Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260017 от 12.02.2021, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 428/2020
Вид
Решение № 260017
Подписан
12.02.2021
Състав
СИМОНА ДИМИТРОВА МИЛАНЕЗИ, ПОЛИНА ПЕНКОВА ПЕНКОВА, ИВА СПАСОВА ДИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 214, ал. 1, т. 2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 216 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 216, ал. 1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 216, ал. 2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 224, т. 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 45, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260017 гр. Габрово, 12.02.2021г.

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д

А

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА Д.

СИМОНА

МИЛАНЕЗИ при участието на секретаря Милкана Шханова, като разгледа докладваното от съдията С.

Миланези в. гр. д. № 428 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260006 от 01.10.2020 г., поставено по гр. д. № 73/2019 Г., Дряновският районен съд е отхвърлил предявените от М.К.К., с ЕГН **********,***, срещу Военно формирование 22 960 - с. Царева ливада, представлявано от майор Т.

З.С.искове с пр. осн. чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ за заплащане на сумата от 3022,50 лв., представляваща допълнително възнаграждение за изпълнение на вакантната длъжност „НСО“ наред с длъжността, на която ищецът е назначен, за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 01.07.2018 г.; с пр. осн. чл. 214, ал. 1, т. 2 от ЗОВСРБ във вр. чл. 24, ал 2 вр. чл. 3, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 7 от Наредба № Н-3 от 8.02.2011 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, за военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, допълнително възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, за заплащане на сумата от 764,00 лв., представляваща допълнително възнаграждение за работа при йонизиращи лъчения за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г.; с пр. осн. чл. 224, т. 3 от ЗОВСРБ във вр. чл. 45 от Наредба № Н-5 от 2015 г. за условията, реда и нормите за осигуряване на безплатна храна и ободряващи напитки в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия в мирно време, за заплащане на сумата от 2234,00 лв., представляваща стойността на полагаща се безплатна храна за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г. за работа при йонизиращи лъчения, като неоснователни и недоказани. В тежест на ищеца са възложени разноските по делото.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М. К. К., чрез адв. М.

Д., в която се твърди, че същото е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съдът не е изпълнил задължението си да прецени и анализира всички събрани по делото доказателства. За успешното провеждане на предявените искове ищецът следвало да установи, че има качеството военнослужещ, както и че е полагал труд, за който ответникът дължи претендираните възнаграждения в нормативно определени размери. Безспорно ищецът е изпълнявал военна служба по смисъла на чл. 133 от ЗОВСРБ и по силата на заповед № КВ-`153/18.03.2013 г. на министъра на отбраната, на длъжност "заместник началник на база, той и началник Сектор "Съхранение и обслужване на техническите средства за ядрена, химическа, биологична защита и екология". Освен това налице са били и останалите предпоставки за уважаване на предявените искове, което се доказвало о събраните писмени доказателства, частичните признания на представляващия ответника и заключението на допуснатата и изслушана съдебно - счетоводна експертиза. В двата процесни периода по делото процесната длъжност "началник сектор осигуряване" е била вакантна, като заповедите на началника на военното формирование, имат природата на назначаване на ищеца на тази длъжност, тъй като възлагат 6 месечен период на изпълнение и предупреждение за носене на наказателна отговорност за неизпълнението им. И в двата процесни периода ищецът е изготвял множество документи, във връзка с възложената му длъжност, от което е видно, че фактически е изпълнявал същата.

Тези документи не са преценени от съда, като необоснован е изводът му, че ищецът е изпълнявал само част от тези задължения. Изводът за липса на изрична заповед за възлагане противоречи на събраните по делото доказателства, тъй като такива са налице. Доводът за липсата на заповед от страна на ответника сочи на негово виновно поведение, изразено в административен пропуск, от което иска да черпи права. По втория предявен иск, съдът необосновано е приел, че не е работил, не е бил в работилницата и не е извършвал контролна дейност. Съдът е приел, че от заповед № РД - 1/02.01.2018 г. и № 1/03.07.2017 г. на началника на военното формирование, именно началникът на това формирование ще ръководи, организира и контролира дейността на ремонтно - градуировъчна работилница. Нарушен е материалния закон, че с двете нищожни горепосочени заповеди са отнети функции и задължения на ищеца по ремонтно - градуировъчна работилница, тъй като по силата на длъжностното му характеристика ищецът има тези задължения, респ. правото да получава следващото се допълнително възнаграждение. Необоснован е извода, че когато началникът отсъствал, ищецът изпълнявал частичен контрол в работилницата, но не и проверка на приборите при отворен източник на йонизиращо лъчение, позовавайки се на свидетелските показания, тъй като и тримата свидетели са заинтересовани. По третия иск решението също е необосновано, тъй като безспорно до 31.12.2016 г. ищецът е получавал ежемесечно полагащите му се суми, като след разговор с началника на формированието, отново е включен в получаването им през м. юни 2018 г. Моли да се отмени решението и да се постанови решение, с което да се уважат предявените искове.

Постъпил е отговор от ответната страна по жалбата Военно формирование 22960 - с. Царева ливада, представлявано от майор Т. С., чрез мл. юрисконсулт Г. Д., в който се оспорва жалбата и се моли, да се потвърди постановеното решение, по аргументи подробно изложени в него. Претендират се направените разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание се явява ищеца и процесуалния му представител, като поддържат жалбата и претендират разноските за двете инстанции. За ответната страна се явява майор Т. С.и юр. Г. Д., като се оспорва жалбата и се поддържа подадения отговор.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от М.К.К. ***, против Военно формирование 22 960 - с. Царева ливада, Габровска област, с който е поискано да бъде осъден ответника да му заплати: сумата от 4464 лв., представляваща възнаграждение за изпълнение на вакантна длъжност „НСО" наред с длъжността, на която е назначен, за периодите: 01.01.2015 г. - 30.06.2015 г., 01.07.2017 г. - 31.12.2017 г. и 01.01.2018 г. - 01.07.2018 г.; сумата от 764 лв., представляваща допълнително възнаграждение за работа при йонизиращи лъчения за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г., съгласно Наредба № Н-3 от 8.02.2011 г.; както и сумата от 2234 лв. представляваща стойността на полагаща се безплатна храна за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г. като военнослужещ и работа при йонизиращи лъчения, ведно със законната лихва върху главниците до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по делото, в който се възразява, че ищецът не е бил надлежно назначен на длъжността „НСО" наред с длъжността, на която е бил назначен, а цитираните от него заповеди касаели формиране на комисии по сдаване на длъжността, като същите не били надлежен акт, издаден от компетентен орган, с които ищецът е назначен на вакантната длъжност, като актовете издадени от същата комисия са нищожни. Освен това началникът на формированието не е бил оправомощен от Министъра на отбраната да назначава ищеца да съвместява двете длъжности. Ищецът действително не е изпълнявал задълженията на длъжността "началник сектор "Осигуряване" както твърди, не се е запознал с длъжностната характеристика за длъжността, което поставяло под съмнение, че същия е отговарял на условията за длъжността. Освен това липсва, каквато и да е договореност между страните за възлагане на допълнителни задължения, от които да възникне основание за допълнително плащане. Относно искът за заплащане на допълнително възнаграждение по Наредба № Н-5 от 02.04.2015 г. доколкото ищецът не е работил в среда с йонизиращи лъчения, а в канцелария, нито е работил в ремонтно - градуировъчната работилница, същият не е правоимащ по тази наредба. Макар и като длъжност да е трябвало да извършва ежедневен контрол, то той не е работил пряко в работилницата и няма необходимите часове. Относно искът за допълнително възнаграждение по Наредба № Н-3 от 08.02.2011 г. ищецът отново не е правоимащ, тъй като за работното му място няма карта за оценка на риска, която да надвишава допустимата степен, а изготвената за неговото длъжност карта е класифицирано като незначителен и твърде ограничен риск. Освен това в Наредбата е уредено, че допълнително възнаграждение се дължи само за дните, през които лицето е работило под влиянието на йонизиращо лъчение, като за това всеки носи личен дозиметър и на база неговите показания се изготвя протокол от измерванията, като за претендирания период ищецът не е осъществявал проверка. За процесния период той не е разполагал с дозиметър и нямал право да влиза в работилницата.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел по предявеният иск с пр. осн. чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ, че поради липсата на изрична писмена заповед на Командира на сухопътни войски за назначаване като временно изпълняващ вакантната длъжност, за ищеца не е възникнало правото да получи претендираното възнаграждение, като сочените от ищеца заповеди на командира на военното формирование не могат да бъдат приети като правопораждащ факт за заемане на вакантната длъжност, а обстоятелството, че ищецът е подписвал документи свързани със задълженията на вакантната длъжност не обуславяли извода за надлежното му назначаване през процесните периоди, поради което искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. По иска с пр. осн. чл. 214, ал. 1, т.

2 от ЗОВСРБ съдът е приел, че макар през процесния период ищецът да е осъществявал контрол върху дейността на ремонтно - градуировъчната работилница, този контрол не е бил пряко свързан с ремонта на градуировката на дозиметричните прибори и не е осъществен в среда на йонизиращи лъчения, представляващи риск за здравето по см. на приложимата наредба и искът е неоснователен. По иска с пр. осн. чл. 224, т. 3 от ЗОВСРБ съдът е приел, че ищецът не е извършвал дейност в йонизираща среда, поради което и не е налице основание за присъждане на претендираното обезщетение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от заповед № КВ-153/18.03.2013 г. на Министъра на отбраната ищецът е назначен на длъжност „заместник началник на база, той и началник на Сектор „Съхранение и обслужване на технически средства за ядрена, химическа, биологическа защита и екология“ във военно формирование 22960 - с. Царева ливада.

Между страните, не е спорно обстоятелството, че за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. и за периода 01.01.2018 г. до 01.07.2018 г. длъжността „НСО" в ответното военно формирование е била вакантна. Видно от представената длъжностна характеристика за длъжността, връчена на капитан Д. С. на 08.07.2015 г., за същата длъжност е определено, че може да бъде заета от офицер, а според заключението на вещото лице съгласно класификатора на длъжностите е III “МОЗ“ - капитан III степен.

По делото е представено копие от Заповед № ОХ-392/28.06.2011 г. на Министъра на отбраната относно оправомощаване на длъжностни лица. В т. 1 от заповедта е посочено, че Началникът на отбраната назначава и преназначава офицери на длъжности, изискващи военно звание „майор“ (капитан III ранг) и „капитан“ (капитан-лейтенант), които не са в правомощията на други длъжностни лица.

Съгласно т. 3.1 Командирът на сухопътните войски, към които спада военно формирование 22960, назначава и преназначава военнослужещи на длъжности, изискващи военно звание „майор“ (капитан III ранг) и „капитан“ (капитан-лейтенант) от подчинените им военни формирования. В т. 6.1 от заповедта е посочено, че командирите на бригади (бази), полкове, самостоятелни батальони и приравнени на тях командири (началници) на самостоятелни военни формирования на длъжности, изискващи военно звание „полковник“ (капитан I ранг) или „подполковник“ (капитан II ранг) могат да назначават, преназначават и освобождават от длъжност сержантите (старшините) и войниците (матросите) от подчинените им военни формирования.