Решение № 577 от 14.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев при участието на секретаря Райна Г. Стоименова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20248002104737 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. ЕГН **********, приподписана от пълномощника му адв. Д. П., против Решение №255 от 12.07.2024г. по в. гр. д. №138/2024г. по описа на Софийския окръжен съд в частта му, с която е било потвърдено Решение № 16657 от 16.10.2023 г. по гр. д. № 48731/2022 г. по описа на Софийския районен съд, с което е бил отхвърлен искът, предявен от С. Д. К. срещу държавата чрез субституента Софийския градски съд за заплащане на сумата от 5100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 9219/2019г. по описа на СГС. В касационната жалба и допълнението към нея се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, като се иска обезсилването, респ. отмяната му и уважаване на предявения от него иск.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Софийски градски съд, чрез пълномощника му по делото съдебен помощник Маргарита Николова, с които се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на 1 въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

От контролиращата страна по делото Прокуратурата на Република България не е постъпило становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима.

С определение №2144 от 29.04.2025г. по настоящото гр. д.

№4737/2024г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като с него съдът се е произнесъл по въпроса длъжен ли е ищецът по иск по чл.2б от ЗОДОВ за вреди от нарушаване на правото на разглеждане на дело в разумен срок да доказва реално претърпени неимуществени вреди в противоречие с практиката на ВКС- Решение № 306/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; Решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; Решение № 48/06.04.2020 г. по гр. д. № 1610/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; Решение № 60265/20.12.2021 г. по гр. д. № 1701/2021 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; Решение № 6/11.02.2022 г. по гр. д. № 1555/2021 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; Решение № 72/01.06.2022 г. по гр. д. № 4037/2021 г. на IІІ-то гр. отд. на ВКС; Решение № 73/02.06.2022 г. по гр. д. № 4038/2021 г. на IІІ-то гр. отд. на ВКС, Решение №50030 от 09.02.2023г. по гр. дело №785/2022 г. на на IV-то гр. отд. на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване настоящият състав на съда споделя цитираната практика на ВКС, съгласно която съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на съответното производство

(гражданско, административно, наказателно, съдебно такова и/или в досъдебната му фаза) причинява неимуществени вреди, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато производството е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост 2 и на доверието в държавността поради забавянето на делото, и други подобни.

В случаите когато ищецът, предявил иск по чл. 2б от ЗОДОВ, твърди да е претърпял различни по вид, характер, интензитет и размер, в сравнение с обичайните неимуществени вреди в подобни случаи (т. нар. в практиката „специфични“ вреди), той следва при условията на главно пълно доказване да установи по делото, че те са настъпили, както и че са пряка и непосредствена последица от прекомерната продължителност на съответното производство.

По касационната жалба:

С обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

В.гр. д. № 9219/2019г. по описа на СГС е било образувано по въззивна жалба на С. Д. К. срещу решение № 111871/10.05.2019г. по гр. д.№ 19234/2018г. по описа на СРС. Делото постъпило в СГС на 12.07.2019г. и в същия ден е разпределено чрез системата за случайно разпределение на дела.

В периода от постъпване на делото до 08.01.2020г. делото е било администрирано с разпореждания на съдията-докладчик от 29.07.2019г., 20.08.2019г., 23.08.2019г. и 17.09.2019г., тъй като поради пропуск на първоинстанционния съд препис от решението по гр. д. № 19234/2018 г. по описа на СРС и от постъпилата срещу него въззивна жалба не са били връчени на контролиращата страна СРП, като тези пропуски са били отстранени от въззивния съд с горепосочените разпореждания на съдиятадокладчик. С разпореждане от 08.01.2020г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2020г. С разпореждане № 11036/13.05.2020 г. на основание заповед № РД-08-1707/16.03.2020г. на председателя на СГС, с която е наредено да се преустанови разглеждането на всички видове граждански и търговски дела за периода на извънредното положение, делото е пренасрочено за разглеждане на 12.06.2020 г. В проведеното о. с. з. на 12.06.2020г. не е даден ход на делото поради нередовно призоваване на страни. Делото е било отложено за 20.11.2020г., когато е даден ход и за събиране на доказателства същото е отложено за 19.03.2021г. С разпореждане от 17.03.2021 г. разглеждането на делото е било пренасрочено за 18.06.2021г. на основание заповед № РД-08- 4964/27.11.2020 г. на председателя на СГС, съгласно която не се разрешава струпване на лица в и пред съдебните зали предвид усложнената епидемична обстановка на територията на гр.

София. В откритото съдебно заседание, проведено на 18.06.2021г., делото е 3 обявено за решаване. Към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело - 07.09.2022г. по делото не е било постановено решение, като такова е постановено на 03.02.2023г.

При така посочените факти въззивният съд е приел, че в периода от постъпване на делото в СГС /12.07.2019г./ до насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание /08.01.2020г./ не е било допуснато необосновано забавяне на разглеждането му, тъй като в този период същото е било администрирано с разпореждания на съдиятадокладчик поради пропуски на първоинстанционния съд при съобщаване на решението на страните и при администриране на постъпилата въззивна жалба. Съдията- докладчик е предприел посочените действия вместо да прекрати въззивното производство по делото и да върне делото на първоинстанционния съд, каквато е обичайната практика, с което въззивното производство е било ускорено, а не забавено. След приключване на администрирането на делото с разпореждане от 08.01.2020г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание в разумен срок- на 03.04.2020г. Забавянето на разглеждането му поради пренасрочване на две от насрочените открити съдебни заседания поради обявените в страната извънредно положение, а впоследствие извънредна епидемиологична обстановка, не е причинено от поведението на съда, а от обективна пречка, препятствала разглеждането на делото за определен период от време.

Отлагането на едно от насрочените открити съдебни заседания поради нередовно призоваване на страни не е по причина поведението на съда, тъй като за о. с. з., проведено на 12.06.2020г., призовката до ищеца е била върната с отбелязване, че не е намерен на адреса в периода от 20.05.2020г. до 04.06.2020г., като незабавно след връщане на призовката в съда- на 05.06.2020г., съдията-докладчик е разпоредил ново призоваване, но срокът до насроченото о. с. з. не е бил достатъчен за извършването му. Призовките до ответните страни за същото о. с. з. изобщо не са били върнати по делото, което за условията на работа в извънредна епидемиологична обстановка не е необичайно явление и същевременно същото стои извън контрола на съда.

Съдът е приел, че забавяне при разглеждането и решаването на делото от СГС е било допуснато само при постановяване на решението, тъй като делото е било обявено за решаване на 18.06.2021г., а решението е постановено на 03.02.2023г. Срокът, в който е постановен съдебният акт, не може да се 4 приеме за разумен, като забавянето не е било компенсирано от други процесуални действия, извършени в кратки срокове, в рамките на общата продължителност на делото от 3 години, шест месеца и петнадесет дни.

Въпреки това обаче съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ е изцяло неоснователен, тъй като по делото се установява, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с продължителността на производството по гр. д. № 9219/2019 г. по описа на СГС, и дори обичайните такива, за които съдебната практика приема, че са търпени винаги от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок- притеснение за развитието на производството и за евентуален негов неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и доверието в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото. За да направи този извод, съдът е посочил, че резултатът от производството по гр. д. № 9219/2019 г. по описа на СГС е негативен за ищеца- с окончателния акт на СГС, постановен по това дело, е потвърдено решение № 111871 от 10.05.2019 г. на СРС по гр. д. № 19234/2018 г. на СРС, с което са отхвърлени исковете, предявени от С. Д. К. срещу АССГ и ВАС с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.

Изложил е съображения, че положението на ищеца е било по-благоприятно преди постановяване на съдебния акт по гр. д. № 9219/2019г. по описа на СГС, тъй като до неговото постановяване той е имал очаквания, че актът ще бъде благоприятен за него, а с постановяването на акта за ищеца са настъпили неблагоприятните последици от отхвърляне на претенцията му с окончателен съдебен акт. След като положението на ищеца е било по-благоприятно преди постановяване на забавения съдебен акт, отколкото след неговото постановяване, то според съда е логически изключена възможността ищецът да е претърпял неимуществени вреди, произтичащи от продължителността на производството гр. д. № 9219/2019г. по описа на СГС.

Неоснователни са доводите в касационната жалба на ищеца за недопустимост на обжалваното решение поради неспазване на изискванията на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, доколкото делото, по което ищецът твърди, че е допуснато нарушение на правото му по чл.6, §1 от КЗПЧОС, е било висящо към датата на предявяване на иска му за обезщетение и е приключило преди постановяване на въззивното решение. Както е посочено в определението по чл.288 от ГПК по въпроса е налице практика 5 на ВКС /Решение №153 от 13.06.2018г. по гр.д.№4658/2017г., IV г.о.;

Определение №267 от 07.12.2018г. по ч.гр.д. №4519/2018г., IV г.о./, която се споделя от настоящия състав на съда и в която се приема следното:

Предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо без проведена процедура по глава ІІІа ЗСВ (чл.2б, ал.3 ЗОДОВ).

Приключването на производството, по което се твърди че е допуснато нарушение на чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС, след като е предявен иск за обезщетение по чл.2б ал.1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и не поставя пред пострадалия процесуално условие да изчерпи административната процедура по глава ІІІа ЗСВ, за да е допустимо разглеждане на вече предявения иск за обезщетяване на вреди от забавянето.

Цитираното от касатора определение №494 от 03.05.2017г. на ВКС по гр.д.№5234/2016г. е постановено в производство по чл.288 от ГПК и не представлява практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като същото е изолирано.