Решение № 7070 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7070 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110147489 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на *** срещу С. И. А. и С. И. А., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25962/2025 г. по описа на СРС, 79 състав:

•

С. И. А. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.11.2021 г. на стойност 202,77 лева (130,12 евро), ведно със законна лихва за периода от 02.05.2025 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 12.04.2025 г. в размер на 67,10 лева (34,31 евро);

•

С. И. А. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.11.2021 г. на стойност 202,77 лева (130,12 евро), ведно със законна лихва за периода от 02.05.2025 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 12.04.2025 г. в размер на 67,09 лева (34,30 евро).

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение между него и ответниците С. И. А. и С. И. А. - собственици на процесния топлоснабден имот, находящ се в ****, за периода 01.05.2021 г. до 30.11.2021 г.; че ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия и са обвързани от общите условия на ищеца, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответниците не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат 1 обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. И. А. и С. И. А., чрез адв. В. Х., оспорват исковете при доводи за неоснователност на претенциите. Излагат подробни съображения за погасяване на процесните вземания по давност. Поддържат, че предявените искове са недоказани по основание и по размер, с оглед липсата на фактурите, на база на които ищецът претендира процесните суми. Възразява се срещу допускането на експертизи. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове за установяване дължимостта на цената на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлинна енергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за дължимостта на лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По своевременно релевираното възражение за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на дефиницията, закрепена в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) *** е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е 2 неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно това лице е задължено да монтира средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В конкретната хипотеза страните не спорят, че между тях е било налице облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот, че ищецът е доставил топлинна енергия за имота на посочената в исковата молба стойност, както и че ответниците са изпаднали в забава.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5 от 17.09.1996 г., том LXLVII, дело 19188/1996 на I нотариус при СРС, въз основа на който С. И. А. и С. И. А. са придобили при равни права апартамент № 11, находящ се в гр. ****** видно от приложеното от ищеца удостоверение от ГИС София.

Топлоснабдяването на сградата и имота се установява от приетите, протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение, както и от представените от третото лице – помагач документи (дялово разпределение и документ за годишен отчет за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.).

Въз основа на доказателствата по делото съдът намира исковете за стойност на доставена топлинна енергия за доказани за предявените от ищеца размери.

В процесния период приложими към договорните отношения между *** и потребителите на топлинна енергия за битови нужди са били Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на клиенти в град София, в сила от 11.07.2016 г.

По отношение режима на забавата за дължими суми за консумирана топлинна енергия, съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от ОУ, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.

В случая обаче ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на издаване на общата фактура за отоплителен сезон м. май 2021 г. – м. април 2022 г.

Макар по делото да са налице данни, че за процесния имот е изготвена изравнителна сметка, не се установява на коя дата е издадена общата фактура.

Предвид изложеното, не може да се формира безпротиворечив извод дали и в кой момент ответниците са изпаднали в забава, поради което исковете за мораторни лихви върху главниците за стойност на топлинна енергия се явяват недоказани.

От ответниците своевременно е направено възражение за изтекла погасителна давност, по отношение на което съдът намира следното:

Съгласно задължителната съдебна практика (ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК), вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Задълженията на потребителите за плащане стойността 3 на доставената топлинна енергия са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, и чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а съгласно ал. 2, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В случая се счита, че исковете са предявени на 02.05.2025 г. - с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която дата давността е прекъсната и е спряла да тече – чл. 115, ал.

1, б. „ж“ ЗЗД.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила на 12.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността по общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура. Следователно по тези общи условия вземанията за цена на доставена за месеца топлинна енергия стават изискуеми с изтичане на 45 дни от изтичане на периода, за който се отнасят, и от този момент започва да тече давността за всяко месечно вземане.

При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 02.05.2025 г., вземанията на ищеца за стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.11.2021 г. са погасени изцяло, доколкото вземането за последния месец от периода (ноември 2021 г.) е възникнало на 01.12.2021 г. и е станало изискуемо на 15.01.2022 г. - с изтичане на 45-дневния срок за плащане, тоест давността за вземането за последния месец от периода е изтекла на 15.01.2025 г. - преди датата на подаване на исковата молба.

Поради гореизложеното, исковете следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат ответниците, като с оглед на представените доказателства за заплатено от ответника С.

А. адвокатско възнаграждение, в негова полза следва да се присъда сумата в размер на 204,52 евро (400 лева).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, срещу С. И. А., EГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.