Решение № 5761 от 31.08.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е

№ гр. София, 31.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №11667 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.

Ищецът Й.П.Й. твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 28.02.2017 г. на главен път І-2, на разклона за гр. Суворово, вина за което има водачът на т.а. „Скания” с рег. № *******. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Л.И.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – травма на главата, контузия на гръдния кош, фрактура на дясно бедро, фрактура в областта на десния ъгъл и тялото на мандибулата вляво, оток перимандибуларно вляво, фрактури в областта на дясната зигоматична кост и инфраорбитално вдясно, подкожен хематом инфраорбитално вдясно, двустранна фрактура на долната челюст, фрактура на дясната ключица и натъртвания. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 350 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 28.02.2017 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът З. „Л.И.” АД в сроковете за отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва механизма на процесното ПТП и вината на водача на т.а. „Скания“, както и наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и сочените от ищеца увреждания. Оспорва и размера на претендираното обезщетение. Релевира и възражение за съпричиняване. Претендира разноски.

С определение, постановено в о.с.з., проведено на

10.05.2018 г., съдът на основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснал изменение в размера на предявения иск, като същият вече е предявен за сумата от 150 000,00 лв. и на основание чл.232 ГПК е прекратил производството по делото за разликата над сумата от 150 000,00 лв. до пълния претендиран размер от 350 000,00 лв.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.

В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.

От представения по делото по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №532, съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, се установява, че на 28.02.2017 г. на главен път І-2, разклона за гр. Суворово, е реализирано ПТП между т.а. „Скания“ с рег. № *******, управляван от Д.Н.М. и л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ********, управляван от С.Х.Ю..

От показанията на свид. С.Г. се установява, че преди процесното ПТП л.а. „Опел Вектра“ се е движел със скорост от около 70-80 км/ч и автомобилът е бил ударен отпред и отстрани вдясно. Свидетелят сочи още, че ищецът е пътувал в л.а. „Опел Вектра“ на средната задна седалка.

От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е настъпило при маневра за ляв завой на кръстовището за гр. Суворово от страна на водача на т.а. „Скания“, като е реализиран удар с движещия се направо в лентата за насрещно движение л.а.

„Опел Вектра“, като водачът му не е имал възможност да спре преди мястото на удара и не е могъл да предотврати произшествието. Водачът на т.а. „Скания“ непосредствено преди ПТП от средна лента е предприел завиване наляво, която маневра е предприета в опасна близост на насрещно движещия се л.а. „Опел Вектра“, като водачът на т.а. „Скания“ е могъл да види идващия срещу него л.а. „Опел Вектра“ и да прецени, че е в опасна близост, както и е могъл да изчака на стоп-линията и да пропусне л.а. „Опел Вектра“ да премина и тогава да започне маневрата си.

Вещото лице сочи още, че за да премине изцяло лентата на л.а. „Опел Вектра“ т.а. „Скания“ е трябвало да измине 23 м. за време от 8,28 сек., а скоростта на л.а. „Опел Вектра“ преди настъпване на удара е била около 92 км/ч, при която скорост опасната му зона за спиране е 85 м. и водачът ме не е имал възможност да предотврати удара.

С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на т.а. „Скания” с рег. № ******* Д.Н.М. е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.37 ал.1 ЗДвП.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП – 28.02.2017 г. между ответника и собственика на т.а. „Скания” с рег. № ******* е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Разпоредбата на чл.477 ал.2 КЗ предвижда, че по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.

Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.

В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.

По делото е представена епикриза, издадена от МБАЛ „С.М.“ ЕАД – Варна, от която се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 28.02.2016 г. по повод ПТП, при което е получил фрактури на мандибулата, на дясната ключица и на дясната зигоматична кост, проведено му е консервативно лечение и оперативно лечение /закрита репозиция на фрактурата на мандибулата и на зигоматичната кост/ и е изписан на 06.03.2017 г.

От приетото по делото заключение на КСМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение от лека степен без усложнения и негативни последици, контузия на гръдния кош, фрактура на дясната ключица, фрактура на десния ъгъл на долната челюст, фрактура на дясната скула /зигоматична кост/, фрактура на дясната очна орбита, подкожен хематом около дясното око, натъртвания на тялото, което травми са в причинна връзка с процесното ПТП. Вещите лица сочат още, че на ищеца е проведено медикаментозно лечение, дясната ключица е обездвижена с мека превръзка, а на 02.03.2017 г. е опериран – репозиция и фиксация на долната челюст и е поставена еластична тракция, както и открито наместване на скулната кост на лицевия череп. Пълното възстановяване на счупените лицеви кости е приключило за срок от 3 мес., хематомите са отзвучали за срок от 10-12 дни, проявите на претърпяното мозъчно сътресение – също, а счупената дясна ръка е зараснала за срок от 30 дни, като общият възстановителен период на процесните травматични увреждания при ищеца е приключил за 3 мес. От заключението се установява още, че през 3 мес. период ищецът е търпял болки и страдания, като първият месец след злополуката е имал главоболие и световъртеж, болки в счупената дясна ключица, а непосредствено след злополуката и в продължение на 2-3 седмици в началото на рехабилитацията болките също са били с интензивен характер, а през останалото време – периодично явяващи се при преумора и при промяна на времето. Наред с болките, първите 2 мес. ищецът не е могъл да си служи с дясната ръка, а през първите 35 дни е имал затруднения при хранене и говор, като към настоящия момент е възможно ищецът да търпи болки в ключицата при промяна на времето, а говорни смущения и при хранене не се очакват.

От показанията на свид. П. А. се установява, че след процесното ПТП ищецът е бил в болница в гр. Варна в критично състояние – имал е счупена долна челюст, счупена ключица, счупена кост под лявото око, левият му крак е бил ударен, като е престоял в болница 2 седмици и му е направена операция на лицево-челюстната област. Свидетелят сочи още, че ищецът не е могъл да се храни, не е могъл да говори, постепенно е започнал да се храни с течна храна, а чак след 6 мес. се е хранил нормално. Към настоящия момент ръката го боли при натоварване, както и при промяна на времето, понякога получава болки и в главата, челюстта също го боли при промяна на времето, стресиран е, когато се вози в кола.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

Съдът, при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травмата на ищеца е била без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на ищеца е проведено и консервативно, и оперативно лечение, периодът на възстановяване е със средна продължителност, както и че се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на 22 години, т.е. в млада и трудоспособна възраст, както и че към настоящия момент е напълно възстановен. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 60 000,00 лв.

Настоящият съдебен състав намира обаче за основателно и доказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и

ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.

Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.

Свид. С.Г. сочи, че не помни дали ищецът е бил с поставен предпазен колан.

От заключението на назначената по делото САТЕ се установи, че ударът за л.а. „Опел Вектра“ е бил челен, а предпазните колани са най-ефективни при челен удар, но не може да се установи дали в купето има проникване на деформирани детайли в жизненото пространство на пътуващите в автомобила, като при страничен удар ефективността на коланите се намалява при страничен удар.