Решение № 20294 от 10.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20294 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110113212 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца А. С. Ч., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване спрямо ответника *****************, ЕИК *********, недължимостта на сумата от 2 727 лв., представляваща главница по договор за кредит ********************* от 06.12.2013 г., поради липса на облигационно правоотношение с *****************, евентуално поради погасяването му давност.

Ищецът А. С. Ч., ЕГН **********, твърди, че на 20.01.2025 г. му било издадено справка от 13.01.2025 г. от БНБ, видно от която ищецът имал неплатено задължение към ***************** по договор за кредит ********************* от 06.12.2013 на стойност 2727 лева. Оспорва дължимостта на сумата, като твърди, че между страните не е налице облигационно отношение, нито е получавал уведомление по чл. 99 ЗЗД, а в условията на евентуалност твърди, че вземането е погасено по давност. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *****************, ЕИК *********, депозира отговор на исковата молба, чрез юрк. М., с който оспорва иска като недопустим, тъй като липсва интерес, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на иска. В случай че искът бъде приет за допустим, ответникът оспорва иска по основателност, като твърди, че вземането продължава да съществува, макар и да не подлежи на принудително изпълнение. Моли разноските да останат в тежест на ищеца, доколкото ответникът с поведението си не бил дал повод за завеждане на настоящото дело.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено 1 следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е винаги конкретен и следва да бъде доказан от ищеца. В този смисъл Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2023 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В разглеждания случай, от приложената справка за кредитна задлъжнялост от 13.01.2025 г. към Централния кредитен регистър на БНБ се установява, че на името на ищеца е вписано наличие на просрочена главница в размер на 2727 лева по договор, с дата на придобиване на вземания 06.12.2013 г. и вписан кредитор: ***************** по кредит с идентификатор № *********************, т.е. ответникът поддържа информационната партида на името на ответника за просрочени задължения в Централния кредитен регистър ( ЦКР) при БНБ към момента на предявяване на исковата молба.

Освен това, ищецът твърди настъпила погасителна давност на вземанията, за които е налице вписване в ЦКР. Предвид гореизложеното, съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес от водене на настоящия иск.

По основателността:

За уважаване на предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват. С оглед наведените в исковата молба основания за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, за което ответникът не навежда твърдения и не сочи доказателства. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства: договор за издаване на кредитна карта **************** от 26.11.2003г., сключен между А. С. Ч. като картодържател и ********************** като издател, договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2013г. между ********************** и **************** и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до ищеца се установява, че е налице облигационно отношение по договор за издаване на кредитна карта, но не се установя вземанията по същия да са прехвърлени в полза на ответника, нито последният да е бил уведомен за станалото прехвърляне. Въпреки дадените указания по делото не е представено Приложение № 1 в четлив препис, от което да се установи, че вземанията по конкретния договор са прехвърлени на ответника. Освен това, по делото не се установи ищецът да е бил уведомен надлежно за прехвърлянето по чл. 99 ЗЗД, доколкото приложено то уведомление по чл. 99 , ал. 3 ЗЗД е без данни за получаване. Ето защо, по делото не е доказано, че претендираните от ответника и оспорени от ищеца вземания са прехвърлени в полза на ответника. Дори и да се приеме, че това е сторено, то по делото не бяха установени обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, въз основа на които съдът да приеме, че давността не е изтекла. Съгласно чл. 11 от 2 договора от 26.11.2003 г., картодържателят е длъжен да погаси задължението си към банката в десетдневен срок от датата на извлечението. Видно е от отбелязване върху договора за кредит, че по същия е издаден изпълнителен лист в полза на ************************ за сумата от 2726,92 лева – главница по договора за кредит, но няма никакви други събрани доказателства. Ето защо, съдът приема, че процесното вземане е погасено по давност, а искът се явява основателен.

По разноските:

Ответникът се позовава на чл. 78, ал. 2 ГПК, но съдът приема, че не е налице основание за приложението му в настоящия случай. Не е извършено признание на иска, поради което не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки. В този смисъл е определение №2026 от 16.07.2024г. по ч.т.д.

№941/2024г. на първо т.о. на ТК на ВКС. Направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Следва да се съобрази и обстоятелството, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/. Ето защо, като взе предвид горепосочените критерии намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Ответникът дължи и сумата в размер на 109,10 лева – държавна такса.

Воден от горното,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: ********************************* не дължи на *****************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:

*************************************************** сумата от 2 727 лева (две хиляди двеста седемстотин двадесет и седем лева), представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта **************** от 26.11.2003 г., сключен между А. С. Ч. и ************************ като картодържател, вписан в регистъра на ЦКР на БНБ с идентификатор № *********************.

ОСЪЖДА *****************, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ************************************* да заплати на А. С.

Ч., ЕГН **********, с адрес: ********************************* сумата в размер на 509,10 лева (петстотин и девет лева и 10 стотинки) - в исковото 3 производство пред СРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4