмет или средство на нарушението.

АУАН бил предявен на нарушителя и подписан от него без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал допълнителни писмени възражения.

С Постановление от 23.01.2024 г. Районна прокуратура – Ловеч, НО – Троян е отказала да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 235 от НК, като е приела, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което не са налице предпоставките, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ да бъде образувано наказателно производство. Постановлението е изпратено до Регионална дирекция по горите-гр. Ловеч за преценка и евентуално ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя К. П. П. от гр. Луковит.

След като разгледал административно-наказателната преписка, наказващият органДиректорът на РДГ – Ловеч инж. П.Г. П., упълномощен със Заповед ЗАП- 4/ 05.01.2022г. на ИАГ и Заповед РД 49-199/ 16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, издал обжалваното наказателно постановление № 702 от18.04.2024г. с което е наложил на жалбоподателя две административни наказания "глоба" по чл. 266, ал.1 от ЗГ, всяка от тях в размер на 550.00 лева за извършени нарушения по чл. 213, ал. 1, пр. четвърто, т.1 и т.2 от ЗГ.

В НП наказващият орган се е мотивирал, че налага санкцията в завишен размер, над предвидения в закона минимум, тъй като по отношение на нарушителя са установени като отегчаващи обстоятелства наличието на седем броя предходни нарушения по Закона за горите, извършени в периода от 27.12.2007г. до 02.12.2016г.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото гласни и писмени доказателства: Обратна разписка от 24.04.2024 г. оригинал; Писмо за връчване на НП с изх. № РДГ08-4164/18.04.2024 г. – оригинал; НП № 702/18.04.2024г на Директора на РДГ - Ловеч - оригинал; АУАН № 702/05.01.2024г., по регистъра на РДГ - Ловеч - оригинал; Доклад вх. № РДГ08 - 12538/12.12.2023г. - оригинал;

Сигнал до РП- Ловеч изх. № РДГ08 -256/10.01.2024г. - оригинал; Постановление за отказ изх.

№ 197/24 от 23.01.2024г. на РП - Ловеч ТО - Троян - оригинал; Справки за предходни нарушения - оригинал; Заповед № РД - 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, удостоверяваща качеството на административно - наказващ орган на Директора на РДГ - Ловеч — заверено копие; Разпечатка от Регистър Булстат - Справки.

От приложената по делото справка на лицето К. П. П./ л.12 от делото/се установява, че за периода от 27.12.2007г. до 01.12.2016г. жалбоподателят е бил санкциониран общо 7 2 пъти за нарушения по Закона за горите.

По делото бяха разпитани в качеството на свидетели Л. Й. Л. и М. Т. Д..

В показанията си, актосъставителят Л. Л. посочва, че той и колегата му са установили жалбоподателя да транспортира с каруцата си дървесина, немаркирана с контролна горска марка и за която в хода на проверката не бил представен превозен билет. Установени били вида и количеството на дървесината- 1,0 пр.куб.м. сурови дърва от дървесен вид “цер” и “благун” с дължина два метра. Свидетелят твърди, че дървесината е била измерена с ролетка. Предвид констатираното, актосъставителят съставил процесния АУАН в присъствие на нарушителя, като същият му е бил прочетен и му е била предоставена възможност да го подпише и да получи екземпляр от него. АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения.

Показанията на разпитания М. Т. Д. изцяло съответстват на показанията на актосъставителя и на констатираното в АУАН. На твърдението на жалбоподателя, че при проверката не е била измерена дървесината и че в каруцата му е имало 4-5 „метровки“, свидетелят Д. заяви, че е извършено измерване с ролетка и потвърди, че дължината й е била два метра.

Съдът не намира основания да не кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са ясни, категорични и безпротиворечиви. Те се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства.

Изслушан в съдебно заседание, жалбоподателят заявява, че е отишъл да натовари дърва за огрев, които били нарязани и се намирали в близост до пътя, но в случая не е носел нито резачка, нито брадва. Докато вървял по черния път, бичът на кобилата му паднал и той се върнал 30-40 метра назад да си го вземе. В този момент дошли горските служители на проверка. П. им казал да измерят дървесината, но те само му съставили акт и си тръгнали.

Съдът не даде вяра на тези обяснения на жалбоподателя, доколкото ги счете за неясни и недоказани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

От приложеното към АНП заверено копие от Заповед № РД- 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, е видно, че на основание чл. 47, ал. 2 от ЗАНН и чл.

275, ал. 1, т. 2 от ЗГ директорите на РДГ са упълномощени да издават наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, тоест, установява се материалната компетентност на Директора на РДГ – Ловеч да издава наказателни постановления за нарушения по ЗГ, каквото е обжалваното НП.

Актосъставителят Л. Й. Л., има правомощия „ex lege“ да съставя АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.

АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание.

Съглано чл. 213, ал. 1 от ЗГ се забраняват покупко- продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: т. 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и т. 2. дървесина, непридружена с превозен билет;

В атакуваното наказателно постановление, както и в АУАН е прието, че жалбоподателят П. е извършил две нарушения, едното, че е нарушил разпоредбата на чл.

213, ал. 1, пр. четвърто, т. 1 от Закона за горите, съгласно която разпоредба се забранява транспортирането на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с 3 производствена марка и второто, че е нарушил разпоредбата на чл. 213, ал. 1, пр. четвърто, т. 2 от ЗГ, съгласно която разпоредба се забранява транспортирането на дървесина, непридружена с превозен билет. От разпита на разпитаните от съда свидетели се установява по безспорен начин, че на посочената в наказателното постановление дата и място, жалбоподателят е транспортирал с кон и каруца 1 пр. куб. м. дърва за огрев от благун и цер, с дължина 2 м., които не са били маркирани и за които същият не е представил превозен билет. В тази връзка е напълно неоснователно възражението на жалбоподателя, че констатациите в АУАН и НП не отговарят на действителната фактическа обстановка.

Нарушенията са доказани несъмнено.

Едва в жалбата и в обясненията си в съдебно заседание, жалбоподателят заявява, че не е транспортирал дървесина от вида и количеството, описани в АУАН и НП, а е транспортирал сухи 4-5 метровки, които събрал край пътя. Съдът като съобрази, че подобно възражение жалбоподателят не е направил нито в АУАН (напротив, подписал го е без възражения), нито в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (не са депозирани възражения), а за първи път едва в жалбата заявява подобни обстоятелства, без да ангажира доказателства за това, съдът намира същото за голословно.

В случая не е налице маловажен случай, който да обосновава приложението на чл. 28 от ЗАНН. Нарушенията се явяват типични за вида си и извършителят им следва да понесе административнонаказателна отговорност.

Наложени са две административни наказания на основание чл. 266, ал. 1 ЗГ – в редакция към дата на извършване на нарушението: Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.